Ето, вече дъждът си отиде,
чудоносно изгрява зора...
Ден се ражда, обичан и свиден,
със душа от лазур по-добра.
Птиче тихо в гнездо чурулика,
славей буден запява в екстаз.
Радостта ми блести светлолика,
омагьосана, пея и аз...
Днес Земята е свише огряна
от лъчите на дух възроден.
Излекувани, старите рани
мъдрост дават на новия ден.
Днес се чувствам свободна и нова,
с влюбен устрем на чайка летя.
Край на бурите с капки оловни!
Нося лято и златни цветя!
Всичко живо край мен съберете -
ще говорят слънцата във мен...
Нека бъдем пречистено светли,
за да блесне с любов този ден!
Нека никога злоби да няма,
нито завист, влудена от яд.
Почва ера небесно голяма!
С гръм получихме СЕДМИЯ СВЯТ!
22.06.2014, 5,43ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар