Нежността в ефирното й измерение докосва красотата сред тъга...
Тревогите мълчат...Тишината става примирение...
Превръща се духът в себеотдаване..
И блесна полет в облачния свят на нищото.
Цигулковият полет на копнежа - това съм аз...
Дарих на пустотата лотосния цвят,
за да прогони зимата на този грозен мрак.
Да бъдеш сам и неразбран
е СИ-бемолното звучене на въздишката...
Превръщаш се в прозрението на душата си...
И ето - идва висшето спокойствие на любовта,
открила себе си във теб...
Настъпва тишина,
по-свята от дете!
16.01. 2021, събота, 16,20ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар