От турско иго сме освободени
с намесата на висшата любов.
Това отключи звездните ни гени,
но ЗВЯР дойде със поглед най-суров.
Зъл вихър ни подхвана оттогава.
С вериги ни завърза ДеПеСе.
Свисти в България ламя стоглава
и смъртността със часове расте.
Един паша възкръсна безпардонно.
Екзактни речи ни изнася той.
Юнакът гневен - сам юнак на коня -
със остри истини се хвърли в бой...
А ние мигаме разединени,
забравили за висшата любов,
която огън вгражда в наш`те гени
и в плъх превръща демона суров.
Не е ли време с гръм да се пробуди
вулкан небесен в нашите души?
Юнак си имаме...Ще блесне чудо
и лава игото ще разруши!
3.03.2014, 8ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар