Бях ученичка в техникума в Плевен и всяка вечер преди да заспя си мислех за случилото се през деня. Ако съм наранила неволно някого от съучениците ми, се заричах на другия ден да направя нещо, за да го зарадвам /например му подарявах химикал, или друго, което го трогваше...Или просто отивам на чина му, сядам и започваме да си говорим за нещо весело, интересно за него и ведро - после ей, така, между другото, се извинявах за вчера/...
Рядко се случваше да наранявам когото и да било, но се случваше вечер преди сън да преувеличавам с фантазията си даден неприятен момент и понякога от разкаяние дори да си поплача...Но все пак много много рядко се случваше да засегна някого и по тази причина всички ме обичаха - това определено го знам. Аз също ги обичах - организирах момичетата в междучасията и те идваха при мен на чина ми - пеехме невероятните тогавашни любовни песни на Лили Иванова - така пеехме, че стаята настръхваше от вълнение. Така растяхме като добродетелни същности...Останахме свързани със светли мигове от ученическите ни години, които се запомнят за цял живот...
И ето, сега прочетох тези думи на великия Питагор:
"ВСЯКА ВЕЧЕР, ПРЕДИ ДА ЗАСПИШ, ПОДЛОЖИ НА ПРОВЕРКА СЪВЕСТТА СИ. УКОРИ СЕ ЗА ГРЕШКИТЕ И СЕ РАЗКАЙ.
А НА ДОБРОТО, КОЕТО СИ НАПРАВИЛ, СЕ НАСЛАДИ."
Питагор
-----
На снимката съм като ученичка в техникума...
Няма коментари:
Публикуване на коментар