вторник, 18 март 2014 г.

1292. "СЛЪНЦЕ В СТАЯТА" - мои детски стихове, издадени в книжка...





1.ДЕЦАТА НА ПЛАНЕТАТА

Чух, че под нашето слънце расте
бяло и жълто, и черно дете.
Имало много на нашта планета
цветни момичета, цветни момчета.
Кой ли децата така оцвети?
Слънце, това не направи ли ти?
А със какво оцветило си всички,
като си нямаш четка с боички?


------
2.ШИВАШКА ГРЕШКА

Бръмбърът-шивач направил грешка
и на паяка ушил дефектна дрешка.
Тя си имала ръка и два ръкава,
ала той си искал друга, не такава.
Че си имал няколко ръчички,
а ръкави не достигали за всички!
-----
3.ТАРАЛЕЖКО

Таралежко мили,
нещо те боли ли,

че пристъпваш тежко?
Или, Таралежко,
ти тежат иглите,
в гръбчето забити?
Вместо да се мръщиш,
я ела във къщи -
ще те дам на мама,
че игларник няма!
----
4. КУЧЕ-ПЪРВА КЛАСА!

Хвърлям шапка или пръчка,

Шаро ги донася.
Върши всякаква поръчка,
куче- първа класа!
Само днеска се изложи,

затова се мръщя -
в планината да не може
ехото да връща!
-----
5. ЛЮЛКАТА КАКВО Е?

Люлката е гимнастичка
и на лост играе тя.
Заприлича и на птичка,
щом със мене полетя.
А пък другите момчета
я наричат самолет.
Колко смешно - самолета
не лети назад-напред!
----
6.СЛОН-ОРКЕСТЪР

С глина аз ще изработя

слон със няколко хобота.
За да свири той във цирка
едновременно на свирка,
на китара, барабани,
даже пианист да стане...
Слагам друг хобот на слона,
да държи и микрофона -
ето го, готов накрая!
Ала трябва да призная,
че сгреших и слонът стана
октопод за океана!
-----
7.ВЛАКЧЕ ОТ ЛИСТА

По реката тръгна влак,
без да вика трака-трак.
Има от листа вагони,
есента му ги отрони.
Той до гара "Дървен мост"
вози бръмбар кривонос.
Вятър влакчето подгони,
пръсна леките вагони.
Гледа Бръмчо неразбрал -
пак се вози, но на сал!
------
8.ЩУРЧЕ КОСМОНАВТ

С дюлево листо-ракета
се люлееше щурчето
и на дюлята се хвали:
"Ти видя ли, ти разбра ли?
Първи космонавт съм аз
сред щурчетата у нас!..."
Страшен грохот го прекъсна,

във небето нещо лъсна.
Космонавтчето се стресна,
скочи, приземи се лесно -
без ракетата, защото
тя остана на дървото.
----

9.МИЛОТО НА КАКА

Милото на кака,
то проходи снощи.
Крачи, после кляка -
трудно му е още.
Скоро за ръчички 
ще вървиме двама
и ще мислят всички,
че го води мама.
----
10. МОЯТА СЕСТРИЧКА

В кошчето се смее
моята сестричка,
рита пелените,
гука си самичка.
Ако тъй ме слуша
и не плаче вече,
ще ù нарисувам
шарено човече.
----
11. ЩОМ МЕ ХВАНЕ ТОКА

Не искам баба да се кара
и все да крие бързовара.
Отдавна зная си урока,
че може да ме хване тока.
Какво, че може да ме хване,
голямо чудо ли ще стане?
Нали като нацупя устни,
ще го помоля да ме пусне?
---
12. РЕВЛИВО БЕБЕ

Чуй, ревливо бебе,
трудно ми е с тебе.
Уж си гладно вече,
а не щеш геврече.
Все едно си знаеш -
мляко да бозаеш.
Няма го млекцето -
счупих ти шишето!
---
13. СЪРДИТА


Довечера вече
ще кажа на татко,
че много се сърдя
на кака и батко.
Защото не дават
със тях да играя,
а после ми викат
"ревливата Мая"!
----
14. СЕГА СЪМ ЗАЕТА


Аз мия чинии -
една, после втора,
а вънка децата
ме викат на двора.
Не мога, дечица,

сега съм заета.
Измих две чинии,
но чака ме трета!
-----
15.МЕЧОВАТА БУЗКА


Колко е голяма
мечовата бузка!
Захарче ли смуче,
ябълка ли хруска?
Мечо не продумва.
Сетих се самичка -
бузката я беше
жилнала пчеличка!
----
16. УЧУДЕН

Кой беля направи?
Кой се би със Слави? -
баба пита строго.
Уж не вижда много,
откъде тогава
всичко научава?
----
17. НАКАЗАНА


Куклата ми боса
много ме ядоса.
Плаче пред вратата,
няма ключ горката.
Как да я отуча
да си губи ключа?
Нека да си мрънка,
ще стои навънка!
-----
18. ЗЪБЧЕТО НА ЗАЙКО


Зайко, зъб ли ти се клати?
Да извикам ли баща ти?
Ял си, каза ми Мецана,

пак на зелето кочана.
Няма вече аз да крия
тази твоя лакомия!
----
19. СЛЪНЦЕ В СТАЯТА

Къпано дете съм вече,

мама слънце ме нарече.
Че съм чиста, че съм бяла,
че съм цялата блестяла.
Вън като излезе мама,
счупих лампата голяма.
Щом съм слънце,вместо нея
аз във стаята ще грея!
----

20. БОЛНАТА ТОПКА

Топката се разболяла -
вече не подскача.
Аз съм със престилка бяла -
докторка съм, значи.
И инжекция ù правя
с тънката иглица...
Но защо ли вместо здрава
стана на мекица?
----
21. ИГРА НА ВЛАК


"Ти ще си вагонче,
аз- локомотив.
Ваньо пък ще бъде
пушекът игрив!"
А горкият Ваньо

каза с тъжен глас,
че димът се вие
в сините простори -
как на дим тогава
той да се престори?!
----
22. ЧУДНА ДИНЯ

Чудна диня е луната.
Облаци като децата
гризкат динята голяма -
резенрезен, два и... вече няма.

Уж се свърши, а пък ето .
пак е цяла на небето!
---
23. ЛЕТЯЩА КЪЩИЧКА

Зная къщичка бяла,
без крила тя летяла.
Татко каза, че в нея
космонавти живеят.
С тази къща-ракета

търсят чужда планета.
---
24. МОРЕТО НИ ЧАКА

Мамо, тате, погледнете,
вече вижда се морето!
Казах ли ви, че ни чака?
Хайде, слизайте от влака.
Бързо грабвайте багажа -

може да избяга плажа!
---
25. НЕПОСЛУШНАТА ВЪЛНИЧКА

Хей, вълничке лоша,

пак ли ме изплиска?
Виж какво направи 

новата ми ризка!
Ти си непослушна,

но ще те накажа -няма да играя
вече с теб на плажа!
---

26. КАМЪЧЕ КРАЙ МОРЕТО

Търси, търси Иво

камъче красиво
близо до морето.
И намери - ето...
Ама то закрачи...
Я, това е раче!

---
27. МОРСКИ ВОДОРАСЛИ

Защо сте, водорасли,

на камъка порасли?

На мидичките малки
сме ние залъгалки.

Ами защо сте всички
размахали ръчички?

Да кажем на детето, 
че бурно е морето.
---
28.  БЯЛА МЕЦА

Бяла меца, бяла,
слънце не видяла.
Ако сме на плажа,

с кремче ще я мажа.
Слънцето голямо
ще я топли само.
А пък тя ще става
хубава, кафява.
---
29. ДЪРВЕТА-КОЗЛЕТА

Вижте тези две дървета -
като глупави козлета
клоните си блъскат здраво.
Вятърът им каза "браво!"
и задуха с всички сили,
та борбата да засили.
Шарени листа хвърчаха
и борците оголяха.
Помириха се с поклони,
тракаха от студ със клони.
Чу ги Снежко отдалече,
с бели дрехи ги облече.
---
30. ЗИМА-ВЪЛШЕБНИК

Зимата прилича

на вълшебник стар.
Вятъра превърна

в ударник-стругар.
Почна той да стърже
белия площад,
стружки от снежинки
в облак се въртят.
И площадът лъсна
нов и заледен -
вятърът пързалка
правеше за мен!
---
31. ЗИМЕН ВЕТРЬО

Ветрьо всяка зима
в хала се превръща
и затрупва с преспи
цялата ни къща.
Нощем във комина
свири тази хала,
стаята ми става
на концертна зала.
---
32. ПРАВО ДА СИ КАЖА

Небето с облачета е покрито
и ми прилича на огромно сито.
Студена хала ситото люлее
и пясък от снежинки сее, сее...
През тази нощ, сред пясъчници бели
невидими зидари са успели
във замък да превърнат нашта къща, 
но замък като в приказките също.
Той по-красив е, право да си кажа,
от мойте замъци, останали на плажа!
---
33. СЪНЧО НА ЕКРАНА

Сънчо,,, Сънчо се показа,
виж го - на екрана!
"Лека нощ, деца - ни каза -

вече тъмно стана."
И с перце очите гали,
с песен ни приспива.
Щом звездите са заспали,
той къде отива?





















































































































Няма коментари:

Публикуване на коментар