На теб, далечен...
---
Самотна съм...Дали съм всъщност с тебе,
МОРЕ единствено, неповторимо?
От хиляди години ме обсебваш
и днес разбрах - завинаги ме имаш!
Затуй си тъй развихрено и страстно.
Затуй ме молиш пак да съм летене...
Затуй копнежът ми към теб не гасне.
Затуй стихът ми нощем спря да стене!
Днес нареди на изгрева да светне -
владееш го с хипнозата си мощна.
С очи прогони.облаците летни...
Какво ли друго ми е нужно още?-
Ти...Ти, любов! Теб викам до премала!
Преввърнах изгревите в наше лого,
макар че точно днес съм тъжно-вяла...
Всесилна искам да съм, но не мога!
Свръх-труден път да следвам съм избрала!
Щом си далече, в мен морето стене...
И ето го - бушува като лудо...
Копнее то за влюбено летене
и моли се да го даря със чудо.
Но как, кажи, щом плача като него...
Без грам изгряване е днес душата!
Как морските молби да пренебрегна?
И как да спра във мрежи да се мятам?
Ти си мъдрец всесилен. Всичко можеш,
макар че - вярно - много си далече.
Но, хайде, помогни ни - не е сложно
Мир ни изпрати с лъчи сърдечни!
Ако дойдеш мислено при мене,
ти с любов ще укротиш вълните...
Мислите ще лумнат озарени...
Ех!...Сама ли пак по този бряг ще скитам?!...
1 август, 2023, 8, 01ч., вторник=88= СПАСЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар