На теб, мъжа-светлина!
Сънувам ли? В мечтите ли видях
как твоето небе се прояснява?
Изчистено от карми и от грях,
то хиляди сияния раздава...
Нали си вече свише озарен?
Нали преливаш от копнежни мисли?
Да вярвам ли, че чакаш точно мен,
че съм жената- блян, до болка близка?
Не тази с гримове и с кухи дни...
Не търсещата на дворците лукса,
а истинската! Звездно тя звъни
и знае, че в съня си ще я пуснеш.
Защото носиш вече образ нов.
Защото тя е пламъкът възкръснал.
Защото е божествен благослов,
дошъл да влезе в храма твой на пръсти...
31 юли, 2023, 7,21ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар