ДИАНА ЛУНА -
АМИН, СЛАВА ТЕБЕ ВЪВ ВИСИНИТЕ, ГОСПОДИ!!! / БЛАГОДАРЯ много, МАРИ!..
3 ноември в 15:24
------
257. КОГО ОСВЕЩАВА СЛЪНЦЕТО? /21-ви януари/
В цикламено обагрен, хоризонтът
ни дава влюбен изгрев и лазури...
Кристални капки светлината рони.
Нощта от своя трон се прекатури.
Пробуденият ден с усмивка топла
отпъжда всички грижи със хипноза.
Загърбили сме вчерашните вопли
и спомена за ударите грозни.
Какво ни чака ли? - Покой и радост!...
Ще сме любов. Ще сме копнежно сляти.
Телата ни, от младостта по-млади,
ще бъдат източник на благодати.
Затуй пред изгревите коленича,
защото те - това сме всъщност ние!
Лъчите щедри щедростта обичат,
макар че злият егос злобно вие...
Зората днес доброто освещава!
Изригнал, огънят небесен, казва,
че удря ледовете с мощна лава,
за да спаси живота ни от язви.
21.01.2007, 7ч.56мин.
----
-Днес в Ловеч температурата ще стигне
+22 градуса!
- Бяхме на Белмекен.След доста
продължителен глад, ядох свинска пържола,
защото е годината на глигана /свинята/.
Но пак продължавам с гладуването.
ВЕРОНИКА МАР.
:):):)Добро утро:):):)Слънчев да е денят ти Мари:):):)
3 ноември в 08:39
МАРИ
А знаеш ли кого освещава слънцето? - Хората с любов в сърцето!...Е и другите също, но те са на заден план в редичката...Приятно озарен ден и на теб, мила!
ВЕРОНИКА
:):)Благодаря:):):)
ВАНЯ Ш.
Слънчево е, Мари! Хубав ден!!!
МАРИЯНА Т.
Слънчев и хубав ден, Мери.
---------------------
мари -
----------------
мари -
КОГАТО ДОЙДЕ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, ТИ СЕ ПРЕВРЪЩАШ В ОГНЕНА ВСЕЛЕНА...
268. ВЪЗВИШЕНА, РАЗИСКРЕНА, ВСЕСИЛНА! /24-ти януари/
Заради теб съм лотосна вселена!
Заради теб съм нежна синева!
Долавям всяко ледено свистене
и знам какво ще следва след това...
Заставам между тебе и злодея,
поемам ударите му с гърди.
С ирония в лицето му се смея,
дори да мята мълнии сърдит!...
Любими, ти разбираш ли какво си? -
Икар, за който слънцето блести...
С крила вълшебни в синя вис се носиш
и с мъдростта вселенска си на "ти".
А в мен е феята богоизбрана,
готова да те следва мълчешком.
Предречено е, огнен маг да стана,
за да загробвам злото - леден гном.
Възвишена, разискрена, всесилна -
до връх ме извисява любовта!
Пиедисталът на смъртта се килна,
защото в нас бял лотос разцъфтя!
24.01.2007, 7ч.,сряда.
-------
МАРИ -
ДОБРО УТРО, ПРИЯТЕЛИ - ДНЕС ВИЕ СТЕ АНГЕЛИТЕ НА РАНОБУДНАТА ЗОРА, КОЯТО МНОГО ВИ ОБИЧА И ВИ СЕ РАДВА!...
ВАНЯ Ш.
Добро утро!
СВЕТЛА Б.
Добро и усмихнато утро!
------
МАРИ -
БРАВО НА АВТОРКАТА НА ТЕКСТА - КИКИ ВОДЕНИЧАРОВА!...УДИВЕНА СЪМ И СЕ
ПРЕКЛАНЯМ ПРЕД ДАРБАТА Ѝ!
ЧРЕЗ ДИАНА ЛУНА -
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН! Бъди Благословен! Бъди благословен с всички добрини! Нека твоите радости бъдат толкова много и така неизброими, колкото са звездите в нощта! Нека победите ти бъдат повече от всички песъчинки по всички плажове на всички океани в целия свят! Нека недоимъкът и страданието никога не присъстват в живота ти, а красотата, редът и изобилието, да бъдат твои постоянни спътници! Нека всеки път, по който избереш да тръгнеш, те заведе до нещо чисто, добро и красиво! Нека всяко съмнение и страх бъдат заменени от дълбока вяра и надежда! И когато има само мрак и бурите на живота те притиснат, нека светлината на твоята същност да озари целия свят! Винаги знай, че си обичан безгранично и ти също винаги бъди готов да обичаш безусловно! Когато си изкушен да съдиш, не забравяй, че всички ние сме едно цяло и всяка твоя мисъл отеква във вселената, докосвайки всеки и всичко! А когато си изкушен да задържиш някого, си спомни, че любовта тече най-добре когато тече свободно. И, че в даряването е най големият подарък, който получаваме! Нека в живота ти винаги да има музика и смях и след всяка буря да изгрява дъга! Нека веселие да отмива всяко разочарование и в радост да се разтваря всяка скръб! Нека любовта облекчи всяка болка! Нека всяка рана да носи мъдрост и всяко изпитание да носи успех! И нека всеки следващ ден живееш в по-голямо изобилие от предишния! Бъди благословен и нека другите бъдат благосовени от теб! Това ти пожелавам от цялото си сърце: БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН!.. > Кики Водени4арова
---------------
МАРИ -
БОЖЕ, КАКВА ПОЕЗИЯ!...ВИНАГИ СЪМ ГО ОБИЧАЛА ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ НА ДАМЯН
ДАМЯНОВ!
ДАМЯНОВ!
ЧРЕЗ ДИАНА ЛУНА
Вдигни очи! За миг вдигни очи! Защо? Не питай, просто погледни ме! Помилвай ме и кротко помълчи, и ако искаш двама ще мълчиме... Защо? Не питай! Ти ще разбереш - загледай се във погледа ми тъжен... Очите, ако можеш да четеш, ще ти разкажат всичко. Те не лъжат... Във тях сега люти една сълза, а твоят смях е птичка под небето; ръцете ти са клони на бреза, а аз живях без птици и дървета. А аз живях без сини небеса, без пролети, без цъфнали надежди очите ти са капчица роса, в които небесата се оглеждат... Лицето ти е цяло светлина, косите ти горят като житата, а в мойте нощи нямаше луна, затуй израснах блед сред тъмнината; затуй протягам смръзнали ръце и жадно през очите ти надничам - през тях се вижда твоето сърце и аз затуй тъй много ги обичам. Дамян Дамянов
------------
ДИАНА ЛУНА
" Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото, когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере. " " Особени сезони " Стивън Кинг
ДИАНА ЛУНА
СЛЪНЧИЦЕ си и ти, благотворен ден, МАРИ!!!..
3 ноември в 14:39 ·
КРАСИМИРА ВЛ.
Вселенската ЛЮБОВ е следвана от вселенска МЪДРОСТ!
Само СВЕТЛИТЕ ХОРА могат да ги постигнат заедно!
Само СВЕТЛИТЕ ХОРА могат да ги постигнат заедно!
4 ноември в 20:57
----------
-------------------------------МИЛА СНЕЖИ-С БЛАГОДАРНОСТ!-----НЕ, ОЩЕ НЕ МОГА ДА ГО ПОВЯРВАМ. ПРИЛИЧАМ НА ДЕТЕ, НА КОЕТО ДОБРИЯТ ВЪЛШЕБНИК МУ Е ОСЪЩЕСТВИЛ ЕДНА МЕЧТА САМО С ЛЕКО ДУХВАНЕ В ДЛАНИТЕ...БОЖЕ, БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ОНОВА, КОЕТО ПРАВИШ ЗА МЕН ЧРЕЗ ПРИЯТЕЛИТЕ МИ!!! ОБЕЩАВАМ ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТЕ СЛУШАМ И ЗАНАПРЕД!...СНЕЖИИИИИ....ЦЕЛУВКИИИИИ!!!! БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ОТКРИ И МИ ИЗПРАТИ МОЯТА ЛЮБИМА ПЕСЕН!
НЕКА ДЕНЯТ ТИ БЪДЕ ОГРЯН ОТ НАЙ-ЩЕДРИТЕ ЛЪЧИ НА ЛЮБОВТА!
НЕКА ДЕНЯТ ТИ БЪДЕ ОГРЯН ОТ НАЙ-ЩЕДРИТЕ ЛЪЧИ НА ЛЮБОВТА!
ЛИЛИ Б.
Много такива мигове да имаш,Мари...всеки следващ е ново начало...да е чудно твоето начало!
МАРИ-
Сега е 5ч. сутринта...Прочетох ти пожеланието, Лили и...се разплаках...Беше взрив от истинско щастие. Боже, колко малко му трябва на човек!!! Днес ти си моята ФЕЯ ОТ ПРИКАЗКИТЕ, скъпа Лили!...Нека след всяка стъпка на съдбата ти да пониква по едно лотосно сияние - знак за моето топло приятелство и обич!
-----------------
МАРИ ХИГЕЛС -
"ВИНАГИ ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ. - ТОВА Е ТАЙНАТА НА БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ"...Боже, Ди!...От кое небе те изпратиха? Твоите послания са най-мъдрите, които съм срещала!...
ПЪТ КЪМ СЪРЦЕТО ------------------------- " Високо по вълните " от Свами Шивананда Сарасвати Служи, обичай и давай. Преживяваш от това, което печелиш, но живота ти представлява това, което даваш. Винаги давай, давай, давай. Това е тайната на божествения живот. Който практикува тези предписания, може да преживява трудни времена и лоши дни, осветлен от божественото сияние. Правете другите наистина щастливи, както се стремите да направите себе си щастливи. Кажете добра дума. Усмихнете се насърчително. Направете добро дело. Изтрийте сълзите на някой, който страда. Отстранете пречките по нечий път. Ще почувствате огромна радост. Почитайте бедните, потиснатите и угнетените. Това са вашите първи богове. Обичайте всички. Любовта трепти под формата на служене, даване, милосърдие и великодушие. Състраданието е активно човеколюбие. То е позитивен израз на любовта. Ненараняването е пасивен израз на любовта. Просто доброта не е достатъчна. Активната или позитивна доброта е съществена за духовния напредък. Човек, който се стреми към това, би трябвало винаги да върши добри дела.
МАРИ -
Това трябва често да си го четем - безценно е...
ЛИЛИ Б.-
Боже,какви прекрасни хора има тук.Мари , преди малко прочетох пак писмото на Чаплин до Жералдин....Много хубав ден ти желая и усмивкииии!
МАРИ -
Тази нощ към спящите ни приятели се отправиха мощни потоци от ЖИВА ВОДА, потоци от частиците на светлината, потоци от небесната ЛЮБОВ. Тези фотони наистина бяха в особено големи количества. Много голяма част от тази жизнена сила получи точно твоето тяло, мила Лили - знам го с положителност. Не питай защо - там, горе, знаят защо...Важното е, че имам тази вест и сега я пускам като бял гълъб към съзнанието на нашите все още спящи в този ранен час приятели. Важното е и друго - ЧЕ ОТ ДНЕС ВСИЧКИ ПОДСЪЗНАТЕЛНИ ЗОНИ НА ХОРАТА СА УДАРНО ОТКЛЮЧЕНИ НА ВИСОКО НИВО. Това ще рече, че те ще възприемат ПОСЛАНИЯТА НА НИРВАНА с много голямо доверие и ще започнат да изживяват такива силни емоции в близко време, че ще повярват в силата на ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ. Нещо повече - много от тях, най-извисените, вече са подготвени да срещнат своите енергийни половини, наречени СРОДНИ ДУШИ. Интересното е, че точно ТИ СИ първият човек, с когото споделям тази изключително важна информация, която телепатично започва да постъпва абсолютно във всеки човек. Целувки, миличка - нека утрото ти бъде огряно от слънцето на душевното озарение! Усмихнат, щастлив и плодотворен ден!
ЛИЛИ Б.
Ти не знаеш какво означава това за мен,Мари...Благодаря!..Благодаря,аз съм щастлив човек и го съзнавам,Мари,а ти действително си изключителна....и още ..нищо случайно няма..!!..Бъди ми все така красива и прекрасна !!!
МАРИ -
Целувки - с благодарност и с обич!
ДИАНА ЛУНА-
БЛАГОДАРЯ С ОБИЧ, нали знаеш - от НАШЕТО НЕБЕ Е..
МАРИЯ С.-
Да чудесно послание. Нека повече хора го прочетат и разберат. Това е пътя към истината. Да помогнеш на някой или да го направиш щастлив е истинско щастие.
КРАСИМИРА ВЛ.
Мили,пърхащи от ЛЮБОВ сърца,вие сте прекрасни!Любовта ви озарява и ви прави светли, ХОРА-АНГЕЛИ!Бъдете винаги такива за да ви следваме и се учим от вас! Раздавам се всеки ден и се старая да правя поне по едно добро!Обичам ви и ви прегръщам топло от сърце!
МАРИ -
Остани си винаги такава - озарена и щедра към света, мила краси!
------------------
мари хигелс - за лека нощ...
СПОКОЙНА И ПРЕЛИВАЩА ОТ ЛИРИЧНИ преживявания ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ...НЕКА АНГЕЛСКО КРИЛО ДА ПОГАЛИ ВАШИТЕ МИСЛИ И НЕЖНА СВЕТЛИНА ДА ОЗАРИ СЪНИЩАТА ВИ...
От "СНИМКИ НА СТЕНАТА"
ДИАНА ЛУНА
Звездно ВЪЛШЕБСТВО и за теб, мила!.. Удивително пожелание, усетих го, като вечерен балсам за ДУШАТА ми, БЛАГОДАРЯ.., КРАЛИЦЕ!!!..
МАРИ
Досега не бяха ме слагали на трон...Дано не се главозамая. Хахаха...Каква кралица съм аз, миличка? Селско чедо съм...Имах съдбата на Пепеляшка в най-натуралния ѝ вид. Но съм трогната от обичта ти - знам, че точно тя те кара да ме издигаш на пиедистал, като четеш вдъхновените ми публикации. Както и аз вчера най-спонтанно те нарекох ПРИНЦЕСА...Така е при поетичните натури, каквито сме ние с теб... Още веднъж - лека и обградена от ангелски присъствия вечер, слънчице!
ДИАНА ЛУНА
Всичко сме били, МАРИ.., от Пепеляшки до Принцеси, Кралици и т.н.. Добре, че не помним цялостните си реинкарнации, защото за мен не е унижение каква и къде съм била, по - важно е докъде съм стигала и какво отнесла от автентичните си персони.. ?! Но, ти ме разбираш!!!.. АМА ВИЖДАШ ЛИ, КОГАТО ОБИЧАМЕ НЯКОГО, ние наистина спонтанно го издигаме на пиедестала, който заслужава! Безспорен факт! БЛАГОДАРЯ ТИ! АНГЕЛИ с чудодейните си трели да огласят ВСЕЛЕНАТА на твоето ТВОРЧЕСТВО, а нощем да те пазят и закрилят! Така трябва, СИЯЙНА!!!..
МАРИ
Бъди любимото дете на ВСЕМИРА, мила ДИ!
--------------------
ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ /Чрез Вера Евтимова/
АЙНЩАЙН - ЕКСЦЕНТРИЧНИЯТ ГЕНИЙ Свиренето на цигулка е било сред любимите занимания на физика. Айнщайн като дете - това е най-старата запазена снимка на учения. Още в началото на 2004 г. Германия обяви 2005-а за Година на Алберт Айнщайн. ЮНЕСКО разшири идеята, като обяви течащите 12 месеца за Година на физиката. На 18 април светът ще чества половин век от кончината на бащата на Теорията на относителността със светлинно шоу, което ще тръгне от Принстън, САЩ, и ще обиколи планетата. На 19 април своеобразната щафета ще премине и през България - от Варна през Шумен към София. Светлинният лъч ще бъде предаван чрез различни технически средства - прожектори, лазери и фойерверки. Властите в родината на Айнщайн се надяват, че честванията ще засилят интереса на германците към научните изследвания. Дали е така - само те си знаят, но за хората по света е далеч по-любопитен делничният живот на най-необикновения гений на ХХ век. Обявен от сп. "Тайм" за номер 1 сред големите умове на предишното столетие и за личност на хилядолетието от агенция Ройтерс, бащата на Теорията на относитеността и до днес си остава симпатичната "изплезена" загадка с изумителен потенциал на учен и пълен с превратности личен живот. Той се родил на 14 март 1879 г. в град Улм, графство Вюртемберг, Германия. През 1886 г. тръгнал на училище в Мюнхен, взимал частни уроци по цигулка, а вкъщи сам изучавал трите свещени книги на юдаизма. Никой днес не би допуснал, че като дете Алберт Айнщайн бил далеч от определението за отличен ученик. Родителите му дори се съмнявали в нормалното му интелектуално развитие. Да не говорим, че преди известно време Би Би Си се позова на учени от университетите в Кеймбридж и Оксфорд, според които геният страдал от аутизъм, т.е. "прогресираща невъзможност на личността да общува със себеподобни". (Хората с това заболяване имат ограничени възможности да разбират чувствата и мислите на околните. Изглеждат ексцентрични. Някои специалисти твърдят, че аутизмът е свързан с висок интелект, а проявите на избухливост и на стремеж към уединение имат своето обяснение - нетърпение, предизвикано от интелектуалната мудност или неразбирането от страна на околните.) Алберт Айнщайн имал прояви на аутизъм още от най-ранна възраст - предпочитал самотата. До седмата си година непрестанно повтарял едни и същи изречения. Бил необяснимо раздразнителен. На зряла възраст обаче показвал и отклонения от болестта - притежавал великолепно чувство за хумор, несвойствено за аутистите. Той имал близки приятели, романтични връзки с жени, изказвал мнението си по политически въпроси, включително против ядреното въоръжаване... Едва навършил 15 години, бъдещият учен напуснал училище, тъй като не харесвал дисциплината и зубраческата система там. По-късно постъпил в гимназията, където продължил и религиозното си образование. Задълбочил заниманията си по математика, но през 1895 г. не успял да издържи приемния изпит за престижната Политехника в Цюрих - трябвала му още една година усърдна подготовка. Дипломирал се през 1900-а, скоро получил и швейцарско гражданство, но избегнал военната служба с медицинско свидетелство за... дюстабан и разширени вени. Опитите му за академична кариера удряла на камък. Трима негови приятели веднага били назначени в Инженерния институт, а той цяла година напразно търсил работа в различни университети - неразбирателството му с професорите дало своите плодове. Единствената възможност за реализация тогава геният намерил като изпитател в Швейцарското патентно ведомство в Берн. Затова пък му потръгнало в любовта. Айнщайн се оженил за сръбкинята Милева Марин, с която се познавали още от следването. В едно от любовните си писма до нея от 1902 г. той написал: "Когато не съм край теб, мисля за теб с такава нежност, каквато ти дори дори не можеш да си представиш." След тези мили излияния обаче странно звучат умалителните имена, с които обикновено я наричал: "моя развратна вещице" и "моя мръсничке". Двамата се венчали през 1902 г., но според разкритията на американската журналистка Мишел Закхайм още преди сватбата им Милева родила дъщеря Лизел, която любимият й мъж отказал да приеме. Детето имало мозъчно увреждане и било изпратено при родителите на Милева в Сърбия, където живяло едва 21 месеца. По-късно семейството се сдобило с двама синове: Ханс-Алберт се родил през 1904 г., а Едуард (с психически отклонения) - през 1910 г. Нежните чувства между Милева и Алберт обаче постепенно охладнели и в писмо до свой приятел през 1914 г. ученият дори признал студено: "Гледам на жена си като на служителка, която не мога да уволня." Може би в първите години от брака им геният наистина е обичал своята Милева. Съществували дори мнения, че Теорията на относителността е тяхно общо творение, за което също има епистоларни доказателства. Веднъж той й написал: "Ще бъда щастлив, когато заедно завършим нашия труд." А по-късно в писмо до своя тъст признава: "За всичко, което съм постигнал, съм задължен на Милева. Тя е моят източник на вдъхновение, моят ангел, предпазващ ме от всички грешки в живота и в още по-голяма степен - в науката. Без нея не бих могъл да завърша, каквото съм захванал..." Двамата заживели разделени от средата на 1914 г., когато ученият приел покана за постоянна работа в Пруската академия на науките в Берлин. Семейството трябвало да тръгне заедно, но майката и децата решили да прекарат ваканцията в Швейцария. Избухнала обаче Първата световна война и тримата останали в Цюрих без Алберт. За последен път се срещнали през 1916 г., а после ученият споделил с приятел, че "категорично" е решил да се раздели с Милева. Обвинил я в ревност. Тя приела, че физиката е неговата истинска любов и през 1919 г. се развели. Веднага след раздялата Айнщайн й написал: "Ти ще видиш, че аз всъщност ти оставам верен - през целия си път." Как точно, не е ясно. Известно е обаче, че всички финансови средства от своята Нобелова награда през 1921 г. ученият изпратил на първата си съпруга. По онова време Алберт вече бил в прегръдките на друга жена - неговата далечна братовчедка Елза Лауентал, вдовица и майка на две дъщери. Физикът се увлякъл по нея в Берлин, когато през 1917 г. здравето му внезапно се влошило. Тя се грижела за него, той се възстановил и след развода си с Милева, както сам казва, се оженил за "своята милосърдна сестра". Елза останала до него до смъртта си през 1936 г. Айнщайн осиновил децата й, а тя се грижела за неговия бит. Злите езици говорели, че връзката им била платонична, а когато го питали с какво й отвръща, Алберт отговарял: "С моето разбиране!" Ако оставим светската клюка настрана, истината е, че Теорията на относителността, открита от Айнщайн, била толкова революционна, че колегите му дълго не могли да го възприемат, а той самият почти изпаднал в отчаяние. След като получавал покани от редица престижни университети, той предпочел новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън. През 1933 г. семейството окончателно се преселило в САЩ, след като ученият бил заплашен от Хитлер заради острите си критики срещу фашизма и генодица над евреите. През 1940 г. Айнщайн получил американско гражданство, а четири години по-късно дал 6 млр. долара в помощ на участието на американската армия във Втората световна война, спечелени от продажбата на ръкописа на специалната Теория на относителността от 1905 г. (оригиналът днес се пази в Конгресната библиотека на САЩ). Ученият никога повече не се върнал в Германия. Останал в Принстън, Ню Джърси, до сетния си час. Бил дълбоко религиозен човек и съвсем не смятал, че светът е възникнал случайно от хаоса. За него Вселената била олицетворение на реда и се подчинявала на определени закони. "Господ може би е проницателен, но не е злонамерен", казвал той. И към края на живота си все повече се уповавал на него - до онзи 18 април 1955 г., когато един от най-блестящите умове на ХХ век напуснал белия свят, след като вече бил променил лицето на науката. Из откровенията на гения * Политиката е колебание между диктатура и анархия, което се поддържа от човешките илюзии. * Бракът е несполучлив опит да се направи нещо постоянно от нещо, което е само инцидент. * За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца. * С нарастването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор. http://www.novinar.net/?act=news&act1=mnenia&mater=MTU4MTszNg%3D%3D www.autistbg.com/?p=1&pname=84&page_id=84 • АНТРОПОЛОЖКА ОТКРИ КЪДЕ СЕ КРИЕ ГЕНИАЛНОСТТА НА АЙНЩАЙН Най-необичайната характеристика на мозъка на носителя на Нобелова награда е, че тежи около 1200 грама, което е под средната норма Изучаване на снимки на мозъка на Алберт Айнщайн показва необичайни анатомични характеристики, които, може би, са причина за гениалността на физика, съобщи Science NOW. Статия с подробности за откритието ще бъде публикувана в сп. Frontiers in Evolutionary Neuroscience. След смъртта на Айнщайн през 1955 г. мозъкът му е извлечен от черепната кутия от патологоанатома д-р Томас Харви. От него са направени 240 среза за изследвания. Няколко групи специалисти ги изучават, но не правят каквито и да било важни заключения. Най-необичайната характеристика на мозъка на носителя на Нобелова награда е, че тежи около 1200 грама, което е под средната норма. Образците от мозъка на Айнщайн не са се запазили, останали са само техни снимки. Авторката на новото изследване, антроположката от Университета на щата Флорида Дийн Фалк е анализирала снимките и е сравнила получените при изследването им данни с характеристиките на мозъка на "обикновени" хора. Фалк е установила, че теменните дялове на мозъка на Айнщайн значително превъзхождат по размер средностатистическите. Освен това тя е открила, че са били свръхразвити определени структури на моторната кора, контролиращи движенията на лявата ръка. Тези образувания обикновено се свързват с музикалния талант. Знае се, че Айнщайн като дете е свирил на цигулка. Третата особеност, открита от Фалк, е необичайният рисунък на мозъчните бразди в тилната част а двете полукълба. Авторката на изследването подчертава, че връзката между особеностите на структурата на мозъка на Айнщайн и гениалността на физика е само хипотеза. Колеги на Фалк също са на мнение, че е рано да се правят изводи, но признават работата й за интересна. БТD science.actualno.com/news_234529.html
------------------------------
----------------
---------------
ДИАНА ЛУНА -
" Господ чува молбите на хората, които искат да забравят омразата, но е глух за тези, които искат да избягат от любовта! " П.Коелю
МАРИ -
ЧУДЯ СЕ КАКВИ ЩЕ СА ТИЯ ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА ИЗБЯГАТ ОТ ЛЮБОВТА?...ТОВА СА БЕДНИ И ОЩЕТЕНИ, СЛЕПИ ЗА СВЕТЛИНАТА СЪЗДАНИЯ, КОИТО ПРОСТО ОТРИЧАТ ЛЮБОВТА, ЗАЩОТО СА КАТО ЗАМАЯНИ ОТ МРАКА В СЕБЕ СИ...ГОРКИТЕ - ТОЛКОВА СА ТЪЖНИ, ОЗЛОБЕНИ И САМОТНИ! НО ИДВА ВРЕМЕТО, КОГАТО ВСИЧКИ - КОЙ ПО-БАВНО, КОЙ ПО-КЪСНО, ЩЕ СЕ ПРОБУДЯТ И ЩЕ СТАНАТ ДОСТОЙНИ ДА СРЕЩНАТ ЛЮБОВТА НА СВОЯТА СРОДНА ДУША...ВЯРВАМ ГО И РАБОТЯ ДЕН И НОЩ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ!
ДИАНА ЛУНА
Един много достоен коментар, МАРИ! Да, това е ИСТИНАТА!..
--------В НЕОБЯТНИЯ СВЯТ НА ЕЗОТЕРИКАТА ЗАЕДНО С ДИАНА ЛУНА!!! АЗ БИХ Ѝ СЕ ДОВЕРИЛА, ЗАЩОТО УСТАНОВИХ КОЛКО СЕНЗИТИВНА И МЪДРА, КОЛКО ЩЕДРА НА ПОЗИТИВНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ И КОЛКО ГОЛЯМ СЪРЦЕВЕД Е ТЯ!
ДИАНА ЛУНА -
БЛАГОДАРЯ ЗА ДОВЕРИЕТО, МИЛА МАРИ! С поклон БЛАГОДАРЯ и за оценката! БЪДИ ВСЕБЛАГОСЛОВЕНА!!!..
-------------------------------------
МАРИ ХИГЕЛС -
ЕДНО ОТ НАЙ-МЪДРИТЕ ПРИКАЗНИ ПОСЛАНИЯ НА АНДЕРСЕН- КЛЮЧ КЪМ СПЯЩИТЕ ИСТИНИ В ПОДСЪЗНАНИЕТО НИ... КОЙТО ИМА СИЛНА ИНТУИЦИЯ, ТОЙ ЩЕ ВИДИ НЕВИДИМОТО И ЩЕ РАЗБЕРЕ ПОДТЕКСТА...
ДИАНА ЛУНА
Приказки от детството!
Малката кибритопродавачка - Ханс Кристиян Андерсен .. Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер. Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка й – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай нея с бясна скорост. Единия чехъл тя не можа да намери, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца. Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше сложило кибритени клечки в старата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде дори един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше сега. От всички прозорци проблясваха светлинки и мирис на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето за какво си мислеше момиченцето. То се сви в ъгъла между две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, но му ставаше все по-студено и започваше да трепери все повече. Не смееше да се прибере вкъщи, защото не бе продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито грош и баща му щеше да го бие. А и у дома също беше студено. Над главите им беше само покривът и вятърът свиреше през него, въпреки че най-големите пролуки бяха затулени със слама и парцали. Ръчичките на малката бяха вече почти замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една клечка. Драс! Как лумна, как се разгоря клечката! Детето сви ръката си около топлото ясно пламъче, също като че ли държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На малкото момиче му се стори, че седи до голяма желязна печка с лъскави месингови топки и месингова вратичка. Благословеният огън гореше и топлеше така хубаво! О, не! Какво се случи? Малката вече протягаше и крачетата си, за да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана само крайчето на изгорялата клечка. Детето драсна нова клечка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците докоснаха стената, тя стана прозрачна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла покривка, с подредени върху є изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този момент клечката угасна и пред очите на детето остана само дебелата, студена стена. То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и... кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си. – Някой умира сега! – каза си малката. Старата й баба – единствената, която я бе обичала, но която бе умряла, казваше: – Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога. Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена. – Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената клечка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво! То трескаво запали цялото останало снопче клечки, защото искаше непременно да задържи баба си. И клечките пламнаха с такъв блясък, че стана по-светло отколкото през деня. Никога преди баба му не му се беше виждала толкова красива и голяма. Тя взе малкото момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог! ....А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година. Първият ден от новата година се издигна над трупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше почти догоряла. „Искало е да се стопли”, казваха. Никой не знаеше каква красота беше видяло, сред какво сияние то, заедно със старата си баба, встъпи в радостите на новата година.
Малката кибритопродавачка - Ханс Кристиян Андерсен .. Беше толкова студено, че чак болеше от студ. Валеше сняг и мръкваше. Последната вечер на годината, новогодишната вечер. Малко бедно момиче вървеше през мрака и студа по улицата, гологлаво и босоного. То излезе от къщи по чехли, но те не топлеха много. Бяха много големи. Последна ги беше носила майка й – толкова големи бяха. Малката ги изгуби, когато хукна да пресича улицата, защото две коли профучаха покрай нея с бясна скорост. Единия чехъл тя не можа да намери, а едно момче избяга с другия. То й рече, че ще направи от него люлка, когато му се родят деца. Сега момиченцето вървеше с босите си крачета, станали синьо-червени от студа. То беше сложило кибритени клечки в старата си престилка и държеше няколко от тях в ръка. През целия ден никой не купи нищо от него. Никой не му даде дори един грош. Бедното детенце вървеше гладно и измръзнало и се оглеждаше уплашено. Снежинките падаха по дългата му руса коса, красиво накъдрила се на тила му. Но не това го занимаваше сега. От всички прозорци проблясваха светлинки и мирис на печена гъска изпълваше улицата! Настъпваше Новогодишната нощ. Ето за какво си мислеше момиченцето. То се сви в ъгъла между две къщи, едната от които бе по-издадена напред. Детето скри крачета под себе си, но му ставаше все по-студено и започваше да трепери все повече. Не смееше да се прибере вкъщи, защото не бе продало нито една кибритена клечка, не беше спечелило нито грош и баща му щеше да го бие. А и у дома също беше студено. Над главите им беше само покривът и вятърът свиреше през него, въпреки че най-големите пролуки бяха затулени със слама и парцали. Ръчичките на малката бяха вече почти замръзнали. Ах! Една кибритена клечица би я постоплила! Само да се престраши да измъкне една от снопчето, да драсне с нея по стената и да стопли пръстчетата си! И тя извади една клечка. Драс! Как лумна, как се разгоря клечката! Детето сви ръката си около топлото ясно пламъче, също като че ли държеше свещичка. Това беше вълшебна светлинка! На малкото момиче му се стори, че седи до голяма желязна печка с лъскави месингови топки и месингова вратичка. Благословеният огън гореше и топлеше така хубаво! О, не! Какво се случи? Малката вече протягаше и крачетата си, за да се сгреят и те, когато пламъкът угасна. Печката изчезна и в ръката й остана само крайчето на изгорялата клечка. Детето драсна нова клечка. Тя се разгоря, засвети и там, където отблясъците докоснаха стената, тя стана прозрачна като воал. Момиченцето видя стаята и масата, покрита с ослепително бяла покривка, с подредени върху є изящни порцеланови съдове и с вкусно ухаеща печена гъска, напълнена със сливи и ябълки! Най-хубавото беше, че гъската изскочи от тавата, с ножа и вилицата в гърба, и се завтече по пода право към бедното девойче. В този момент клечката угасна и пред очите на детето остана само дебелата, студена стена. То запали нова клечица. Видя се седнало под великолепна коледна елха. Тя беше още по-голяма и по-бляскава от елхата, която бе видяло през стъклената врата на богатия търговец миналата Коледа. По зелените клонки горяха хиляди свещички и отгоре я гледаха пъстри картинки, като онези, дето украсяват витрините на магазините. Малкото момиченце протегна нагоре и двете си ръце и... кибритената клечка угасна. Многобройните елхови свещички се издигаха все по-високо и по-високо. То видя, че това бяха всъщност ясните звезди. Една звезда падна и остави дълга огнена линия след себе си. – Някой умира сега! – каза си малката. Старата й баба – единствената, която я бе обичала, но която бе умряла, казваше: – Когато падне звезда, една душа се възнася към Бога. Момичето отново драсна една клечка о стената. Наоколо всичко блесна и в светлината се яви баба й, така ясна, сияйна, мила и благословена. – Бабо! – извика детето. – О, вземи ме със себе си! Знам, че ще си отидеш, когато кибритената клечка угасне, също както си отидоха топлата печка, хубавата печена гъска и чудното коледно дърво! То трескаво запали цялото останало снопче клечки, защото искаше непременно да задържи баба си. И клечките пламнаха с такъв блясък, че стана по-светло отколкото през деня. Никога преди баба му не му се беше виждала толкова красива и голяма. Тя взе малкото момиче в ръцете си и двете полетяха високо, високо, светли и щастливи. И вече нямаше студ, нямаше глад, нямаше страх – те бяха при Бог! ....А в ъгъла до къщата седеше момиченцето в студеното утро с червени бузки, с усмивка на уста – мъртво, замръзнало през последната вечер на старата година. Първият ден от новата година се издигна над трупа на детето, седнало с кибритените клечки, една връзка от които беше почти догоряла. „Искало е да се стопли”, казваха. Никой не знаеше каква красота беше видяло, сред какво сияние то, заедно със старата си баба, встъпи в радостите на новата година.-------
МАРИ ХИГЕЛС -
Любима приказка...С невероятно мъдър подтекст...Благодаря ти, Ди! Ще си взема на стената тази публикация. Дойде тъкмо навреме.
ДИАНА ЛУНА
От дете обичам тази приказка, и с просълзени очи и до днес се прекланям пред истинското перо на Андерсен!..
-------------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар