939. ДА СИ РОЗА, ОБИЧАНА ОТ МАЛКИЯ ПРИНЦ.../7 май/

ЕКЗЮПЕРИ:
"Трябваше да не я слушам...човек никога не бива да слуша цветята.Трябва да ги гледа и да вдъхва благоуханието им. Моето цвете насити с аромати планетата ми, но аз не умеех да се радвам на това...

Тогава не проумявах нищо! Трябваше да я съдя според постъпките, а не според словата. Тя изпълваше всичко наоколо ми с аромат и светлина. Не биваше никога да я напускам. Трябваше да отгатна нежността ѝ зад клетите ѝ хитрости.

Цветята са толкова противоречиви! Но бях твърде млад, за да умея да я обичам..."

----
ДА СИ РОЗА, ОБИЧАНА ОТ МАЛКИЯ ПРИНЦ.../Мари Хигелс/

Със àура, от полъх скрит по-плаха,

е РОЗАТА,  която цяла грее.

И всички подсъзнателно прозряха,

че тя на висши светове дете е.
Телепатично иска да разкаже,

че звездната ù красота е сила,

която всички БАОБАБИ важни

с магическа хипноза е обвила.

За своя МАЛЪК ПРИНЦ копняла тихо,

сияние магическо му дава.

Плам вечен ФЕИТЕ им  подариха,

а ЛЮБОВТА ИМ ражда звездна слава!

7.05.2007, 14ч.

--------------------------

"МАЛКИЯТ ПРИНЦ отиде да види отново розите.

- Вие никак не приличате на моята РОЗА, вие все още сте нищо. - каза им той. -Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого...

И розите бяха много засегнати.

- Вие сте красиви, но празни. - каза им още той. - Човек не може да умре заради вас. Разбира се, един обикновен минувач би помислил, че моята РОЗА ви прилича. Но сама по себе си тя е по-важна от всички вас, тъй като именно нея аз поливах. Тъй като именно нея покривах със стъклен похлупак. Тъй като именно нейните гъсеници убих /с изключение на две-три, които ще станат пеперуди/. Тъй като именно нея слушах да се оплаква или да се хвали, дори понякога да мълчи. Тъй като тя е МОЯТА РОЗА".