934. УСТРЕМЕНА КЪМ ЗВЕЗДИТЕ /23.05.2007/

На моите съученици от Плевен - с обич!

------------------------------------------

Вълнувам се като дете, което

е чуло, че ще тръгне към звездите.

То се взривява - вика, скача, свети...

И иска на секундата да литне...

Обичам ви, звезди! За мен сте всичко -

и младостта със поривите страстни,

и вечно търсещата волна личност,

и пламъкът, роден за да не гасне...

Душата ви загадъчна остана,

препълнена с лъчи и с благослови.

Тя ни предпазва от житейски рани

и ни подготвя за рубежи нови.

Обичам ви за онзи мощен блясък,

със който се надсмивате над мрака.

Помогнахте ми рязко да израстна,

научихте ме да не се оплаквам.

Закътала съм спомените в мене

и телепатично с обич ви говоря.

Чрез вас успях със устремно летене

да се спася от мрака на затвора.

Затуй, че съществувате, сполай ви!

Бъдете наши ангели в небето!

Превръщайте живота ни в безкрайност,

учете ни на мъдрост, за да светим!

23.05.2007, 6ч.37мин.

--------

На днешния ден ще се срещнем с моя

випуск 1972г. от Плевен.
И се вълнувам по детски...