931. ТИ МЕ НАУЧИ ДА ОБИЧАМ... /11 окт.2006/

Бъди благословен, любими!

--------------

РОДЕН ОТ МЪДРОСТТА НА САМОТАТА,

СИ СТИГНАЛ ДО ВЕЛИКИТЕ ПРЕДЕЛИ.

НЕ Е ЛИ ЛЮБОВТА НИ ЛАСКА СВЯТА,

С КОЯТО НЕБЕСАТА СА СЕ СЛЕЛИ?

НЕ МЕ ЛИ ПОЗОВА ТЕЛЕПАТИЧНО

КЪМ ВЪРХОВЕ, С ДОСТОЙНСТВО ЗАРЕДЕНИ?

БЕЗМЪЛВНО МЕ НАУЧИ ДА ОБИЧАМ

ПО-СТРАСТНО ОТ ЗВЕЗДА С НЕТЛЕННИ ГЕНИ...

НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ МЕ ЗАКРИЛЯШ,

ТЪЙ КАКТО СЕ ЗАКРИЛЯ КРЕХКО ЦВЕТЕ,

НАПАДАНО ОТ СТУДОНОСНИ СИЛИ,

ЗАДЕТО С ЛЮБОВТА СИ В МРАКА СВЕТИ...

СПОЛАЙ ТИ ЗА ДОБРОТО, МУХИКАНЕ!

ЗАТУЙ, ЧЕ ИМАШ РИЦАРСКА НАГЛАСА.

ЗАТУЙ, ЧЕ МОЖЕШ ОГНЕН СМЕРЧ ДА СТАНЕШ,

ПРОГОНВАЙКИ ПРОКОБИТЕ ОПАСНИ...

РОДЕН ОТ БЛАГОСЛОВА НА ТЕМИДА,

СЪС ИСТИНИ ПРОБУЖДАШ МОЙТА СЪЩНОСТ.

НЕ СИ ЛИ ОНЯ ЛЪЧ, ДО БОЛКА СВИДЕН,

ЧРЕЗ КОЙТО ЗВЕЗДНО ЧУДО МЕ ПРЕГРЪЩА?

11.10.2006, 11ч.40 мин.,
написано в кафенето на СКАЙ-СИТИ, Слатина.