932. УСЕЩАМ СЕ НЕБЕСНО ОКРИЛЕНА .../13.10.2006/

-----

Отдавна знаех, че те има, мили!
Отдавна ти се врекох да съм твоя!

В страданията трескав поглед впила,

вървях към теб, загърбила безброя.

Сега съм тук - на твоя мир в нозете.

Усещам се небесно окрилèна.

Треви и камъни вълшебно светят.

В хипноза дремят хищните хиени.

Отдавна знаех, че си свръх-различен,

че вярваш в любовта ми златолика.

Затуй с копнеж божествен те обичам.

Затуй от мене благослови бликат...

Заради теб вървях през ада боса,

преследвана от ужаси рогати...

Но ти ме приюти и омагьоса

с море от искреност и благодати.

Затуй за теб градих дворец с опали

- там  светлината моя е принцеса.

Когато тя с лъчите си те гали,

във транс ще шепнеш:
- Господи! Къде съм?!...

13.10.2006, 2ч.45мин./след полунощ/.

-------