-----------
Поруменяло, свежо и красиво
е утрото...И изгревът чудесен
сред розови проблясъци отива
в покоите на спящата принцеса.
Целува я със обич необятна,
каквато още никой не познава...
Високо горе лебедово ято
разпръсква с àура лъчи за здраве.
И висшата любов очи отвори...
И се стопи магията зловеща...
Замаяна съм...Чу ли, командоре?
Невероятна лекотà усещам!
Да грейнеш насред мрака е прекрасно!
Напук на всички карми осланени,
крилата на духа ти в миг израстват
и литваш чак до звездните вселени...
Държиш в хипноза сенките незрими,
внушаваш им да бъдат по-смирени...
Те знаят работа с кого си имат
и са с набъбнали от ужас вени.
Не вярвам вече никой да ни пречи,
защото ти си силен, великане!
Грижовен си, възвишен си, всевечен!
А аз до теб небесно съм огряна!
17.05.2007, 7ч.12мин.,
Спасовден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар