вторник, 24 декември 2013 г.

1197. ДЕН НА СОЛИДАРНОСТТА И ПЛАМЪЦИТЕ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО /23 ДЕК.2013/



Днес е Световният ден на човешката солидарност.
НЕЛСЪН МАНДЕЛА КАЗВА:
„Никой не се е родил с омраза към друг човек, основана на цвета на кожата или на неговото минало, или на неговата религия.
Хората се учат да мразят, и ако те могат да се научат да мразят, то те могат да бъдат научени и да обичат, защото любовта идва по-близо до човешкото сърце, отколкото омразата.“

Мари Хигелс:
Най-големият боклук е наслоен в алчните и подкупни лицемерни и рогати дяволски души на УПРАВЛЯВАЩИТЕ СОЦ-КОМУНИСТИ!
Както и в душите  на всички онези, които са като тях и по тази причина се подкрепят взаимно. Но това е свещената слепота,подпалила кладата на Ян Хус някога, която днес просто закопава нашата родина. Затова нека да се знае - всеки гробокопач на България го очаква огнено възмездие - то няма да закъснее и ще се усети индивидуално от всеки - съвсем скоро...Големи нещастия очакват онези, дето в слепотата си подкрепиха САТАНАТА на изборите /12 май/ и заради които сега държавата, управлявана от ЧЕРВЕНИТЕ БОКЛУЦИ, върви стремглаво надолу към пропастта!
Дойде времето, когато всяка вмирисана от разложение душа я чакат неочаквани ПЛАМЪЦИ, дошли, за да я прочистят и да я накарат да прогледне чрез нещастията, които ще я сполетят, благодарение на собственото ù негативно излъчване!
Боклукът в душите на хората не бива да се мрази, а търпеливо да се изчака...Той непременно ще се самозапали и ще изгори до шушка. ВЕЧЕ ДАВАТ НИШАН БОЖЕСТВЕНИТЕ ПЛАМЪЦИ НА ВЪЗМЕЗДИЕТО...От нас, добродетелните и отдавна прогледналите българи, се иска само едно - да публикуваме огнените истини, които доказват кой е сатанински боклук и кой не е!!! Останалото самò ще дойде.
8ч.
----
В 9ч. гледах по БТВ репортаж, който ме смая, защото точно преди час бях публикувала свое изказване по същата тема във Фейсбук. Това ме накара да напиша следния свой отзвук за това КАК В ДУШИТЕ НА ХОРАТА ИЗГАРЯ БОКЛУКЪТ ОТ НЕДОВЕРИЕ КЪМ БЛИЖНИЯ И КАК СЕ РАЖДАТ В НАС НОВИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ - ДОВЕРИЕ И СЪЧУВСТВИЕ КЪМ БОЛКАТА НА БЛИЖНИЯ.
В ДЕНЯ НА СВЕТОВНАТА ЧОВЕШКА СОЛИДАРНОСТ - ЕДИН РАЗКАЗ ЗА ДВАМА СТАРЦИ, ЧИЙТО ДОМ СЕ ПОДПАЛИЛ ТИЯ ДНИ В СЕЛО ЛОЗЕН, БЛИЗО ДО СОФИЯ...РАЗКАЗ ЗА ТОВА КАК СВИШЕ СА ПОЛУЧИЛИ НЕОЧАКВАН И СКЪП КОЛЕДЕН ПОДАРЪК - НЕБЕСЕН УРОК!
Преди седмица пламнал покривът на възрастните Лиляна и Методи. Повикали пожарната и изгасили къщата, но целият покрив и таванският етаж изгорели почти напълно - причината била в комина. Хорицата бедни и самотни, преди самата Коледа били сериозно сюрпризирани. Но, тогава дошла СИЛАТА, наречена човешка солидарност. Цялото село се стекло да помага кой с каквото може. В набързо сложената пощенска кутия се събирали парички - от всеки кой колкото може да даде. От СЪВЕТА също дали някаква сума. Свещеникът Михаил - също дал пари от църковните, а и участвал нон стоп в ежедневните дела по възстановяването на къщата. Купили материалите и една група от 20 младежи се хванали мъжки с разчистване на изгорялата част от къщата и с изграждането на абсолютно нов покрив. Така домът на старците бил възстановен. Ето какво каза пред микрофона на журналистката потърпевшият
ДЯДО МЕТОДИ:
-Благодаря не само на тези 20 момчета, много от които аз не познавам. Благодаря и на родителите им, че така са ги възпитали...Прекрасни деца!...Прекрасни деца!...
ВНУКЪТ НА ДЯДО МЕТОДИ /около 20-годишен/ добави:
- АЗ МИСЛЕХ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ВЪЛЦИ, НО СЕ ОКАЗА, ЧЕ НЕ СА - ЧОВЕЧНИ СА!...Анонимно са пускали в кутията парите си. Отец Михаил, съвсем скромен и много сърдечен човек, също помагаше по всякакъв начин, непрекъснато сновеше между хората...Съседи, с които сме се срещали без да се поздравяваме, веднага дойдоха и се включиха да помагат. Всеки участваше с душа и сърце...
---
ИЗВОД: Убедена съм, че вече ще поздравявате съседите си, защото не се знае какви пламъци ще гасите заедно. Нали? Като срещнеш еди-кой си съсед, просто го погледни в очите с лека усмивка и той непременно ще отговори на твоето "добър ден" - повярвайте ми. Знам го от личен опит. Затова мен ме поздравяват дори и малките дечица във входа на блока ми. А един поздрав понякога дава крила на настроението ти...

Няма коментари:

Публикуване на коментар