събота, 2 август 2014 г.

1361. ЩАСТИЕТО НА ЕГОИСТА И ЩАСТИЕТО НА ДУХОВНИЯ ЧОВЕК



Има щастие на егоиста-материалист, но има и ИСТИНСКО щастие - това, което идва от нашия божествен дух...
Тези правила, изсмукани от пръстите на егоистичния ежедневен живот не важат за най-духовните хора, чието семейство включва всички онези, които са им сродни души. За извисените сред нас измеренията за щастливо преживяване са съвсем други и нямат нищо общо с егоса и душевната слепота.
ЧОВЕКЪТ- ЛЮБОВ излъчва благодати, които с небесния си аромат събират жадните и гладните за манна небесна около него, досущ като пчели, литнали към цвете. Ето, това е многобройното семейство на човека с лотосна аура. Домът му е необозрим, безкраен и сияещ  с красотата си, невидим, но преливащ от радости с космически размери.
Обикновените хорица това едва ли ще го проумеят. Те искат еснафски подреден хол с всякакви удобства, искат пари, за да народят деца, искат много храна, за да дебелеят, да гледат телевизия, седнали в мекия фотьойл, да отглеждат внуци и да си мислят, когато си наливат уиски или ракийка: - Леле, колко съм щастлив!...Те това е животът!
Именно желанието за такова измамно щастие подтиква крадците и убийците да трупат богатства чрез насилие. Това е светът на Сатаната, на злото, на омразата и върховния егоизъм.
Истинското щастие няма нищо общо с еснафския начин на мислене.
Христос с неговият блеснал от чудотворни лъчи дух, роден от земни родители и израсъл като едно будно изключително интуитивно дете, по-късно през годините нито е имал дом, нито е имал семейство, а е бил щастлив с обичта на хората, които срещал при своите странствания, които са го разбирали, обичали и споделяли неговите мисли, чувства, мъдри напътствия.
Щастието не означава дом и семейство. Щастието е понятие, свързано с величието на човешкия дух и с нашия полет към себераздаването, към желанието ни да видим пламъка на благодарността в очите на изтерзаните души, когато им даваме с любов и  безвъзмездно нашата лечебна и преливаща от благи мисли светлина.
Днес децата ни са пръснати по света, за да изпълняват мисията на своите  светли души и така отключват светлината на много хора по земята. Но това не означава, че като сме останали сами в дома си, ние трябва да сме нещастни. Само егоизмът може да има такива тесногръди схващания за щастието като ДОМ-СЕМЕЙСТВО И ДОВОЛСТВО...Не, това не е истинското щастие. Това е щастието на материалиста, лишен от духовни стремежи. Пазете се от такова щастие - то води към болестите, към бързото стареене, към трагични и смъртоносни моменти в живота ви. Защото неговото излъчване е негативно, извор на опасен студ, който убива не само вас, но и любимите ви същества. А Бог не може да ви опази, защото сте се екранирани с тъмната завеса на егоистичния леден мрак, през който няма как да преминат небесните лъчи на СПАСЕНИЕТО.

3.08.2014.

Няма коментари:

Публикуване на коментар