ЗВЕЗДОЛИКИЯТ ГРАД
Мой грейнал Пловдив! Слънчев Мухикане!...
Толкова небесен, прям, сърдечен!
Във сърцето ми завинаги останал,
се превърна в моя златна вечност!
Светлината ти ме е създала с обич.
Твойте истини небе са ми дарили
и живот сакрален, свръх- особен
и тъги, за да ме правят силна!
Днес усетих, че за мен си всичко -
и зора, която мъдро свети,
и любов, бял извор на поличби...
Древност си, създаваща поети!
Пловдив огнен...Град, роден за слава,
пратен във сърцето ми от горе.
Любовта всемирна днес ти давам
и крила, жадуващи простори!
Боже, как дълбоко си ми свиден!
Искам с песни да те величая!
Искам коронован да те видя,
Пловдив мой! Любимец на Безкрая!
26.05.2022, 6,37 ч., четвъртък.
Преди да тръгна за литургия
в храм "Свети Николай" - Стария град.
----
СВЕТЛИНАТА НА ХРАМА
Днес бях на звездна литургия!
И се превърнах в празнично горене!
Затуй с лъчи живота ще обвия,
докосвайки душите най-вгорчени.
Усетих как чрез мен върховна воля
обхожда хорските тревоги тайно.
АЧудотворецът, с любов помолен,
бе месил питка с чудеса омайни...
И ритуално всеки в храма вкуси
от питката, с небесна мощ пропита.
Видяха с ужас земните покруси,
как светлината вдъхнови душите!
Ще чуе Пловдив празнична ОСАННА -
в сърцето му ще пламне оптимизъм...
И ще научи вярата огряна,
че в тъжния олтар с любов се влиза!
26.05.2022, 13ч., четвъртък.
---
ЗЛАТНА РЕЛИКВА
Браво на твойте творци, Пловдив славен!
Ето ГРАДИНКАТА-паметник свят!
Нейният дух на злини не прощава!
Нейният дух е на правдите брат!
Древни творци на вселената наша
дали на Пловдив най-светлия ген,
за да изчиства света от търгаши,
с хъс да гради нов живот - озарен!
Тази градинка събира душите -
древни и днешни пламтящи души!
Слънце е тя - дар блестящ за добрите.
А злите зандани със мисъл руши.
Тази градинка е свише огряна.
Паметник жив за всевечна любов.
Извор на слово, лекуващо рани.
Слово, дарено ни със благослов.
Чувства свещени бял лъч раздава,
тежки вериги, запратил в калта.
Тази градинка твори НЕЗАБРАВА!
Златна реликва за Пловдив е тя!
26.05.2022, 10,12ч., петък.
Градинка в Пловдив до Джумая джамия, оформена от малки павета
и от метал като символично слънце, издигнато
в средата. А в ролята на маркетинг - очертания са изписани
са изписани с метал сред паветата много ценни цитати от известни
български писатели и поети -класици, живяли през вековете...
Снимала съм някои от тези реликвени слова- завещания, за да ги
публикувам, когато му дойде времето...
Всяка сутрин идвам тук, сядам на една от многото пейки,
наредени около достолепното слънце с надписите-лъчи,
за да си изпия на хладина наблизо купеното вълшебно кафе.
После тръгвам да изкачвам многото стъпала по хълма, които
ме отвеждат право до любимия ми от доста години храм "Света Богородица" -
храмът с най-чудотворното излъчване в света!
Днес с просълзена душа посветих на градинката-паметник едно стихотворение
за прослава на българските класици и на съвременниците ни-творци, решили да оставят за поколенията това уникално слънце-реликва!
Докато пишех изведнъж до мен седна, явно изпратена свише, Красимира, с която вчера ме запозна пред храм "Свети Николай Чудотворец" нашият общ приятел Николай Несторов, който се грижи за храма, меси вълшебен хляб за литургиите, бие камбаните за известяване.
Та с Краси имахме много важен и интересен дълъг разговор, в който тя си изля душата, явно напътствана от своя дух-водач. Пиехме си утринното кафе и си говорехме, озарени от светлината на "СЛЪНЦЕТО" в градинката пред нас.
После отидохме заедно нагоре по стълбите до любимия ми храмна божията майка. Новата ми приятелка ме снима там, уговорихме си поискана от нея среща за следобед...И сега си мисля, че
случайности няма...Това е много специална скромна и бореща се с несгоди самотна майка на две деца - майка героиня. Покъртителен беше нейния житейски път!
Когато се връщах след това, отново седнах в градинката и си дописах стихотворението.
Впрочем, интуитивната Краси бе предложила да се срещнем в най-емблематичния парк с достолепни дървета, извисени "до небето", без да подозира, че там съм писала много
огнени стихове миналата година...
----
ДУХ ВЕЛИК, ТИ ВЕЧЕ СИ СВОБОДЕН!
Дъжд валя...Чудесно! За добро е!
По вода денят ще ни върви!
Укротен, на Пловдив нрава зноен,
днес ще придобие къпан вид...
Вънка тъмнината господарства -
хората са в плен на сладък сън...
Ще се поздравим ли с изгрев ярък,
или хладина ни чака вън?
Още час и то ще си покаже...
А сега - на работа, любов!
Днес денят ни ще е супер важен!
Устремът при старта е готов...
Скоро ще летим сред висината,
дето я отключвах ден след ден,
ползвайки лъчи на древност свята
и лъчи, извиращи от мен...
С нас ще полетят душите волни,
тъй копняли за всемирна вис!...
Днес, свободни от тъги и болки,
ще се радват на простор лъчист!
Пловдив мой, небесен и прекрасен!
Чувствай се орел сред висини!
Твоят дух тъй устремно израсна!...
Рицар на летежа нов стани!
Днес ще чистя старите прокази
от души, от мисли, от мечти...
С теб ще учим всеки да не лази,
а с крила неземни да лети!
27.05.2022, 5ч., петък, Пловдив.
-----
ПОВЯРВАЙ, МОЙ ПЛОВДИВ!...
Оставих те там, насред чувства-плеади,
с които се свързах чрез звездно перо...
Съзрях твойта вечност, искряща и млада -
с равелски туптеж от страстта в "Болеро".
Оставих те там, сред лъчите несметни,
при птиците в парка, при детския смях,
при нежния ромон в съдби на поети...
Там с твойта зора да се свържа успях!
Събудих се в София...Тука валеше!
Така ме боли, че самотен си там!
Гугутка по тъмно ме викаше спешно
да тръгна към парка, копнежен и ням...
Видях се как тръгвам... Летях с мисълта си.
И с плам устремих се към твойта зора...
Покоят с крила на неистови страсти
със вяра ме води към същност добра.
За малко ще бъдем далечни и чужди.
Работя за твоя духовен подем!
Знам, вече усещаме пареща нужда,
разделите земни с гръм мощен да спрем!
Повярвай, мой Пловдив - това ще се сбъдне!
Ще бъдат свободни сърцата от плен!
Земята работи със сила отвъдна,
вълшебство да грейне и в тебе, и в мен!
29.05.2022, 10,20ч., неделя, София.
----
РАВЕЛ - най-страстният композитор, написал своето небесно-силно "Болеро"...
