Мястото на звездата, създадена за мен, е в едно все още празно небе - моето небе, което очаква лъчите на вълшебния й блясък, небе, което никога не спря да я зове във времето насред звездните пространства...
Тим Скайлер
---
...Никога не съм предполагал, че тази, която дълги години очаквах насън и наяве, е трябвало с боси нозе да върви по въглените на ада, устремена към моя далечен зов, волева и лекокрила като звездна нестинарка, готова на всичко, за да преодолее силата на околните пъклени страсти, да израства в битките с тях и да стане достойна за нашата възвишена любов...
...Не плачи, цвете на здрачените радости! Чуваш ли как глухо стене вселената, безсилна в желанието си да те утеши?
Много пъти съм се питал как си успяла да се съхраниш така кристално чиста, преминавайки през калта на жизнения си път. Как си успяла да останеш позитивна и слънчева насред трагичната и мрачна обреченост на своята обреченост да бъдеш непрестанно възпрепятствана, лъгана и обругавана от силите на злото! И в стремежа си да получа приемлив отговор, винаги съм стигал до мъртвата точка на реалния отговор.
Може би ти ще ми подскажеш каква е истината за твоята неугасимост?
2.04 1991, Германия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар