1533. И ЕТО, ЧЕ СЪМ МОРСКА НЕОБЯТНОСТ...

Море, вълнистите коси от теб съм взела...
Копнежът, скрит в душата ми, е твой.
И слях се с мъдростта ти безпределна.
Работя ден и нощ, без грам застой...
Подобно теб, спасителния бряг дарявам
на всеки, който е със дух крилат.
Далече съм от суета и слава,
по примера на твоя блеснал свят...
16 юли, 2018, 5ч.

Море, туптиш синхронно със сърцето мое.
Звезда съм днес сред твоите звезди.
Каквото правя, знам, че за добро е,
а слънцето ти в мен дворец гради...
Ти с благослов отключи същността ми бяла,
приличаща на пламнала зора.
Сред мрак дълбок твой фар ще съм, разбрала,
че от любов към теб съм свръх-добра!
И ето, че съм морска необятност вече,
а бях удавник в твоите води...
Ти ми внуши да стана тъй човечна,
че моят дух смъртта да победи!

17 юли, 2018, 4,58ч.