1519. МОРЕ СИ ТИ И СТАНАХ ПОЛЕТ ПТИЧИ

Нали видя? От твойто рамо се нуждая още.
Не смея да прекрача настрани.
От земните неправди плача нощем.
Мечтите ми се удрят във стени.
А ти си с дух по-мощен от торнадо.
Във теб живее морска синева.
По-силен си от злоби канонадни.
Рушиш зли сили, щом те позова.
Море си ти, от лятна страст огряно.
А аз съм просто твоят юлски бриз,
научил се да пише на коляно,
със стих да вае образа ти чист.
Живея на квартира и съм близо,
но пак тревога мислите гризе.
Дали да чакам смръщени сюрпризи?
Ще бъда ли под ключ или резе?
Повярвах в твойта необятност свята.
Вълните ти са извор на любов.
Макар да съм жената-волен вятър,
духът ми пак на жертви е готов.
Но само ще те моля - пожали ме!
Не ме заключвай в мрачни светове...
Във мен живее висшата интимност,
която висшата любов зове.
Обичам те, задето ме обичаш
и чистиш глъбините си от грях.
Море си ти и станах полет птичи...
Почувствах го и с теб да съм избрах!

3 юли, 2018, 5ч., Варна.