1530. ПЪТУВАНЕ КЪМ НИЩОТО.../8.7.2018/

Да, влакът лети...Но къде ме отнася?
Във София няма море!...
Сияние синьо сред спомен свръх-ясен,
внушавай ми, че съм добре!...

Небето е сиво с разплакани мисли -
напълно със мен е в синхрон.
Затварям очи - любовта се избистря...
Тъгата ме блъсва с "Пардон!"...

Видях се на пясъка, но е различно...
Морето е с поглед вгорчен.
Макар че са с него възторзите птичи,
то днеска самò е без мен.

А влакът бумти монотонно и земно...
Към нищото носи ме той -
там, дето душите, накуцвайки, дремят,
потъвайки в луднал безброй.

8 юли, 2018, 8,29ч., понеделник,
във влака Варна- София