Понякога съм птича самота,
макар да съм със гларуси в простора...
Понякога в кошмарен сън крещя,
но глухи са забързаните хора.
Не знаят, че от празнота боли...
Не знаят, че копнея за доброто,
извиращо от златните скали -
балсам дори за раните голготни...
Мълча от болка...В пясъка лежа...
Отпуснати, крилата ми линеят...
Съчувствие ли? Всичко е лъжа!
А суетата ви е вътре в нея.
Понякога съм птича самота...
3.7.2018, 9,37ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар