1528.. РАЗДЯЛА С НАЙ- НЕБЕСНОТО МОРЕ...

ПОСЛЕДЕН ДЕН...И ПАК ЩЕ СЪМ САМИЧКА!
МОРЕТО ЩЕ Е ТУК, НО АЗ - ДАЛЕЧЕ...
ПАК ЩЕ ПОПАДНА ВЪВ СВЕТА СЕБИЧЕН,
НА СКОРОСТНО ЗАГИВАНЕ ОБРЕЧЕН.
ОТЧАЯНА СЪМ...ВИЖДАМ  ЧЕРНИ НОЩИ
И ЧУВАМ НЕЧИЙ ВИК ДА ЦЕПИ АДА...
МИСЛОВНО КРАЙ МОРЕТО ЩЕ СЪМ ОЩЕ,
НО СПОМЕНЪТ НА ПРАХ ЩЕ СЕ РАЗПАДА.

НЕ ИСКАМ, ГОСПОДИ, ПАК ТАМ ДА ИДА!
НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПАК ПРИ ЗЛИТЕ ХОРА!
ВЪВ ГРЪБ ТЕ СТРЕЛЯТ С ПОДЛОСТ И ОБИДИ,
ОТ ЗАВИСТ СЪСКАТ И ОТ ЗЛОСТ МЪРМОРЯТ...
А ТУК СИЯЕ СИНЯ НЕОБЯТНОСТ.
ЕХТИ СВЕТЪТ ОТ ГЛАРУСИ ЩАСТЛИВИ.
МОРЕТО МИ СЕ ВРЕЧЕ МНОГОКРАТНО
ВЪВ ВЯРНОСТ, НО...СЕГА ТОВА СЕ СРИВА!


7.7.2018, 4ч.