ДО ПРИЯТЕЛИТЕ МИ ВЪВ ФЕЙСБУК:
Върнах се от Пловдив...Няма по-щастлив човек от мен днес, скъпи приятели!
Здрависахме се с Бойко Борисов преди да излезе на сцената и му казах името си, както и че съм от Фейсбук - той се сети коя съм, погледна ме с интерес, обменихме няколко думи и за втори път дружески ми подаде ръка...После след като свърши речта си, се случи така, че отново мина съвсем близо до мястото, където бях притисната от блъскащи се хора, устремени към него - искаха поне да го докоснат по рамото, викаха с блеснали от обич очи, радваха му се като деца, срещнали своя Батман от приказките. Тогава, за мое изумление, стана нещо неочаквано - бодигардът, който разбутваше яко хората, за да направи място за минаване на неговия човек, като стигна до мен, се измести като по команда така, че да се озовем лице в лице с Генерала. Тогава ръката ми сама се протегна и аз му подадох снимката с неговия образ за автограф - получих го! Да ви кажа ли, преди това държах тази снимка от половин час, но през ум не ми е минало, че ще я подпише - просто нямаше как сред тази тълпа да се озова за втори път близо до него...Утре ще публикувам и снимките, и автографа му - преуморена съм, защото поех много негативни енергийни потоци от това хилядно множество на площада...Лягам, за да ги разграждам и да ги превърна във фотони, които са нужни на всички. Така хората ще станат по-човечни, по-разтоварени от омразата и злобата - все неща, за които и Бойко Борисов говорѝ по микрофона.
П.С.
Всъщност, може би в понеделник ще публикувам снимките - нека първо да обработя енергиите, постъпили в мен, за да ви дам фотоси-слънца, прочистени от негативни излъчвания. Така че - малко търпение.
16.11.2013.
----Мари Хигелс:
Толкова силни, толкова опияняващи преживявания бяха, че оставят следа за цял живот!...Чувствах се окрилена, докато слушах гласа на Герб и гласа на Генерала. С вас сме! И Бог е с вас! Ще победим бесовете, дето са обсебили много от душите, наречени български, а всъщност продажни и грозни в своята същност. Битката е тежка, но ние сме родени да побеждаваме! Генът ни е такъв и нашият ЛИДЕР е такъв - победители сме!
------
Мари Хигелс /16.11.2013, Пловдив/
Бяхме море от народ - усещах го с всяка своя клетчица...И на моменти хлипах, подвластна на чувството за нещо съдбоносно, нещо нереално силно...Всичко започна в мига, когато един звънлив глас на сцената запя:
ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО, МИРИШЕШ НА МЛАДОСТ,
НО ВСЕЛЯВАШ В СЪРЦАТА НИ САМО СКРЪБ И ЖАЛОСТ...
И, както пеех заедно с хилядите вдъхновени души, сълзите ми текнаха, гърлото ми се сви, гласът ми започна да прекъсва...Но не спирах да пея. Преодоляла поредното секване на гласа, продължавах, хипнотизирана от атмосферата и от родолюбието в нашия химн...
Бе изживяване, което просто не може да се опише с думи. Толкова върховно, че остава за цял живот!
---
Бойко Борисов говори с гласа на сърцето си, затова излъчва обич и искреност. Затова е обичан от най-ценните българи, тези, които са градивни, а е ненавиждан от онези, които преливат от разрушителните сили на омразата, злобата и агресията.
/мое изказване на стената на Генерала снощи, 16 ноември/
Здрависахме се с Бойко Борисов преди да излезе на сцената и му казах името си, както и че съм от Фейсбук - той се сети коя съм, погледна ме с интерес, обменихме няколко думи и за втори път дружески ми подаде ръка...После след като свърши речта си, се случи така, че отново мина съвсем близо до мястото, където бях притисната от блъскащи се хора, устремени към него - искаха поне да го докоснат по рамото, викаха с блеснали от обич очи, радваха му се като деца, срещнали своя Батман от приказките. Тогава, за мое изумление, стана нещо неочаквано - бодигардът, който разбутваше яко хората, за да направи място за минаване на неговия човек, като стигна до мен, се измести като по команда така, че да се озовем лице в лице с Генерала. Тогава ръката ми сама се протегна и аз му подадох снимката с неговия образ за автограф - получих го! Да ви кажа ли, преди това държах тази снимка от половин час, но през ум не ми е минало, че ще я подпише - просто нямаше как сред тази тълпа да се озова за втори път близо до него...Утре ще публикувам и снимките, и автографа му - преуморена съм, защото поех много негативни енергийни потоци от това хилядно множество на площада...Лягам, за да ги разграждам и да ги превърна във фотони, които са нужни на всички. Така хората ще станат по-човечни, по-разтоварени от омразата и злобата - все неща, за които и Бойко Борисов говорѝ по микрофона.
П.С.
Всъщност, може би в понеделник ще публикувам снимките - нека първо да обработя енергиите, постъпили в мен, за да ви дам фотоси-слънца, прочистени от негативни излъчвания. Така че - малко търпение.
16.11.2013.
----Мари Хигелс:
Толкова силни, толкова опияняващи преживявания бяха, че оставят следа за цял живот!...Чувствах се окрилена, докато слушах гласа на Герб и гласа на Генерала. С вас сме! И Бог е с вас! Ще победим бесовете, дето са обсебили много от душите, наречени български, а всъщност продажни и грозни в своята същност. Битката е тежка, но ние сме родени да побеждаваме! Генът ни е такъв и нашият ЛИДЕР е такъв - победители сме!
------
Мари Хигелс /16.11.2013, Пловдив/
Бяхме море от народ - усещах го с всяка своя клетчица...И на моменти хлипах, подвластна на чувството за нещо съдбоносно, нещо нереално силно...Всичко започна в мига, когато един звънлив глас на сцената запя:
ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО, МИРИШЕШ НА МЛАДОСТ,
НО ВСЕЛЯВАШ В СЪРЦАТА НИ САМО СКРЪБ И ЖАЛОСТ...
И, както пеех заедно с хилядите вдъхновени души, сълзите ми текнаха, гърлото ми се сви, гласът ми започна да прекъсва...Но не спирах да пея. Преодоляла поредното секване на гласа, продължавах, хипнотизирана от атмосферата и от родолюбието в нашия химн...
Бе изживяване, което просто не може да се опише с думи. Толкова върховно, че остава за цял живот!
---
Бойко Борисов говори с гласа на сърцето си, затова излъчва обич и искреност. Затова е обичан от най-ценните българи, тези, които са градивни, а е ненавиждан от онези, които преливат от разрушителните сили на омразата, злобата и агресията.
/мое изказване на стената на Генерала снощи, 16 ноември/
Няма коментари:
Публикуване на коментар