четвъртък, 21 ноември 2013 г.

1180. БОГ ГРИЖИ ЛИ СЕ ЗА НАС? ВЯРВАМЕ ЛИ В НЕГО? /22.11.2013/




Когато завърших 8-ми клас, по вина на един зловреден човек, се озовах на няколко километра в морето, сам самичка сред гигантски вълни, без да мога да плувам. По едно време започнах да потъвам като камък, а тялото ми се беше сгърчило от ледената вода - бях с напълно блокирани мускули...Тогава, вече стигнала до големите дълбочини, стана чудо - глас свише започна да ме напътства как да задържам въздуха, как да се изтласкам нагоре към светлото петно високо горе в посока към  небето, как да махам с крака като с плавници. А в същото време някаква сила мощно раздвижи крайниците ми и ме изстреля право нагоре до повърхността, после рязко пое тялото ми и го обърна по гръб, без да спира да ми говори бащински - всъщност ми звучеше моят глас, но много мъдър и загрижен. Изкашлях дълго време погълнатата вода, а едновременно с това се носех по големите вълни - това пътуване  продължи  с часове. Накрая стигнах до брега. От тогава в живота ми се случваха периодически много чудеса, като повечето от тях ги правех аз спрямо хора с неизлечими болести - и у нас, и в чужбина. Лекувах ги с години напълно безплатно. Даже им подарявах свои авторски иконки - на всяка от тях предварително бях изрисувала образа на съответния болен, но много време преди да го срещна. Три-четири пъти спасих живота на собствения си син  с чудеса!
Затова никога не спрях да помагам на хората и да раздавам творчеството си като дар, който излъчва позитивна енергия, полезна за здравето. И винаги ще вярвам в нашия Създател, който ме закриля с всеотдайна любов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар