Чàрличко...Беше много гальовен. Толкова плаках за него, когато веднъж сина ми отвори клетката да му се порадва и моят ангел изхвърча през балконската врата, отворена точно в тоя момент - литна към синевата, изчезна...Ние с детето веднага изтичахме навън, проследявайки полета му към близката гора, гледахме нагоре с надеждата да кацне наблизо, викахме го...Стигнахме до една полянка и тогава Чарли, който летеше в кръг над нас, се сниши ниско. И стана нещо, което ще помня цял живот - първо започна да лети на едно място, гледайки към нас, после ИЗПЛЯСКА С КРИЛЕ НЯКОЛКО ПЪТИ, все едно, че се сбогува и литна надалече...Цял месец бях като болна - много сълзи пролях за него, много обикалях да го търся...Нищо! Странното е, че малко след като Чарли отлетя, се наложи да живея в един сутерен /мазе/ без прозорец и то в продължение на няколко години. Тогава разбрах, че е било просто задължително да се разделим с моята гальовна птичка - нямаше как да се грижа за домашен любимец в новата ми обител, където живеех като спартанец. Кармата му е била да се скита немил и недраг, радвайки се на свободата си, но без да има кой да го храни...Навярно краят му е бил нерадостен, но това е то кармата. Иначе пък щеше да е жестоко да държа клетката му в мазе, където няма грам дневна светлина. Бог си знае работата, когато наглася съдбите ни в съчетание с любимите ни същества. Чарли литна, а децата ми отидоха в чужбина, докато изчаквах при нечовешки условия да получа жилище от общината.
Чрез трудностите растем, ставаме волни и независими от болести, от околните омрази, от кошмарите на живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар