Мари Хигелс:
Прочетох рано тази сутрин написаното от Владина във Фейсбук и чух отчаяния вопъл на нейната чувствителна същност. Не се сдържам и ще пиша...Когато в душата ни мракът вземе превес, изпадаме в такова състояние на умора от всичко, което се случва, на диво разочарование, което граничи с песимизъм. Слава Богу, при силните хора, каквато си ти,Влади, това са кратки моменти - веднага след облаците, дето ни задушават, блесва слънцето на надеждата и на вярата в позитивните сили, с които сме свързани, както бебето с майка си чрез пъпната връв на доброто. Вярвам в теб, знам, че си там, горе, над мрачното небе - в теб грее синева. Измамно е чувството, че си цвете в пустиня, а край теб - пясъчни бури, ледени нощи. Винаги съмва. Винаги слънцето на нечия благородна душа идва, за да изтрие тъгата от лицето на уморената ни самота...
Vladina Cekova:
Уморена от всичко съм, да.
Пълно с лицемерие и бездушие,
пълно със стресирани хора наоколо, озлобени и хокащи, пълно с кофти енергия, кофти хора и кофти случки,
пълно с ненужни вещи и празни думи.
Някакви хора от телевизора ръкомахат безсмислено.
Пълен телевизор с празни души. Вече не гледам.
Не ги и чувам.
Оглушах като майка ми и баща ми. Сега ги разбирам. Колко трябва да са щастливи, че не чуват гласовете на празнодумците.
Пълно с глупост е.
Празно откъм морал и смислени неща.
Глад за смисъл и за морал.
Уморено ми е.
-----
Мари Хигелс: Духовно извисените хора обичат самотата - тя им дава своите сияния и мъдри прозрения...Но понякога човек, плуващ сред озъбените вълни на живота, докато изпълнява своята мисия, се чувства безкрайно уморен в даден момент...Бученето на елементарно мислещите хора около нас понякога става нетърпимо и ни кара да се отчаем. Уж работим денонощно за да се успокоят тези незрими ревящи бесове в житейското море, а те си остават все така многобройни и силни, нагли и с натрапчиви прояви - това е усещането, което често пъти ни носи умора и отчаяние. Но същност чувството, че злото си остава силно и непобедимо, е измамно чувство. Мракът, носещ студ и отчаяние, се стопява с доста бързи темпове, въпреки че хапе сетивата и съдбите ни като за последно - злобно, настървено,дори смъртоносно - прави го, защото усеща края си.
Пред прага сме на поредния етап от великата победа над злото, хора. Вярвайте и продължавайте да греете със слънцето на доброто в душите си!
25.11.2013, понеделник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар