202. ЗАВИНАГИ С ТЕБ!
/5-ти декември/
НЕ МЕ ГУБИ,
когато ме намери
и мъртвото небе се проясни.
НЕ МЕ ГУБИ,
залутан сред химери,
родили хаос и кошмарни дни.
НЕ МЕ ГУБИ!
И аз ще преоткрия
надеждата да съм мечта за теб.
НЕ МЕ ГУБИ,
защото съм магия -
на любовта любимото дете.
НЕ МЕ ГУБИ,
че губих се във мрака -
наясно съм, какво е да си сам.
НЕ МЕ ГУБИ!...
От нас светът очаква,
да пратим в бездна сатаната-вамп.
НЕ МЕ ГУБИ,
защото е опасно -
ламята дебне твойта синева.
НЕ МЕ ГУБИ!
Завинаги дошла съм -
ще бъда с теб и днес, и след това...
5.12.1989,Берлин.
когато ме намери
и мъртвото небе се проясни.
НЕ МЕ ГУБИ,
залутан сред химери,
родили хаос и кошмарни дни.
НЕ МЕ ГУБИ!
И аз ще преоткрия
надеждата да съм мечта за теб.
НЕ МЕ ГУБИ,
защото съм магия -
на любовта любимото дете.
НЕ МЕ ГУБИ,
че губих се във мрака -
наясно съм, какво е да си сам.
НЕ МЕ ГУБИ!...
От нас светът очаква,
да пратим в бездна сатаната-вамп.
НЕ МЕ ГУБИ,
защото е опасно -
ламята дебне твойта синева.
НЕ МЕ ГУБИ!
Завинаги дошла съм -
ще бъда с теб и днес, и след това...
5.12.1989,Берлин.
----------
- КРАСИМИРА ВЛ.,МАРГАРИТА В. и 2 други харесват това.
- МАРИ ХИГЕЛСТи си прекрасна - все си мисля, че си фея с човешки образ...Много си добричка и пръскаш лъчи... Това не е комплимент, а
точно така те възприемам, като гледам снимката ти и като чета отзивите ти.Само дето не разбрах как ти действа "ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА"? Много ми се иска да разбера как сте възприели ръкописа всички вие, на които
най-много се доверявам. Не е нужно да чувам похвали, а искреното ви мнение - точно какво изпитва един човек, докато чете тази проза. Защото тя е изключително важно послание от Нирвана.
Само не си мисли, че настоявам да ви чуя, водена от СУЕТА. От отговорите ви ще разбера много за вас - иска ми се да ви опозная максимално.
За поезия лесно се казва едно изречение и толкова...но за проза от такъв характер се иска дълбоко замисляне и философски поглед над нещата.преди 18 часа ·
-------------ТУК СЪМ 10-ГОДИШНА-------------МАРИ ХИГЕЛС:ВИНАГИ СЛЕД БУРЯТА ИДВА СЛЪНЦЕ И ДУШЕВЕН ПОКОЙ...197. СЛЕД БУРЯТА /6-ти май/6.05.1985.
При теб дали е буря?
Тук бушува...
Огъва мисли. Тежко заваля...
И идва ми в пороя да се втурна,
като копнеж с отсечени крила!
И идва ми небето да разцепя
с изострен вик и с поглед помрачен!
Как нямам четката на Репин,
да нарисувам този ден!
При тебе дъжд вали ли?
Тук престана.
Светът е пак спокоен, къпан, нов.
Дори да бъдем цял живот безкрили,
със теб ще търсим
бури и любов!----------
РУБИНЕНОТО УТРО ВИ ПОЗДРАВЯВА С УСМИВКА И С ОБИЧ, ПРИЯТЕЛИ!
-------199. ЗАТОВА СЪМ САМА.../5-ти август/
Спри се вече, море!
Не захвърляй вълната във пясъка.
Тя, преди да умре,
мисълта за смъртта не понасяше.
Беше шепот и вик.
Беше слята с копнежа на вятъра.
А брегът многолик
ѝ подготвяше нощни разпятия.
Знаеш малко за мен -
за вълната, от бурите тласкана:
че съм стон, споделен
пред безкрая-баща на прекрасното.
Че съм вик на звезди,
непонятен за теб и за хората.
В глъбини се родих
и съм болка, в сърцето затворена...
Не разбра ли, море-
без остатък поглъща ме времето!
Като изгрев смирен,
аз съм щедрост. Не мисля за вземане!
Затова съм сама.
Затова ми е пусто до пръсване,
като в тъжен роман,
като в песен,от грубост прекъсвана.
Ти си странно море -
неспокойно и пълно с мълчание.
Не разбираш добре,
кой ме прави вълна разпилявана.
А контекстът е жив -
като въглен проблясва в началото...
Само дума кажи
и ще бъдеш с лъчите ми галено.
Аз съм устрем и зов.
Светлина съм и мъдрост без минало.
Скрит копнеж и любов
ме превръщат във утро рубинено....
Но, къде си, море?...
5.08.1989, Варна.----------- КРАСИМИРА Н. и ИВА ИВ. харесват това.
-------МАРИ ХИГЕЛС:ПИСАТЕЛИТЕ МЕ НАРИЧАХА "МОМИЧЕТО НА ДОРА ГАБЕ", КОГАТО РАБОТЕХ ПРИ НЕЯ КАТО СЕКРЕТАРКА...196. ПРЕД БЕЗДНАТА ОТ ИСТИНИ /28-ми август/
На Дора Габе!
-------------
Жена,
от вечността отронена.
Сълза
и глас насъщен.
Съдба...
С поезия-симфония
душите преобръща.
Настръхвайте
от красота и мъдрост
пред бездната от истини!
Жена,
орисана да бъде
тайна ненаписана.
28.08.1982.-------------191. ОЧАКВАНЕ /сатир.песен/
НАГРАДЕНА НА "ЗЛАТНИЯ КОС"- ФЕСТИВАЛ НА ХУМОРИСТИЧНАТА И САТИРИЧНА ПЕСЕН В СОФИЯ
музика-АНДРЕЙ ДРЕНИКОВ,
текст - МАРИ ХИГЕЛС
изпълни-актрисата СОНЯ МАРКОВА.
-------
В очакване съм нещо да се случи.
Съдбата ми изпрати верен знак.
Сънувах,че ме лае бясно куче
и че ухапа левия ми крак.
Ще каже някой: "Глупости това са!
Отдавна има серум против бяс."
От тази пуста страхова нагласа,
за серума съвсем забравих аз.
Но вече смело тичам към целта си.
От куча злоба не изпитвам страх.
Какво, че ми ръмжат и ми се въсят?-
Налага се да мина между тях.
По твоя труден път те лаят разни:
и хрътка, и булдог, дори мъник.
С какво човек от тях да се опази?
Със серум ли?...А може би - с ритник!
3.01.1982. ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ ЖЕНИ, КОИТО НОСЯТ В СЕБЕ СИ ДОБРОТАТА НА ВЛЮБЕНИ ФЕИ!
186. ТИ И АЗ! /песен/ /6-ти август/
-------
ПОСЛАНИЕ ОТ ТИМ ДО МАРИ -НАПИСАНО ПО ГОТОВА МЕЛОДИЯ.
-------
Ти си всичко! Ти си ласка. Ти си пламнало море.
Пред зората ти прекрасна даже камък ще замре.
Ти си изворна и свята. Ти си влюбена роса.
Ти си синята позлата...Кой звездите в теб зася?
Ти си тихата надежда. Ти си устрем вдъхновен.
Ти си вятърът разнежен. Ти си дълго чакан ден.
Ти си фея. Ти си здрачът, взел вълшебното ключе.
АЗ СЪМ ЗАЛЕЗ,КОЙТО ПЛАЧЕ И КЪМ БЕЗДНА ТЕ ВЛЕЧЕ.
Ти си страстната камбана, полудяла от печал.
Ти на кръст си закована. Ти си гонг, но онемял.
Ти превърна самотата в смях, поискал да лети.
Ти си мойта страст, която е взривена от мечти...
...е взривена от мечти...
...е взривена от мечти...
Ти си звездното начало. Ти си обично море.
Укротила злите хали, караш времето да спре.
Ти си вярата всевечна. Ти си пътят озарен.
Ти си символ за човечност. Ти си благослов за мен!
...ти си благослов за мен...
...лумнал огън в зимен ден...
Ти си истина огряна.Ти си моята душа!
С ТЕБ,ЛЮБОВ БОГОИЗБРАНА,СПИРАМ ВЕЧЕ ДА ГРЕША!
Ти превърна самотата в смях, поискал да лети.
Ти си феята, която ражда приказни мечти.
Ти си празнична камбана, огласила храма бял.
Ти си моята Нирвана, с образ, нежно засиял.
...с образ, нежно засиял...
...който свише съм избрал!
6.08.2000,6ч.- КРАСИМИРА ВЛ.,ГАЛЯ Я. и 2 други харесват това.
- ВИОЛЕТА Д.
Мари, толкова много ми харесва! С такава наслада де усмихвах докато го четях!!! Благодаря ти!!!преди 20 часа · - МАРИ ХИГЕЛС
Радвам се, миличка! Топли прегръдки - с обич!преди 20 часа · - МАРИ ХИГЕЛС
За нищо...Знаеш ли, че точно преди секунди
изпях точно този текст с неговата вълшебна мелодия на другата Краси по Скайпа - днешният ден беше много натоварен и много важен за нея. Заслужи си да ѝ попея. Така мантрата на текста и мантрата на музиката заедно имат много по-мощна сила на позитивния си поток А като добавим и гласа ми - картината на въздействието е пълна.преди 9 часаВАНГЕЛИС - КОМПОЗИТОР ОТ КОСМИЧЕСКА ВЕЛИЧИНА!
Четейки стихотворението, което написах по случай рождения му ден / 31-март/, си пускам неговия "Октомврийски сън" и се понасям в света на безтегловността...Усещането за пълна хармония с висшите вълнения, е върховно...ЧЕСТИТО, МАЕСТРО!ВАНГЕЛИС - "Октомврийски сън"
/Благодаря на Краси Н. от Ф.Б. - тя ми
изпрати тази прекрасна музика!
Целувки, слънчице! Ако знаеш колко ме зарадва!/182. ВМЕСТО СБОГУВАНЕ /31-ви март/
----------------------------------ВАНГЕЛИС--------------------------------------------
На 31-ви март е роден моят
любим композитор Вангелис. Честито!
---------------
Защо? Защо не идва звездолетът?
Къде се бавят моите нимяни?
Отивам си! Затуй неземно светя.
Затуй блестя, от щастие огряна.
Отивам в свят, граден от чисто злато,
препълнен с добродетели, особен...
Вангелис чрез мелодии крилати
посява там в душите жарка обич.
Копнежите му,с ритмика обвити,
за танц подготвят влюбените гени.
Като пристигна, той ще ме попита:
"Коя си ти? Венера? Мелпомена?"
Аз ще мълча, забравила коя съм.
Ще бъда просто светлина без име.
И ще се чудя в оня миг прекрасен:
Дали ме имаше? Дали ме има?
..............................
След малко заминавам. Тук съм нищо!
А там ще бъда муза на всемира!
Ще съм любов - всевечна, мъдра, чиста,
която от вселенски връх извира!
31.03.1993, 12 ч.37 мин.
----
НИМЯНИ - нимяните са жители на планетата ХИКС,
чието име съм кодирала нарочно.---------ДОБРО УТРО НА ВСИЧКИ -
С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ЖИВОТ, ПЪЛЕН СЪС СВЕТЛИНА!
168. ПОРТРЕТ НА ЖИВОТА /16-ти ноември/
---------------------------С ДЪЩЕРЯ МИ КАТО БЕБЕ-------------
ЖИВОТЪТ е болка - долбока и скрита,
или изкрещяна на нечий площад.
ЖИВОТЪТ потупва по рамо парите,
захвърлили в тиня суетника млад.
ЖИВОТЪТ е царство на студ и покруса,
а стресът му в упор застрелва мечти.
ЖИВОТЪТ поднася отровите вкусно
и бизнес с човешкото здраве върти.
ЖИВОТЪТ в тъмница доброто заключва.
Садистите имат зелен сфетофар.
ЖИВОТЪТ превръща късмета ни в кучи.
Помага му демон, всевластен и стар.
ЖИВОТЪТ е вълк, самота и проказа.
Озъбени глутници дебнат в нощта.
ЖИВОТЪТ е стон на надежди напразни.
Фитили в душата му злобно свистят...
На фона на всичко това сме родени.
Любов светлолика ни води напред.
Блестят добродетели в нашите гени.
Копнежът в душата е страстен поет.
Ще гоним към бездна кармичните грижи.
Зората във нас мъдреци ще роди.
Духовната сила най-ярко се вижда,
когато сълзите ни стават звезди!
16.11.2006, 8 ч.55 мин.------------ ГАЛЯ Я., КРАСИМИРА Н. и ВИОЛЕТА Д. харесват това.
- МАРИ ХИГЕЛС
Нека днес обичта на твоите приятели и близки те обгърне с ангелското си крило, Вили!преди 22 часа · - КРАСИМИРА ВЛ.
"Духовната сила най-ярко се вижда,
когато сълзите ни стават звезди!"
Ти си звездното момиче, показващо пътя,
ти си слънчев лъч ,обичан,който сгрява душите!
Даряваш ни с любов ,много благодаря!преди 9 часа · - МАРИ ХИГЕЛС
Много поетично се изразяваш, слънчице. Кога ще ни публикуваш тук свои стихове - ясно е, че пишеш и то страхотно!преди 9 часа ·----------
Истината за нашите минали животи е регистрирана подробно в подсъзнанието ни. Целта е, то да проговори най-сетне високо и ясно...
----------32. ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА /езотерика/
УВОД /първа част/
Тази книга описва едно от моите прераждания, когато съм живяла в САЩ- Мичиган /тук е наречен условно Милисбърг/.
АВТОБИОГРАФИЯНА ЕДНО ПОДСЪЗНАТЕЛНО ПРОБУЖДАНЕ
---------------------------------------------------
Идва рицар, до черно вгорчен,
с бяла дреха, от сълзи ушита.
Той е облакът в облачен ден,
а гневът му е гняв на звездите.ГЛАСЪТ НА ЛЮБОВТА
Да ви се представя - Тим Скайлер. В началото на 20-ти век бях студент по астрономия в първия открит по онова време университет в Мичиган, Северна Америка.В нашия разказ ще наричаме въпросния град Милисбърг по нумерологични съображения /Милисбърг=111=Мари Хигелс/.Точно тогава се запознах с Мари Хигелс, след което стана ясно, че и тя се обучава в същото учебно заведение, но в друга специалност - живопис, графика и скулптура.
Разбира се, както всички млади хора, така и ние се къпехме в безгрижие, огряни от мечти за голямата и неповторима любов.Но,за разлика от връстниците си,бяхме по-особени, притежавайки почти неземна носталгия по необичайно страстното привличане между двама, предопределени един за друг. Копнеехме за нежност, омайваща по-силно от ласките на Афродита-богинята на любовта.Ето защо, още в мига на първите искри, припламнали помежду ни и двамата разбрахме,че най-сетне сме се открили. Нещо ни притегляше с мощния си магнетизъм един към друг.Но тогава още не си давахме сметка за това, колко съдбоносно сме свързани. Не можехме да знаем, че сме сродни души, които доста години по-късно ще се преродят в една далечна малка държавица,наречена България, за да се слеят в едно цяло. И там, помагайки на ореолната мъченица, станала наша нова родина, да преодолее тежкото си кармично наследство,ще станем мощен източник на животворна светлина, за да изпълним успешно поредната си мисия на Земята.
В Милисбърг ние живеехме ден за ден, носейки се сред облаците на любовната идилия. Бяхме обърнали гръб на завистта,пиянството и разврата, донесени на вашата планета заедно с болестите, състаряването и смъртта от студоносните космически чудовища, незрими за вас - зямите.Не си мислете, че тогава, заслепени от взаимните си чувства, ние сме имали огромната интуиция, която напътства живота ни днес и сме усещали присъствието на зямите.Нищо подобно.Доста години по-късно, едва след четвъртото си прераждане,ще започне взривно да се отключва на етапи спящата инирма на подсъзнанието ни.А тя е носител на космическата информация за живота на човека -онова познание, което играе ролята на духовни очи,на интуиция, предпазваща ни от загиване.
Едва в сегашното си съществуване ние с Мари имаме достъп до единствената и неоспорима ИСТИНА. Чрез нея виждаме, как преди много векове озоновият слой на Земята е пробит от космическите енергийни нашественици, които се настаняват в телата на нищо не подозиращите нейни жители.Ако можехте да видите невидимото, щеше да ви смае мащабът на духовното и физическото ви поробване.Гигантски спазъм сгърчи живота на планетата.И започна най-черната ера за всички вас, мили хора! Точно три цивилизации бяха унищожени от безмилостните ви погубители.А след това дойде страшната завръзка на сблъсъка между мрака и светлината, между смъртоносния егоизъм и духовното начало Дойде Христосовото обругаване, а чрез него и победата над мракобесието.
Самата смърт- развихрена, всесилна и зла, се беше настанила в плътта ви като у дома си.Нагла, властна и безпардонна в желанието си да ви обезличи, да ви накара да повярвате, че е нещо закономерно, физическото тяло първо да се роди, а после да умре.Една безсрамна лъжа!Напук на измислиците, с които ви пълнят главите вашите убийци, превърнали храната ви в отрова, а съня ви в кошмар, напук на садистичните им гаври над вашата безпомощност, ще им изкрещя в лицето с цялата сила на своя дълго сдържан гняв:
- Чуйте ме,вие, които заливате с клоаката на лъжите си своите жертви!Възмездието е на крачка от вас! Страшният съд не е измислица - той вече действа с пълна мощ!Скоро хората ще се убедят, че плътта на духовните личности може да достигне до нивото на безсмъртието, видоизменяйки своята субстанция.
Вие, които от памтивек плашите хората с огнения ад, точно вие сте осъдени да горите в него. Гените на вашия елементаризъм се пържат в огъня на светлината. Духовните тела на заревата Мари Хигелс и Тим Скайлер най-сетне се сляха в една огромна, пламнала от възмущение, страшна стихия, която е пещ на небесната безмилост.
Скъпи мои страдалци! Хора! - Космическите убийци,заключени в капана на вашата планета,вече се мятат от ужас и безсилие в пламъците на възмездието.А любовта, изгряваща над тъгата ви, започва да създава един нов свят, пречистен от егоизма, лакомията,разврата и алчността. Свят, красив в своя полет към сънуваното спокойно съществуване и верен на разплаканите ви надежди.Говоря за света на добротата, света, отърсил се от стареене, болести и смърт, света на влюбените, които никога повече няма да бъдат разделяни от завистта, от интригитите и ревността.Убеден съм, че е дошъл часът на равносметката. Най-извисените сред вас,духовно прогледналите, онези, чийто вътрешен заряд ги пази от посегателства, ще си отдъхнат с облекчение след прочита на тези редове.Единствено те без колебание ща повярват в днешното ми послание,че смъртта я очаква смърт.Само извисените ще могат да се убедят, колко красив е животът, озарен и закрилян от любовта - вечната и непобедима любов!
В НОЗЕТЕ НА ОЗАРЕНИЕТО
Посветено на Мари.
Иска ми се да бъда празнична камбана,
за да разнасям по света не само благовестието,
а и своето преклонение
пред малката приказна перла,
за която този ден е Ден първи
от възкръсналата пролет на нашата любов.
МАРИ,
ти си нечутият шепот на светлината,
скрита зад тъмната завеса
на така дълго изтезавали ни среднощни кошмари.
Ти си зовът на пробуждането,
който ме превърна във факел-факелът на надеждата,
факелът, насочен към незримото,
за да освети бъдещето на една бленувана среща...
МОЯТА СИЛА
е в твоята безпомощност
в миговете, когато те сграбчват ноктите
на околната озъбена настървеност.
МОЯТА СИЛА
е в твоята висша непорочност,
чието ефирно звучене
събужда смъртоносни мълнии в очите
на похотливите набези.
МОЯТА СИЛА
е в прозрачната синева на желанията ти,
сляли се с най-развълнуваното небе на обещанията.
Небе, което е прегърнало съня ти
с крилата на синайското рицарство.
МОЯТА СИЛА
е в молитвите на тишината ти,
която ражда си-бемолното звучене на този ден,
засиял сред величието на любовта ми към теб,
ЦВЕТЕ
на вгорчените радости -
най-галено от слънцето
и най-искрено протегнало към висините ми
дланите на своята обреченост.
МОЯТА СИЛА
е в нозете на твоето озарение, Мари!
8.11.1997.
/следва на стр.33 в БЛОГА /----------- ВИОЛЕТА Д. и ВАЛЯ БР. харесват това.
- мари хигелс
Продължението е малко по-долу - под тази публикация е страница 33, а още по-долу е стр.35. Благодаря ти за вниманието и за отзива, Вал!
Вчера пък публикувах още ТРИ ПУБЛИКАЦИИ от този мой ръкопис - "Преродена от светлина", където има толкова важни информации за хората...Но моите мили приятели сигурно нямат време и още не са се изказали за тази книга, която все още не съм написала до края.сряда в 12:40 · - КРАСИМИРА Н.
Вярвам в това и знам, че по- духовната част от човечеството отдавна очаква този момент, когато ще настъпи денят на равносметката! И няма нищо чудно, че след епохалната битка между тъмнината и светлината е дошло време, светлината да надделее и да изгори с лъчите си най-тъмните сенки, създаващи само студ и нещастия на планетата ни. И когато това се случи, всички хора ще повярват в силата на светлината, която носи само любов и истина в себе си!преди 11 часа · - мари хигелс
Вече сме на прага. Още малко и вратата на великата развръзка ще се отвори...И ще настъпи ново начало. И любовта ще триумфира в душите на хората!преди 10 часа ·----------
Няма коментари:
Публикуване на коментар