159-А. ВЪЛШЕБСТВОТО НА ТВОЯ ИЗГРЕВ /23-ти октомври/
ОБИЧАМ да се взирам сутрин рано
в очите на окъпаното време.
От блясъка на влюбен дъжд огряна,
със пълни шепи красота да вземам.ОБИЧАМ да усещам, че си близо,
че ме омайваш с искреност незрима.
А утринта, облякла златна риза
и двама ни да гали с нежни рими.ОБИЧАМ да е царствена зората
и никога, за нищо да не лъже.
Защото само истината свята
се справя с всякакви моменти тъжни.
ОБИЧАМ да те гледам как обичаш
смеха на красотата златокоса,
върха планински, радостите птичи
и устрема, възторг когато носи.ОБИЧАМ да летя, но да съм с тебе! -
За да те водя към пространства нови.
За да ме следваш, от любов обсебен,
загърбил своя ген на Казанова.
23.10.2006, 7ч.30мин.
---------През нощта валя дъжд.
Може би затова изгревът е такъв -красиво поруменял. Усещането е
като при левитация - нямаш видими крила,
а се издигаш, летиш.
----------
- ВАЛЯ БР.
Толкова е поетично.... Прииска ми се да
съм го написала аз.... - МАРИ ХИГЕЛС
Всъщност ти, Вали, също си участвала в написването от дистанция!!! Твоето позитивно излъчване, което образува ЕДНО ЦЯЛО СЪС СВЕТЛИНАТА ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ТЯЛО, НАРЕЧЕНО НИРВАНА И БОГ, задейства ръката ми автоматично и така са се появили тези словесни мантри-послания...
Всички ние сме свързани като СКАЧЕНИ ЕНЕРГИЙНИ СЪДОВЕ и чувствата ни, мислите ни, преживяванията ни дори, творческите ни прозрения - всичко това има общ БОЖЕСТВЕН корен. Точно затова ЛЮБОВТА ни е общ стимул в духовното ни проглеждане и развитие. ТИ, МИЛА ВАЛЯ, ТОВА СЪМ АЗ. АЗ - ТОВА СИ ТИ. Макар с известни специфични особености на живота и на кармичните ни битки. Целувки, скъпа!
28 септември в 13:56-------
158.МИЛУВКАТА НА ВЯТЪРА /песен/ /8-ми март/
Песента е послание на Тим до Мари!
--------------------------------------
МИЛУВКАТА НА ВЯТЪРА
Музика и текст - Мари Хигелс
Изпълнява - Р. Иванов
Не си ли ти смълчана струна,
със поглед, радост не видял?
Забравен извор в кратер лунен,
за който вечно съм мечтал.
ПРИПЕВ:
Златна птица път ми сочи към теб.
Сянка пада...Страстен миг расте.
Всичко е нежност. Всичко блести.
Спуска се лъч в косите.
Вятър погалва луната с очи.
Длани в копнеж се сплитат.
Търсих обич, гонен от сън кошмарен.
Споменът, който в сълзата изгря,
с ласки врати отваря.
До крайност нажежен е пътят към звездите.
Повярваш ли във мен, вулкани ще взривя!
Събуждам нов живот под стари ледове.
Нали разбра, защо пожарът в мен расте?
ПРИПЕВ:
Търсих обич, гонен от сън кошмарен.
Споменът, който в сълзата изгря,
с ласки врати отваря.
Не си ли ти тъга и тайна?
Не си ли огънят във мен?
От морска пяна те извайвам
с лъчите на миражен ден.
ПРИПЕВ:
Златна птица пак ме води към теб.
Сянка пада...Страстен миг расте.
Излъчваш блясък и магия.
Ти цялата си страст и зов.
Спирали сребърни се вият.
Денят е пак красив и нов.
Мечтая как ще те открия.
И ще се слея с теб, любов!
...И ще се слея с теб, любов!
8.03.2000.
-------
КРАСИМИРА Н.
Прекрасно!!!
28 септември в 08:39 ·
МАРИ ХИГЕЛС:
- 28 септември в 14:21 ·
- МАРИ ХИГЕЛС
Мери, днес небето ти спусна ЦЕНЕН СЪВЕТ, който ще ти помогне да се справиш със своите трудности на този
етап. ПРОЧЕТЍ НАПИСАНОТО ОТ КРАСИМИРА Н. И ОТ ВАЛЯ БР. - две мои безценни приятелки, които споделиха в профила ми МЪДРИТЕ СИ ПРОЗРЕНИЯ, ВЗЕТИ ОТ ЛИЧНИЯ ИМ ЖИТЕЙСКИ ОПИТ.
- МАРИЯ С.
Да прочетох ги . Вярно е, че това са житейски истини.
-----------------
МАРИ ХИГЕЛС -
МАРИ ХИГЕЛС
Браво, Галче - позна.
27 септември в 19:10 ·
ГАЛЯ Я.
Марии, много си хубава!
27 септември в 20:11- МАРИ ХИГЕЛС
Целувки и за Вили, и за Галя!
Какво ще кажете за тези протести из България, свързани с циганската история в Катуница?
--------
156. ЗА ДА ВЪЗКРЪСНАТ... /26 - ти октомври/
Джелàтите със погледи отровни
преследват личността, която свети.
На истината слòжили окови,
затриха най-великите поети.
Чрез подлости зората изиграли,
кълнейки се в твърдения неверни,
градиха бляскави пиедистали,
та суетата с хъс да ги катери.
Превзели политиката голяма,
фалшиви сълзи за доброто ронят.
Тренирайки набожна святост в храма,
се гавреха с тълпите от амвона.
А вярата, до болка осланена,
отричаше лъжите им рогати.
Бе горда и не падна на колене
пред трона им, започнал да се клати.
Тя знаеше, че иде личност нова -
иконен мъж, със висш морал облечен.
За ужас на житейските окови,
той ще отключи в нас самата вечност.
Способен е с гласа си да разпали
прастара жар, потулена в душите,
за да възкръснат звездните скрижàли,
под мъртви пепелùща дълго крити.
Пристига ТОЙ! Разбирате ли, хора?
Земята "Одата на радостта" подхваща.
Избухва взрив от фойерверки горе,
а мрака го разтрисат тръпки страшни!
26.10.2006, 10 ч.20 мин., Димитровден.
-----
"Звездни скрижали" = звездни закони
---------------
- КРАСИМИРА Н.
Поетите са благословени от Бога хора, Мари и много близо до Него.
27 септември в 22:35 ·
МАРИ ХИГЕЛС
Така е...Но има и много, ама изключително много ПСЕВДО-ПОЕТИ, които от години издават книгите си и затрупват пазара с кич. Тези суетни същества се надпреварват да печелят специално насрочвани от техните покровители КОНКУРСИ ЗА ПОЕЗИЯ... По този начин БЕЗДАРИЕТО НА СУЕТАТА пося семената на отвращението към поезията у хората. Измислиха си разни съвременни стилове, които раждат такава фалшива стихоплетница, такава изфабрикувана СЪВРЕМЕННА КЛОАКА, че да ти се отще да се спираш на щандовете за лирика.
28 септември в 10:50
МАРИ ХИГЕЛС
Така е, Краси - те са драскачи, които си имат своя публика в лицето на най-елементарно мислещите егоистични и суетни същества.
Така е и при чалга-певците, чиито зали се пълнят с разгонена млада паплач, чужда на истинското изкуство и не притежаваща високи духовни критерии.
Така е и при пишман-художниците, които с ЦАПАНИЦИ по платното, твърдят, че са създатели на високо качествено съвременно изкуство.
При тях е и групата на жалките, не притежаващи ренесансова дарба СКУЛПТОРИ...
Създатели на КИЧ, колкото щеш.
28 септември в 14:04
ЛИБЕРТА...СВОБОДА
ОБОЖАВАМ ТАЗИ ПЕСЕН - ТЯ МИ ДАВА КРИЛА...
ОБОЖАВАМ ТАЗИ ПЕСЕН - ТЯ МИ ДАВА КРИЛА...
---------
155. ВПРИМЧЕН ОТ ШАГРЕНОВАТА КОЖА /26- ти октомври/
Недей сконфузен поглед да извръщаш.
Върви с любов при своите роднини.
Дано да видят скритата ти същност -
сияние сред висините сини.
Дано почувстват твойта всеотдайност -
такава само ангел притежава!
Обсебена съм от надежда тайна,
че ще надмогнеш кармата стоглава,
която èгото с пари дрогира,
препълвайки го с озверели страсти.
Не е ли алчността една секира,
решила твойта обич да окастри?
Ще дойде ден и гномите ще стенат,
а ти ще знаеш колко са нищожни.
Животът им - с нагласа покварена,
е впримчен от шагреновата кожа.
Балзак го каза още преди време,
че старост младите тела обвива -
награда за ламтежите големи,
които удрят всяка плът красива.
26.10.2006, 16 ч.
--------1. "шагрèн" = диво магаре
2. В книгата "Шагрèнова кожа" на Балзак се развива идеята за алчния егоист,
изпълняващ всяко желание на своята плът, на ламтежа ù към наслади.Колкото повече
се преяжда и се живее в лукс, колкото повече удоволствия ни привличат и затъваме
в тяхното блато, толкова по-сбръчквана става кожата на човека. А душата и моралът му оскотяват.
И обратно - скромното съществуване, което ни внушава да не бъдем РОБИ НА
ЖЕЛАНИЯТА СИ и да се преборваме с тях, води до дълъг МЛАДОЛИК ЖИВОТ НА ПЛЪТТА, до характер, БОГАТ НА ДОБРОДЕТЕЛИ. Добродетелният човек има големия шанс да узнае тайната на вечния живот. И старостта му, вместто грохнала и немощна, да
бъде жизнена, заредена с красота, както на плътта, така и на характера .
- КРАСИМИРА Н.
...старост младите тела обвива,
награда за ламтежите големи,
които удрят всяка плът красива...
Благодаря, че ни припомняш всичко това, Мари
27 септември в 08:09 ·
МАРИ ХИГЕЛС
БАЛЗАК...Велика е идеята му да напомни на всички, че КОЛКОТО ПО-ГОЛЕМИ МАТЕРИАЛНИ ЖЕЛАНИЯ
ИМА ДАДЕН ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-БЪРЗО ИДВА СТАРОСТТА И ПОКРИВА С БРЪЧКИ НЕ САМО ЛИЦЕТО, А ПРЕДИ ВСИЧКО ДУШАТА МУ.
Добре че те има,Краси. Добре че си извисен и обвит със светлината на добродетелите истински приятел!
Благодаря ти! Топла прегръдка и много обич!
27 септември в 08:34 ·
КРАСИМИРА Н.
Добре, че има теб, Мари, за да можем
да сверяваме "часовниците си" със светлото ти
присъствие и всичко истинско и възвишено, което публикуваш! Няма такъв човек, като теб във фейсбук,
ти си единствена и аз имам щастието да бъда твоя
приятелка! Мисля, че не само аз, а всички тук имаме необходимост от духовното и незаменимо твое
творчество, с което ни зареждаш неуморно всеки ден.
Аз те разбирам, разбирам посланията, които ни
пращаш чрез чудната твоя поезия, а прозата ти е
вълнуваща и внушителна, изпълнена с истини, които
се възприемат много лесно от положителните и духовни
хора! Вярвам, че всички добри хора - твои приятели го осъзнават!
Прегръщам те и аз!
27 септември в 09:15 ·
МАРИ ХИГЕЛС
Всичко, което казваш, Краси, бих препратила
до НИРВАНА, водена от огромната си благодарност.
Какво ли щях да правя, кое ли щеше така дълбоко да
осмисля живота ми, ако тази светлина я нямаше.
Щастлива съм, че ме е избрала, наред с много други
скромни труженици от творческия фронт, за да изпраща
чрез нас посланията си до хората. През тия години
осъзнах едно - че животът ни без такива мъдри и
емоционално поднесени послания би бил пуст, сив и
опразнен от мотивирано желание за съществуване, от
желание да помагаш на останалите също да се научат
да летят в небето на големите истини, които ни водят
към НАЙ-ВИСШИТЕ ДУХОВНИ ИЗМЕРЕНИЯ, ТАМ,
КЪДЕТО СА НАЙ-ИЗВИСЕНИТЕ, ТАМ, КЪДЕТО СА
ХОРАТА-ЗАРЕВА.
'''''''''''
МАРИ ХИГЕЛС -
154. /проза/ АЛОЙС ШПРИНГЕР - ГЕНИАЛЕН ДИРИГЕНТ, ПОСЕТИЛ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1994 г. /репортаж с минала дата/
АЛОЙС ШРИНГЕР,
ГОСТ - ДИРИГЕНТ ОТ ГЕРМАНИЯ У НАС ПРЕЗ 1994 ГОДИНА
СЪБИТИЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА
------------------------------------------------------------------------------------------------През 1994 г., по покана на вече несъществуващия Международен културен център "Дора Габе", с председател Мария Михаил /МАРИ ХИГЕЛС/, в България пристигна гост-диригентът от Франкфуркт/М Алойс Шпрингер, който проведе няколко концерта с Русенската, с Пловдивската и със Софийската филхармонии. Пресата тогава запази абсолютно мълчание и не отрази тези музикални събития, въпреки очевидния успех на маестрото. Репортажът, поместен в този блог, тогава безцеремонно беше "забравен" по рафтовете на два известни наши ежедневника.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато Алойс Шпрингер пристигна в Русе, го посрещна тъмнина. Ноемврийската вечер гостоприемно го настани в хотел, покани го в ресторанта и накрая му пожела "лека нощ", като го остави сам с мислите и с вълненията му, свързани с утрешната първа репетиция.
Развиделяването с нищо не напомняше за снощните му есенни настроения. Блесналото слънце, като родено под знака на пролетта, поведе гост-диригента от Франкфуркт към залата, където очи в очи щеше да се срещне с Русенската филхармония. Предстоеше му да работи с оркестрантите няколко дни по "Ромео и Жулиета", по "Рококò"- вариации и по Петата симфония на Чайковски.
Попитах маестрото:
- Как се чувствате преди началото на концерта?
- Като Наполеон... - отговори той, вглъбен в себе си, умислен.
Знаех, че е изключителен диригент. Вече бях присъствала на едно негово магическо присъствие на пулта. Беше през април тази година в музея "Земята и хората", където Софийски солисти изпълняваха Вивалди - "Годишни времена".
Но сега беше по-различно. Предстоеше му да се справи с пълноводната, с космически мощната емоционалност, заливаща огромни пространства от планетата, наречена ЧАЙКОВСКИ. Естествено е да се вълнува, да се усамотява с мислите си, за да предизвика "генерала" в себе си, който уверено да тръгне към победата в тая битка с неизвестното. Усещаше се, че има колебания, защото, както сподели преди това, винаги се е прекланял пред гения на Чайковски, но за пръв път му се случвало да го дирижира. Представете си само - един германски диригент, който на славянска територия ще трябва да се изправи срещу един огнен типично славянски композитор! И то какъв композитор!...За това наистина се изисква смелост - наполеоновска смелост.
Няколко биографични пункта ще ни послужат за щрихи, за да си представим духовния портрет на Шпрингер. Роден е на 20-ти декември 1935 г. в Източна Прусия- Грос Олковац.
------------------------------------------------------------------------------------------------
На това място дъхът ми секна от едно прозрение! Не мога да не споделя с вас удивлението си. В момента, в който изписах рождената му дата, пламнах от изненада - точно днес е ДВАЙСТИ ДЕКЕМВРИ, КОГАТО ТОЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ТВОРЕЦ СЕ Е РОДИЛ!
Сякаш някой ми бе внушил да седна пред компютъра и да започна да отразявам впечатленията си от Шпрингер. Помислете само - поне от десет дни се каня да включа репортажа за Алойс в блога и все отлагах. Но точно днес, веднага щом ме обучиха да онагледявам със снимкови фотоси написаното, не знам защо реших, че първата снимка, прибавена към материал в този блог, ЩЕ БЪДЕ ТОЧНО НЕГОВАТА.
------------------------------------------------------------------------------------------------
ЗА ОНЕЗИ ОТ ВАС, КОИТО ПРОФЕСИОНАЛНО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ СИМФОНИЧНА МУЗИКА , ще добавя няколко думи за биографията на маестрото:
Алойс Шпрингер завършва цигулка и пиано във Висшето музикално училище във Франкфуркт, Германия.
През 1956 се дипломира като диригент в класа на М.Стефани - Консерваторията във Вупертал.
Концерт-майстор и диригент на Цюрихския камерен оркестър.
Асистент на Лайнсдорф /1965/.
Асистент на Боулт /1966/.
Концерт-майстор и втори диригент на радио Люксенбург.
Асистент на големия ЛЕОНАРД БЪРНСТЕЙН /1967-68/ в Ню Йоркската филхармония.
Главен диригент на филхармония Хунгарика.
Напоследък развива активна концертна дейност в различни държави като гост-диригент.
Получава първа награда на конкурса в Безансон-Франция /1963/. През 1965 - награда на конкурса за диригенти "Кусевицки", а през 1967 - първа награда и златен медал на конкурса в Ню Йорк - "Димитри Митропулос".
------------------------------------------------------------------------------------------------
КАК ТОЧНО АЛОЙС ШПРИНГЕР РАБОТИ С ОРКЕСТРАНТИТЕ?
КАК УСПЯВА ДА ГИ НАПРАВИ СЪПРИЧАСТНИ НА СВОИТЕ ТВОРЧЕСКИ ВИЖДАНИЯ, ЧУВСТВА И НАСТРОЕНИЯ?
КАК ГИ ОМАГЬОСВА?
КАК ГИ ПОДЧИНЯВА НА ВНУШЕНИЕТО СИ ДА СВИРЯТ КАТО ЕДИН?
- ЗА ВСИЧКО ТОВА НАЙ-ВЯРНО БИХА НИ РАЗКАЗАЛИ САМИТЕ ОРКЕСТРАНТИ.
------------------------------------------------------------------------------------------------
ТРЕТА РЕПЕТИЦИЯ - 9.11.1994 г.
РАЗГОВОР С НИНА СТОЯНОВА, КОНЦЕРТ-МАЙСТОР НА РУСЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ
НИНА СТОЯНОВА първа подхвана своя разказ, който щеше да бъде мизансцен на бъдещите ми въпроси:
- В Русенската филхармония работя от 12 години. Тук започнах кариерата си направо като концерт-майстор. Когато постъпих, главен художествен ръководител беше АЛИПИ НАЙДЕНОВ, а втори диригент - БОРИС СПАСОВ. След това вече се смениха доста.
Имали сме и много гост-диригенти: американски, руски, от Германия, от Румъния, от цяла Европа. В първите ми години тук, пристигна немски диригент, който направи Шостакович, Седма симфония. Но никой гост от Германия още не е интерпретирал с нас Чайковски.
- КАКВИ МИСЛИ ВИ ВЪЛНУВАХА ПРЕДИ ПЪРВАТА РЕПЕТИЦИЯ С МАЕСТРО ШПРИНГЕР?
- Интересно ми беше как точно ще представи един Чайковски и то с толкова популярни произведения, между които - моята любима Пета симфония. Плюс това, никога не бях работила с него. Не знаех дори как изглежда.
- ЛЕСНО ИЛИ ТРУДНО ВЪЗПРИЕХТЕ НЕГОВИЯ СПЕЦИФИЧЕН МАНИЕР НА ДИРИЖИРАНЕ?
- В нашата професия лесно няма. Много е емоционален. На моменти - странен. Но вече при втората и третата репетиция нещата почти се наместиха. Не някой друг, а музиката на Чайковски накара оркестъра и маестрото да привикнат един към друг. Това, което той ни поднася, са доста настойчиви изисквания, подплатени със силно изживяни музикални моменти. Темпата са добри, макар и нови за нас. Малко са възбързи, но може и така. Стига всичко да стане, както трябва. Може би необичайната свръхемоция на места в работата на диригента, упоритостта му в изискванията, а и устремното темпо - всичко това като че ли пострестна оркестъра в началото. Но то е ясно - първата репетиция е, за да ни приближи един към друг, да ни подготви за същинската работа. Ние приемаме всичко ново. Стига то да е убедително, за да спомогне, композиторът да бъде интерпретиран достатъчно прецизно и вярно.Мисля, че така представен от маестро Шпрингер, Чайковски ще въздейства силно на публиката. Защото и професионализмът от страна на колегите вече си каза думата. Между нас и диригента днес, на третата репетиция, е установена необходимата хармония. А това е условието, нещата да започнат да се облагородяват.-----------------------------------------------------------------------------------------------
БОГДАНА ПЕНЕВА работи в този оркестър от 25 години като солист и челоконцерт-майстор. Тази година е юбилейна за нея.
- С КАКВИ МИСЛИ, ЧУВСТВА И НАСТРОЕНИЯ ОЧАКВАХТЕ МАЕСТРОТО ДА СЕ ПОЯВИ НА ПУЛТА ЗА ВТОРАТА РЕПЕТИЦИЯ, СЛЕД КАТО БЕШЕ ОСТАНАЛА ЗАД ГЪРБА ВИ СРЕЩАТА ЗА ВЗАИМНО ОПОЗНАВАНЕ?
- По принцип, всеки нов гост-музикант се очаква с нетърпение и с особена тръпка. Защото един добър оркестър да се сработи с диригент от голям ранг, си е вече е събитие. И особено силно това се отнася до Русе, където са идвали много гостуващи диригенти. Поради трудните условия днес в България, е почти невъзможно да се намерят средства, за да се посрещат такива гости, на които да се плати както трябва. Един гост-диригент като маестро Шпрингер, съгласил се да приеме скромното ни предложение, действително силно ни впечатли.Новината, че Алойс Шпрингер ще прави с нас славянска музика, изостри професионалният ни интерес. И наистина, тези негови доста необичайни темпа оправдаха очакванията ни за нещо нестандартно. Свикнали сме да мислим за немците като за хладни натури, ръководени главно от разума. А ето, че той ни възпламени със своя по славянски буен темперамент. И това приятно ни изненада.
Имала съм щастието да свиря с най-големите диригенти на България. А по времето на социализма нашият оркестър контактуваше с Потсдам, Германия на разменни начала. Обикновено идването на техни музиканти в Русе съвпадаше с Международния фестивал - Мартенските музикални дни, когато при всяко откриване се свири Деветата симфония на Бетовен. Много често сме чували за това, как един български диригент прави Бетовен - например Константин Илиев. Потсдамците доста го критикуваха за емоциите, които влагал. Но ние пък го намирахме за нормално. Защото смятаме, че няма и не трябва да има догми, диктуващи как точно да се интерпретира стила на някой композитор. В края на краищата и Чайковски, и Бетовен принадлежат на света, а не само на една нация. Но е вярно, че всеки си има почерк, с което вече сме длъжни да се съобразим.
В този смисъл маестро Шпрингер е прав да ни представи Чайковски така, както той го вижда - с неговия славянски натюрел.
За нас, действително, бяха необичайни, дори шокиращи бързите темпа на "Ромео и Жулиета". Свикнали сме на повече умереност при работа с тази музика.
- ТРУДНО ЛИ ПРЕОДОЛЯХТЕ ИЗНЕНАДАТА?
- Специфично за нашия оркестър е да се приспособява веднага към изискванията на диригента. но първата репетиция винаги е малко стъписваща при подобни ситуации.
Духачите, които са по-назад и по-трудно контактуват с диригента и щрайха, естествено, имаха и по-закъснели реакции в началото. Но това е нормално и не бива да се драматизира. Ето днес - на третата репетиция започнахме вече да свикваме с маестрото. Аз съм убедена, че работите ще се получат.
Притеснява ме само това, че едва преди малко започнахме да работим трета и четвърта част на Петата симфония. Да се надяваме, че ще успеем. Имаме още време.
- С КАКВИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ НАПУСНАХТЕ ВЧЕРАШНАТА РЕПЕТИЦИЯ? КАКВО СПОДЕЛИХТЕ С ВАШИТЕ КОЛЕГИ?
- Бях усетила, че оркестрантите са приели вече маестрото, свиквайки бързо с неговия маниер на работа. Затова си казахме, че нещата вървят добре. Понеже Русенската филхармония по натура е доста огнена, смятам, че ще има пламъци в резултата. Дано, обаче, да не излязат извън границите, защото като гледам и диригентът е прекалено вулканичен /смях/... Разчитам на Чайковски, който все пак е сложил една преграда, за да не се увлечем прекалено.- С КАКВИ ОЧИ ДНЕС КЪМ СРЕДАТА НА ТРЕТАТА РЕПЕТИЦИЯ ВИЕ ЛИЧНО СЕ ВГЛЕЖДАТЕ ВЕЧЕ В МАЕСТРОТО?
- Виждам го като диригент, който, заминавайки си от Русе в петък, всъщност няма да си замине. Огромното му влияние върху нас и дошлите хубави резултати, завладяли чувствата ни, не могат да се забравят.
Този човек е професионалист, с чудесен подход към оркестрантите. Толерантен, той ни дава свободата, да се изявим, без да прави груби забележки, ако някои по-емоционални колеги невъздържано изразяват свои мнения, прекъсвайки работата ни. Търпелив, но и взискателен. Ние си го приемаме като наш диригент и затова лесно се сработихме.
-ЗНАЕХТЕ ЛИ, ЧЕ ТОЙ Е БИЛ АСИСТЕНТ-ДИРИГЕНТ НА ПРОЧУТИЯ БЪРНСТЕЙН В НЮ ЙОРК?
- Това сега го научавам. То ще ми помогне да си обясня, защо този владеещ перфектно диригентската палка човек е така специфичен във всяко отношение и е така завладяващ.
- КАК АЛОЙС ШПРИНГЕР ВИ ВЪЗДЕЙСТВА КАТО ИЗЛЪЧВАНЕ?
- Аз лично го възприемам като дошъл при нас от една височина, с неговата категоричност, с неговата финна, разпръскваща лъчи мануална техника. Докато той свири, забравям за всичко друго. А нали трябва да следя онова ново, което той изисква, за да мога в тая посока да водя групата си? Между нас и маестрото вече тече ток. Той стана част от оркестъра, а това е изключително важно. Едва в паузите като в далечина се чува гласът на проблемите ми, за да изчезне по-късно съвсем.
НА ТОВА МЯСТО СЕ НАМЕСВА СПОНТАННО И НИНА:
- Оркестърът е един голям многосъставен организъм, който постепенно трябваше да приеме този диригент като личност с нейните особености.
БОГДАНА:
- Има диригенти, които не приемаме чак до края на общата ни работа. Тайно ги иронизираме, даже не можем да ги търпим...
НИНА:
- При Алойс Шпрингер не се долови и най-малък намек за наличието на такива наши реакции. Първият ден имаше изненада, известно стъписване, резервираност. Докато полека-лека той успя да ни убеди, че Чайковски може да се види и от такъв ъгъл. Това е един от ония диригенти, които желаят, но и могат да подчинят всеки оркестър на волята си. В същото време го прави така, че по естествен път да приемем желанията му за свои - ето кое ни импонира. Затова, ако първият и вторият ден бяха дни на взаимно душевно проникване, то днес сме вече една обща пълноводна река, запътена към своето море.
БОГДАНА:
- Нашата работа е божа работа.Останалото е рутинното, дошло от всекидневното свирене. Целта е да се получи искрата. И тогава вече идва голямата светлина.
-"РОМЕО И ЖУЛИЕТА" НА ЧАЙКОВСКИ НОСИ В СЕБЕ СИ ЗАРЯДА НА МОЩНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ. КАК ВИЕ ДВЕТЕ ПРИЕМАТЕ МАЕСТРОТО И ПРИЗВАНИЕТО МУ ДА ОТКЛЮЧИ СКРИТИЯ ОГЪН НА ТАЗИ ТВОРБА?
ЧАЙКОВСКИ -РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Няма коментари:
Публикуване на коментар