lubovipoezia.blogspot.com
На много от вас едва ли им е известно, че ЕНЕРГИЙНИТЕ ФЕНОМЕНИот цял свят се изследват в МОСКОВСКАТА МЕДИЦИНСКА АКАДЕМИЯот екипа на професор Гòдик , вече - академик
МАРИ ХИГЕЛС -48. НЕСТИНАРСКИ ТАНЦ /11-ти януари/
На малката ми дъщеричка Диди- с любов!--------------------------------------------
В екстазни тръпки...Бяла като зимата...
Лъчиста като влюбена роса,
танцувам сред мълчания безименна -
жаравата на пъкъла гася.
А завистта, усмихната престорено,
с очи изгаря бялата жена.
В среднощен транс съм...Няма я умората.
Потръпва в ужас мракът прокълнат.
След мене, дъще - тичай по жаравата!
Зареждай с огън босички пети.
Нощта с безумен писък поздравява те
и иска дълго в кръг да се въртиш.
В екстазни тръпки...Бяла като зимата...
Просъскват въглени в света замрял...
Не спирай, дъще - малка и безименна.-
Подготвяй се за своя звезден бал!
11.01.1981.
-----
ДИДОНЧЕ, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
-----За пръв път видях нестинарски танц в една тъмна нощблизо до морето. Хората мълчаха...Глухо отеквахаудари на тъпан...Жена в бяло се понесе по жарта,а аз изпищях ужасена. Стори ми се много зловещо ипрокобно.lubovipoezia.blogspot.com
МАРИ ХИГЕЛС -lubovipoezia.blogspot.com47. БЛАГОСЛОВ ЗА ТЕБ ! /6-ти януари/
Посвещавам на кармичната ми майка -извисена и свята,
която все още не съм срещнала
в днешния си живот.
--------------------------------------
Не помня, в люлка как си ме люляла.
Не помня и безсънните ти нощи.
Но се унасям пак в прегръдка бяла
и твоя дъх тревожен чувствам още.
Защо животът тича безконечно?
Защо тъгата скоростно нараства?
Защо преследва малкото човече
и тласка го към пътища опасни?
Защо мечтата, същата, която
превръща любовта ни във летене,
не вярва на надеждата крилата,
че в нас се крие сила озарена?
Не помня, в люлка как си ме люляла.
Ония времена са се стопили.
Но твоят ген ми даде обич бяла,
затуй те благославям, майко мила!
6.01.1991.
МАРИ ХИГЕЛС -46. ПТИЦИ /4-ти януари/
Стрелката на часовника е спряла,
раздялата с кошмарите дочакала.
За моята и твоята раздяла
едва ли ще мълчи часовник някога!
Защото, както в книгите се пише,
в едно крило крилата сме споили.
С гърдите ми се учиш ти да дишаш,
а аз пък - да летя със твойте сили.
Брегът на на'што лято ще ни чака,
в душите зли когато дойде зима.
На пъстрото листо щом видиш знака,
към своя топъл юг, любов, води ме...
И знам, че сред вълните ако падна,
на нечий студ с куршумите ранена,
от бездната със вик ще ме откраднеш
и ще вселиш безсмъртието в мене!
4.01.1981.
----
Виж в блога ми стр.111 - стихотворението
СПАСЕНА.lubovipoezia.blogspot.com
МАРИ ХИГЕЛС -lubovipoezia.blogspot.com45. ШЕПИ, ПЪЛНИ С ИЛЮЗИИ /13-ти ноември/
Илюзия малка във фрак и цилиндър...
От нищото гълъб излита в смълчаната зала.
Илюзия беше...Дойде и замина...
С невидими пръсти съдбата изплете раздяла.
Коли се изнизват. Тълпа уморена.
Вгорчени надежди в тълпата без пътища скитат.
И празното място пристъпва до мене.
Прощалното утро копнежно ме гледа в очите.
Дори и ЗЕМЯТА си има НЕБЕТО.
Невярната песен е вярна на глас, когото обича.
И новият ден ми протяга ръцете.
От шепи с илюзии пих светлина и в утрото тичам.
13.11.1980.
МАРИ ХИГЕЛС -44./сатира/ ПРЕМЪЛЧАН ОТГОВОР /14 - ти март/
Написано по повод Х-я конгресна БКП. Дъщеричката ми гледа
големите червени знамена
в центъра на София и упорито
разпитва: "Мамо, на кого са тия знамена?".
Отговарям: "На комунистите..."
---------------------------------------------
- А те добри ли са? - ме пита дъщерята.
Добри ли, дъще?...Няма ги добрите!
Останаха във времето, когато
в зародиш са убивали лъжите...
Но малката очаква с любопитство.
Да кажа "да"? - Потапям я в заблуда.
А "не"? - Не трябва! Само че очите
не могат да мълчат - за тях е трудно.
Расти ми, дъще, порасти голяма.
Разгледай хубаво край нас живота.
Сега тактично премълчава мама,
не иска истини да преработва.
Заключил някой честността ни свята,
със девет катинара я заключил.
И, както в приказките, пази я ламята,
по-вярна на дълга от злото куче...
- А те добри ли са? - не спира дъщерята.
Добри ли, дъще? По-добре не питай.
Ще трябва първо да умре ламята,
тогава ме разпитвай за добрите!
14.03.1980.lubovipoezia.blogspot.com
МАРИ ХИГЕЛС -lubovipoezia.blogspot.com43. /сатира/ КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА /14-ти декември/
НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
- С ПОКЛОН!
---------------
Какво спечели, капитане? -
Една затрита гола чест!
Напразно! Кривдата остана -
от турски залез, та до днес!
Катерят се към връх мухите,
пълзят по всеки нов резил.
А във гърдите на добрите
е зъбите си плъх забил.
Вековни нашенски дървета
заплашват облак със челò.
Но той едното с гръм помете,
че най-високото било.
И стана факел от дървото!
И блесна старата гора!
Не хленчим траурно, защото
той- коренът- не изгоря!
Така ли лесно се изгаря
на луди хора съвестта!
Във джобове и под хастари
изчаква свойто време тя.
Ще дойдат други капитани.
Ще бягат плъховете зли...
- Така е. Но кога ще стане?
- Не питай много, че...боли!
14.09.1981, 23 ч.КРЪСТОВДЕН,
ден преди рождението на Хайтов - 15-ти септември,
1919 год.
----
МАРИ ХИГЕЛСlubovipoezia.blogspot.com42. /сатира/ СПОРЕД ДАРВИН... /9-ти септември/
В началото било
не Словото свято,
а маймунка, която
слязла веднъж от дървото
и си направила от камък сечивà.
Защото
била с природно умна глава.
Обзавела си пещерата.
Изорала земята.
И, както историята доказва,
се научила дори да приказва!
Ето така, лека-полека,
заприличала на човека.
Да-а, но днешната маймунка игрива
май за нищо друго я не бива,
освен да бъде палава другарка
на подобните си в зоопарка.
Защото,
хем не слиза от дървото,
хем не обръща внимание на сечивата.
А на всичкото отгоре,
не се научи и да говори -
поне като децата!
Тè това се казва упорит шебèк -
не щè и не щè да стане човек!
9.09.1979.
МАРИ ХИГЕЛСlubovipoezia.blogspot.com41. /сатира/ СМЯХ ОТВЪН /7-ми септември/
Във клетка, която на ос се върти,
двуноги идеи се скитат.
С епохи отключват научни врати,
галактики гледат в очите.
И къпят се в облаци от въглерод,
а някой отвънка се смее.
Подхвърля им в клетката хапка живот:
- Борете се, казва, за нея!
Понякога мисля - не смесва ли той
идеите с морски свинчета?
Защо ще ги дави с библейски порой,
а казва: "При Ной се спасете!" ?
Защо ще ги учи да сеят във тор
отровния мицел на гъби,
а дава им тон да умуват във хор:
- Да бъдем, или да не бъдем?
............................................................
Инерция празната клетка върти.
Отпуска ръце тъмнината.
Над куп от идеи, пред бивши врати
танцува ураниев вятър...
7.09.1979.- МАРИ ХИГЕЛС СПОДЕЛИ СНИМКА НА ВАЛЯ БРАДШОУ
фотограф - Валя Брадшоу 
Написа: "И на теб, Краси - пожелавам ти романтична вечер,
огласена от песента на щурчетата..."
на ВРЪЗКАТА НА КРАСИМИРА Н.
Написа: "Ах, че красиви придворни дами!!!"
на снимката на ИРИНА М.Написа: "НАЗДРАВЕ, ИРИНЧЕ!...Вземам си я тази..."
на снимката на ИРИНА М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар