На Нирвана - с благодарност!
----------------------------------------------------
На 26.04.1993 г. около 22 ч. моят 10-годишен син
се озова под прицела на опасно студоносно нападение.
Не е важно от кого идваше този невидим леден поток.
Важен е самият факт.
Внезапно Бобчо получи непоносими болки в главата и в дясното ухо. Цялото му тяло силно пулсираше. Горкото дете! Умоляваше ме за помощ, гърчеше се в прегръдките ми, докато трескаво му помагах и пищеше от ужас:
- Ето го, мамо! Ето го - пълзи към главата ми, душѝ ме, стиска ми гърлото!...Спаси ме, мамо-о-о-о!... Умира-а-ам!..."
Светкавично разбрах, че ако не направя нужното, ще изгубя детето си.
И се хвърлих неистово в битката със смъртта.
Не се паникьосах. Действах уверено.
Бях като под хипноза. Имах вътрешната убеденост, че знам какво върша. Ръцете ми правеха направо
фантастични неща по тялото на детето. Борех се за живота му стиснала зъби. Знаех, че ще победя!Фанатично вярвах. Никога за нищо не съм била
така категорично сигурна и толкова огнена в
действията си.
Опасен беше този невидим противник - набезите му връхлитаха телцето непрекъснато.
Ръцете ми понякога се движеха с невероятна скорост. а в следващия момент се впиваха здраво в две места едновременно върху телцето. Например, лявата загрява сърдечната му област, а дясната притиска стъпалото...Приличах на орлица с разперени криле. Чувствах пръстите си като излезли от пещ. Толкова нажежени и трескави никога не са били.
Обработваха определени енергийни центрове по изтощеното, понякога отпуснато, а друг път силно вибриращо от болки тяло. Знаех, че дланите ми отключваха скритите резерви на собствения му позитивен потенциал. А той, според цифрите на раждането му, никак не беше малък.
13.08.19/83г. =21 + 102 =123 = Божият Син =Златният дракон /символ за Бог/.
Чрез древната тибетска техника ШИАЦУ се мъчех
да озаптявам идващите на талази на талази атаки, които му причиняваха кански болки в началото,
а по-късно те вече взеха да затихват.
Докато пръстите ми вършеха своето, плътта му се движеше по особен начин. Имах усещането,
че едно огромно туловище се гърчи вътре в детето ми и пълзи нагоре към главата. Гушката му беше подута, вените - огромни и пулсиращи. Сега като си спомня - тръпки ме побиват от тази ужасяваща картина. Но тогава нямах време да мисля. Само действах.
И точно в най-напрегнатия момент, когато се нуждаех от мълчаливата подкрепа и от
насърчението на семейството си,
получих предателски удар, получих "нож в гърба"!
Неочакваните грубости на роднините ми, които се противопоставиха с физическа сила на моите
усилия да спася сина си, ме принудиха да взема спешно решение. Набързо облякох Бобчо,
на две на три се облякох и аз, удряна с юмруци от моя роднина и възможно най-бързо напуснахме това усойно място, където очевидно властваше зла сила. Точно в 23ч. и 30 мин . излязохме навън.Трябваше спешно да потърсим чужд покрив, където да продължа битката за живота на моя разплакан
и ужасèн син, с когото се озовахме на улицата. Уверено го водех в нощта.
Беше ми просветнало и знаех точно къде отиваме. Нещо ме напътстваше - доверих се на интуицията си
по същия начин, както когато работя с телата на чуждите болни. Много е важно в такъв момент човек
да се мобилизира, да не се вайка, да не се паникьосва.
След броени минути се озовахме в един съседен блок.
Позвъних на вратата - беше квартирата на студентката от Ямбол - Гергана. Учеше математика в СУ, пълна отличничка. Преди няколко месеца ѝ помогнах да се отърве от едногодишни тежки внезапни припадъци, за които медицината нямала диагноза - въпреки многото изследвания.
Помогнах ѝ, без да се замисля. Само един 5-часов сеанс и припадъците изчезнаха. Разбира се, както винаги до този момент - помощта ми беше безвъзмездна, защото не аз, а Нирвана ѝ помогна
чрез ръцете ми...
Момичето ми довери, че докторите били безсилни и това я уплашило не на шега. После поиска да ѝ стана кръстница. След няколко дни я кръстих в църквата
"СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ" - тя поиска така.
Без да знае, че трите имена на моя син имат цифра
274= СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ.
Тогава и аз не го знаех, защото още не бях се задълбочила чак толкова много в тези изчисления...
Когато звъннах на вратата на Гергана в онази късна вечер, тя без да ме разпитва, светкавично разбра
ситуацията и бързо ни въведе вътре. Явно по външния ни вид и интуитивно от пръв поглед бе схванала, че нещата са на живот и смърт...
Пък и задъханите ми обяснения, накъсани от вълнение, както и стенанията на детето - всичко
това беше красноречиво.
Тя бързо отключи една стая. Влязохме и веднага сложих ужасения си 10- годишен син на леглото.
На мига започнах да работя с ухото, и с всяко едно
местенце, където "кацаха" ръцете ми, за да загряват определени участъци по неговото омаломощено телце.
Няколко часа се борех със смъртта, която
здраво се беше вкопчила в най-скъпото ми същество и хич нямаше намерение да го пусне.
Работех трескаво, като не спирах да се моля мислено на Бог да победим в тази ужасяваща битка.
По едно време синът ми започна да крещи с огромен ужас и в гласа, и в очите:
- Кака! Кака!...Кака-а-а!...
Не знам, а и не попитах, точно какво искаше
да ми каже. Нямах време за въпроси. А и по-късно
нямах желание да любопитствам, какво се криеше зад онези негови думи.
Болката ту спираше, ту пак започваше.
В най-отчайващия момент изплаках с огромно отчаяние:
- Бобчо, къде да си сложа ръцете, за да ти мине? Моля те, кажи!
И той отвърна с изтощено гласче:
- Пръстите на краката ми!...
Явно се беше активирала подсъзнателна информация, която иначе разумът на детето
нямаше откъде да знае. Като чух, веднага
впих нокти в палците на двата му крака.
Защо точно в палците -не знам. Интуитивно...
Още щом ги хванах, стана чудо!
Той на секундата заспа. Известно време
хълцаше насън по особен начин - при всяко хълцане цялото му тяло се разтрисаше от тръпки. После това премина в накъсани тежки въздишки и накрая -
в дълбоко равномерно дишане.
Бях изумена! Не можех да повярвам...
НАИСТИНА СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО ЧУДО!!!
Детето ми спеше! А аз стисках двата палеца, вцепенена и неможеща да проумее, че кошмарът окончателно е приключил, както вътрешният ми глас твърдеше.
Колко време се е минало, не знам. Стори ми се цяла вечност. Тогава осъзнах, че тялото ми се беше вкочанило от неудобната поза.
Но не смеех да помръдна, за да не прекъсна съня на детето. Въпреки изтръпването, съм заспала като труп.
Събудих се от слънчеви лъчи по лицето ми и от утринната песен на птички.
Още държах палците на двете крачета.
Погледнах към лицето му - розовееше. Пипнах го - не пламтеше като снощи от високата температура.
Излъчваше ведрина и спокойствие. Точно тогава той отвори очи и попита:
- Мамо, къде сме? - отговорих, че сме в квартирата на една приятелка. Усмихвах му се...И го попитах как се чувства.
- Нищо ми няма. Все едно никога не ме е боляло...
Трябва да кажа, че енергията на Нирвана /седмото енергийно поле/, която чрез ръцете ми не веднъж е правила чудеса, помагайки на хора и в България,
и в чужбина, е всесилна. Тя спаси живота на детето ми и още два пъти по-късно. Много го нападаха злите сили като дете... Специално за дясното му ухо след оня случай, когато се събудихме в дома на Гергана, ще кажа, че ще минат много години и нито веднъж няма да се върне онази ужасна болка от
26-ти април, която преживя моят специален син. Никога! До ден днешен ухото му е здраво.
P.S.
След полунощ на същата дата, 26-ти април, е
умряла дъщеричката на президента Жельо Желев - Йорданка /майка ми носи нейното име, което значи,
че двете имат обща карма, т.е. обща негативна енергия им измъчва телата./. А жена му има моето име - МАРИЯ.
Атаката срещу сина ми започна вечерта
на същата дата, когато вече момичето е било мъртво.
Баща ѝ сутринта се върнал от Кувейт.
Според Нирвана, по време на дипломатическите му срещи го изнудвали да включи България във
войната с Босна. Той отказал. И след това се случила трагедията с дъщеря му. Просто злото се е било активизирало тогава и, освен моя син, е нападнало още много хора у нас, носещи еднакви цифри, за да
ги унищожи.
По подобна причина преждевременно бил прекъснат живота и на турския президент Тургут Юзал
на 17-ти април тази година - малко преди въпросния опасен за сина ми ден.
Между другото, за ужасната кончина на президентската дъщеря научих от една публикация в пресата чак на 30-ти април. Там се казваше, че Йорданка била на гости у Любомир Левчеви вечерта на 25-ти април. И никак, ама никак не приличала на човек, който ще се самоубива след броени часове.
Споделила с тях, че е решила да си пусне дълга коса. Как така - ще умира, а ще прави планове за прическата си? Нещо не се връзват нещата...
-----
lubovipoezia.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар