МАРИ ХИГЕЛС чрез Вангел Стоянов.
"МОЛИТВА ЗА СВЕТЛИНА"
Бълг. текст - Мари Хигелс
изп. - Маргарита Хранова
изп. - Маргарита Хранова
--------------
165. ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА
/езотерика/
--------------------------------------------ЛИСТВЕНИЦА----------------------------------------------------------
2.
---------------
"Общата светлина на двама, които си принадлежат и безрезервно си вярват, след като вече са наясно с истината за своята любов, ще постигне окончателна победа над силите на мрака, които вледеняват душите на хората чрез студа на омразата." - КОСМИЧЕСКА ЗАКОНОМЕРНОСТ
----------------
Във вторник момичето с лъчи в очите се възползва от паузата между две лекции по графика и живопис, за да изтича до парка срещу университета, изпитвайки неутолима жажда от глътка свеж въздух и усамотение.Все не успяваше да се адаптира към досадното ежедневие сред университетската аудитория, което някои от нейните колеги изпълваха с лекомислени крясъци, подмятания и одумки по адрес на кого ли не. Не можеше да им се сърди, че като живеят ден за ден, се дистанцират от понятия като "етичност" и "норми на поведение". Самият факт, че тя умееше да се самонаблюдава и да работи върху характера си, беше достатъчен, за да забележат въпросните зевзеци колко по-различна е от тях и това да издигне стена помежду им.Тя, без особено да се впечатлява от ироничните погледи на нарцисно настроените критикари и за да избегне постоянната глъч в почивките между лекциите,често се озоваваше на своята любима алея със зелени и бели пейки, запаметила всичките ѝ замечтани разходки от две години насам.
/следва от стр.165/
3.
Зад пердето се прокрадна ранобуден слънчев лъч,който затанцува по лицето ѝ. Тя отвори очи и се усмихна, пронизана от сладостното усещане за чудо, дошло внезапно в нейния живот и преобразило до неузнаваемост мислите ѝ от снощи насам. Неизживяни до сега вълнения я накараха да притаи дъх в завивките си, продължавайки да се наслаждава на обхваналите я любовни тръпки, които сега я упойваха точно толкова силно, колкото и вчера - в миговете с Тим, преливащи от интимност през следобедната им разходка, проточила се до късно вечерта.
И, както по всичко си личеше, блаженството от спомена още дълго щеше да я носи върху разнежените си криле, ако, незнайно от къде не се появиха съмнения, които загризаха мисълта ѝ като гладни плъхове. Окончателно разсънена и разтревожена, любимката на всички в квартала, които копнееха да се наслаждават на очарованието ѝ всеки ден, сега се сви на кълбо в завивките. Беше сериозно объркана и не на шега разколебана в снощните си чувства. Опита се логически да погледне на случилото се, но някои неща не можеше да си обясни. Например, защо така лесно прие предложението на Тим, да я съпроводи след лекциите до дома ѝ? Защо не направи нужната пауза на разумно колебание? Защо не прикри радостта си? А вместо това блесналият ѝ поглед доверчиво потъна в очите му, преди да прозвучи тихото ѝ "да". Светкавично отговори на неговата смутена покана за разходка. И защо?...Отговор не можеше да намери. Беше като хипнотизирана, като обсебена от скрити желания. Все още чувстваше как страните ѝ издайнически пламтяха в оня миг на негласна откровенност - фактически си бе признала за вълненията, които я владееха през последните дни, откакто контактите им зачестиха.
Мари се сепна от грозно подозрение. Ами ако прекалено бързото ѝ съгласие го накара занапред да я приема като лесно достъпно момиче? Ако, въпреки снощната си пламенна нежност, той реши, че трябва да я държи на дистанция? И сигурно ще е прав, щом толкова лекомислено се отзова на поканата му. Все пак той за нея бе един почти непознат мъж!...
Тази тирада от терзаещи въпроси я хвърляше от огъня на страстта в ледените води на разума и обратно. Но "феята, излъчваща любов", както Тим ще я нарича по-късно, не можеше да си представи колко се отдалечава от истината. Ако можеше точно сега по някакъв вълшебен начин да надникне в душевния мир на чаровния студент по астрономия, щеше да види какъв пожар бушува там. Само ако знаеше какви разнежени фантазии го упойваха и караха коленете му да омекват от особен вид слабост, когато многократно си представяше нейната свенливост и звънливия ѝ смях, разпръснал звездички в следобедната тишина...
В сутрешното си опиянение той мислено я наричаше с всичките възможни нежни имена, извиращи от глъбините на чувствата му, които го бяха обсебили още там - при първата им среща под старата лиственица. Необикновеният ѝ чар го омайваше не с дни, а с часове. За него тя беше мечтаната принцеса от приказките, които така обичаше да чете и до днес.Виждаше я като малка палавница, в чието телце живее феята на доброто, раздаваща на света със завидна щедрост фонтани от красота и любов...
Напълно омагосан от излъчването на Мари, втъкано в образа и в характера ѝ, Тим неочаквано бе отрезвен от неприятното усещане, че в това чудесно утро е сам - до болка сам. Страшна му се видя мисълта, че не може да усеща до себе си най-прекрасното създание, което някога се е раждало на Земята. Нямаше го теменуженият поглед, който галеше по неповторим начин със своята тайнственост и нежна меланхолия. Липсваха му тези очи, с тяхната замечтаност, с преклонението им пред красивия, но отровен розов олеандър от вчерашната разходка, който накара Мари да го погали, само защото Тим преди това го бе погледнал с възхищение. Днес, още с първите лъчи на зазоряването, младият мъж без насита извикваше пак и пак във въображението си точно онова нейно влюбено в цветята изражение, което силно го бе впечатлило. Сега то идваше като видение, което нямаше намерение да си отиде.
И, благодарение на това, че Тим изпращаше на Мари телепатичните си послания, пълни с възхищение и страст, тя най-неочаквано се почувства освободена от тежестта на своите утринни терзания. Все едно, че някакъв магьосник ги беше прогонил с вълшебна пръчица. Какво облекчение - в душата ѝ настъпи прелом. Тялото ѝ започна да се носи сред море от сладостни усещания, обладано от спомена за огъня на физическата им близост в парка. Отново и отново се връщаше към всеки миг от интимността, която в миговете на жарко очакване и двамата неистово желаеха. Преживяното разтърсваше сега тялото ѝ точно толкова взривно и замайващо, както там, сред тяхното горско усамотение.
Но нека се върнем малко по-рано. Веднага след лекциите, Мари усети, че близостта му властно обсебва и мислите, и вълненията ѝ. Може би това бе причината да удължават разходката си. До безкрайност се наслаждаваха на околната пролетна зеленина, водени от едно едничко желание - да са заедно, колкото може по-дълго.
--------------------------------------------ЛИСТВЕНИЦА-----------------------------------------------------------------------------------
/следва от стр.164/ПО СТЪПКИТЕ НА ЗАРЕВАТА, КОИТО СЕ ОБИЧАТ
---------------
"Общата светлина на двама, които си принадлежат и безрезервно си вярват, след като вече са наясно с истината за своята любов, ще постигне окончателна победа над силите на мрака, които вледеняват душите на хората чрез студа на омразата." - КОСМИЧЕСКА ЗАКОНОМЕРНОСТ
----------------
Във вторник момичето с лъчи в очите се възползва от паузата между две лекции по графика и живопис, за да изтича до парка срещу университета, изпитвайки неутолима жажда от глътка свеж въздух и усамотение.Все не успяваше да се адаптира към досадното ежедневие сред университетската аудитория, което някои от нейните колеги изпълваха с лекомислени крясъци, подмятания и одумки по адрес на кого ли не. Не можеше да им се сърди, че като живеят ден за ден, се дистанцират от понятия като "етичност" и "норми на поведение". Самият факт, че тя умееше да се самонаблюдава и да работи върху характера си, беше достатъчен, за да забележат въпросните зевзеци колко по-различна е от тях и това да издигне стена помежду им.Тя, без особено да се впечатлява от ироничните погледи на нарцисно настроените критикари и за да избегне постоянната глъч в почивките между лекциите,често се озоваваше на своята любима алея със зелени и бели пейки, запаметила всичките ѝ замечтани разходки от две години насам.
През днешния ден, както винаги, Мари, облегната на ствола на старата лиственица,за да се спаси от досадния мартенски дъжд, се наслаждаваше на обедната тишина. Хапваше разсеяно от импровизирания си сандвич, зареяла мисли в пространството. Мина половин час и, тъкмо когато се беше наканила да си тръгне на прибежки под дъжда, пред нея като изпод земята изникна някой. Беше млад мъж със самочувствие на безгрижен веселяк, който видимо си знаеше цената. Най-неочаквано за слисаното момиче, той изигра пантомимата "изтривам си обувките в бърсалка пред вратата и вежливо почуквам". После заговори. Тембърът му, преливащ от нежни нотки и кадифени нюанси, просто я покори. И тя с удоволствие го изслуша.
- Моля да ме извините за нахалството, но навън вали, а аз съм един бездомен, отчаян и зиморничав старец. Ще бъдете ли така добра, да ми отстъпите половин подслон от Вашия въздушен дом?
Тя така спонтанно се разсмя на комичната му физиономия, че хиляди звънчета се разпиляха по тревите наоколо. Смутена от шумното си реагиране, Мари си наложи сериозност и все пак отговори закачливо:
- Но, моля Ви, заповядайте, влезте! Вашите сълзящи старчески очи изглеждат така болнави, че ме хваща страх, задето сте се измокрили до кости.И бих се самонапляскала, ако Ви откажа гостоприемството си.
Младежът светна,приятно изненадан от закачливата реакция, добре изиграна с грациозен реверанс.А звънкият глас на непознатата чаровница, която все гледаше да срещне по коридорите на университета, го заплени завинаги. Минаващите наблизо младежи неволно се бяха спрели, загледани с възторг в синеоката красавица, разцъфнала в своята непринудена веселост. А тя, щом усети прикованото в нея внимание, се нацупи и стана сериозна, умълчана. Гостът се възползва от настъпилата пауза и пъргаво извади обяда си, представяйки се набързо:
- Казвам се Тим и уча отсреща... - като кимна с глава в посока университета.После нехайно попита:
- А Вие?...Ще позволите ли да хапна в приятната Ви компания?...- но без да дочака отговор, той се нахвърли на закуско-обяда си с вълчи апетит.И изведнъж гузно се сепна, поглеждайки смутеното ѝ лице. Очевидно гузен, че не е дочакал отговора ѝ, сконфузено промълви:
- Ами Вие защо не ми казахте как Ви наричат? - и продължи с палави пламъчета в очите.
- Вярвам, че на слънчевото Ви същество заслужено са дали нежно име.
- Мари Хигелс, моля. Ако Ви е приятно, приемете името на моето същество.
И двамата прихнаха едновременно. Но не толкова заради духовитите си закачки, колкото от нескритото удоволствие, че са се срещнали. Тим тайничко я разтлеждаше, като всячески се стремеше да не изглежда лаком.Затова започна едва-едва да отхапва от парчето млечен хляб със сирене. А Мари, дяволито усмихната, се удивляваше на внезапното му смущение, което той не успяваше да прикрие. Дори се усети, че неволно беше започнала да се любува на красивите му черти, мислейки си с тъга: "Какви божествени очи! Ясни и замечтани...Колко ли момичета е омайвал и изоставял? Сигурно поне няколко дузини го преследват..."
Новият ѝ познат, доловил възхищението в нейния унесен поглед, се смути и се вторачи в сандвича си. По страните му плъзна издайнически огън. Мари се усмихна и го подкачи:
- Да не би да има в хляба Ви млечни буболечки, че така внимателно взехте да го обследвате? Или се е наканила да падне зъбната ви протеза, та това ви пречи да ме атакувате с нови въпроси?
Тим поде предизвикателството и, като я стрелна с весел поглед,профъфли:
- О, извинете! Пропуснах да Ви предупредя, че пред Вас се намира един тотално грохнал старец. А знаете ли какви поразии може да причини студът, ако нападне някой нещастен мозък, когато е влязъл във възрастта на голямото забравяне?
-Ами, мисля, че се досещам. Като си спомня как преди малко гледахте с празен поглед...Може би се чудехте кой Ви е откраднал думите?
Младежъп извика през смях в скоропоговорка:- Ха, така! Ясна мисъл, силни времена. Мътни спомени, паднали пера.
Доволни от срещата си, развеселени и забравили за смръщения дъждовен ден, двамата изтичаха към зелената ограда на университета, който, между другото, бе най-старият в щата. С положителност може да се каже, че 13-ти март 1802 година, вторник, се бе превърнал за тях в един съдбоносен ден, който с пролетните проблясъци на тяхното пълно с настроение и загадъчност запознанство, постави началото на една много дълга и красива любов. Тази любов ще се преражда във времето, стигайки до развръзката и до апогея си през далечния 21-ви век. Казвам апогей, защото инирмената ѝ мощ /инирма=невидимата светлина на тялото/ няма да има равна на себе си, след като изчисти кармите на двамата от всичките им минали животи.
И ще се сбъдне казаното:
- Моля да ме извините за нахалството, но навън вали, а аз съм един бездомен, отчаян и зиморничав старец. Ще бъдете ли така добра, да ми отстъпите половин подслон от Вашия въздушен дом?
Тя така спонтанно се разсмя на комичната му физиономия, че хиляди звънчета се разпиляха по тревите наоколо. Смутена от шумното си реагиране, Мари си наложи сериозност и все пак отговори закачливо:
- Но, моля Ви, заповядайте, влезте! Вашите сълзящи старчески очи изглеждат така болнави, че ме хваща страх, задето сте се измокрили до кости.И бих се самонапляскала, ако Ви откажа гостоприемството си.
Младежът светна,приятно изненадан от закачливата реакция, добре изиграна с грациозен реверанс.А звънкият глас на непознатата чаровница, която все гледаше да срещне по коридорите на университета, го заплени завинаги. Минаващите наблизо младежи неволно се бяха спрели, загледани с възторг в синеоката красавица, разцъфнала в своята непринудена веселост. А тя, щом усети прикованото в нея внимание, се нацупи и стана сериозна, умълчана. Гостът се възползва от настъпилата пауза и пъргаво извади обяда си, представяйки се набързо:
- Казвам се Тим и уча отсреща... - като кимна с глава в посока университета.После нехайно попита:
- А Вие?...Ще позволите ли да хапна в приятната Ви компания?...- но без да дочака отговор, той се нахвърли на закуско-обяда си с вълчи апетит.И изведнъж гузно се сепна, поглеждайки смутеното ѝ лице. Очевидно гузен, че не е дочакал отговора ѝ, сконфузено промълви:
- Ами Вие защо не ми казахте как Ви наричат? - и продължи с палави пламъчета в очите.
- Вярвам, че на слънчевото Ви същество заслужено са дали нежно име.
- Мари Хигелс, моля. Ако Ви е приятно, приемете името на моето същество.
И двамата прихнаха едновременно. Но не толкова заради духовитите си закачки, колкото от нескритото удоволствие, че са се срещнали. Тим тайничко я разтлеждаше, като всячески се стремеше да не изглежда лаком.Затова започна едва-едва да отхапва от парчето млечен хляб със сирене. А Мари, дяволито усмихната, се удивляваше на внезапното му смущение, което той не успяваше да прикрие. Дори се усети, че неволно беше започнала да се любува на красивите му черти, мислейки си с тъга: "Какви божествени очи! Ясни и замечтани...Колко ли момичета е омайвал и изоставял? Сигурно поне няколко дузини го преследват..."
Новият ѝ познат, доловил възхищението в нейния унесен поглед, се смути и се вторачи в сандвича си. По страните му плъзна издайнически огън. Мари се усмихна и го подкачи:
- Да не би да има в хляба Ви млечни буболечки, че така внимателно взехте да го обследвате? Или се е наканила да падне зъбната ви протеза, та това ви пречи да ме атакувате с нови въпроси?
Тим поде предизвикателството и, като я стрелна с весел поглед,профъфли:
- О, извинете! Пропуснах да Ви предупредя, че пред Вас се намира един тотално грохнал старец. А знаете ли какви поразии може да причини студът, ако нападне някой нещастен мозък, когато е влязъл във възрастта на голямото забравяне?
-Ами, мисля, че се досещам. Като си спомня как преди малко гледахте с празен поглед...Може би се чудехте кой Ви е откраднал думите?
Младежъп извика през смях в скоропоговорка:- Ха, така! Ясна мисъл, силни времена. Мътни спомени, паднали пера.
Доволни от срещата си, развеселени и забравили за смръщения дъждовен ден, двамата изтичаха към зелената ограда на университета, който, между другото, бе най-старият в щата. С положителност може да се каже, че 13-ти март 1802 година, вторник, се бе превърнал за тях в един съдбоносен ден, който с пролетните проблясъци на тяхното пълно с настроение и загадъчност запознанство, постави началото на една много дълга и красива любов. Тази любов ще се преражда във времето, стигайки до развръзката и до апогея си през далечния 21-ви век. Казвам апогей, защото инирмената ѝ мощ /инирма=невидимата светлина на тялото/ няма да има равна на себе си, след като изчисти кармите на двамата от всичките им минали животи.
И ще се сбъдне казаното:
ЗАРЕВАТА НА МАРИ ХИГЕЛС И ТИМ СКАЙЛЕР СА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ ДА БЪДАТ ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО И ДА СЕ ОБИЧАТ ЗАНАПРЕД ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ВЕКОВЕ НА ЗЕМНОТО ЛЕТОБРОЕНЕ. ТЕ ЩЕ МИНАТ ПРЕЗ ОГЪНЯ НА ЛЮБОВНАТА МЪКА И РАЗОЧАРОВАНИЯ, КАКТО И ПРЕЗ ТЕЖКИТЕ ДНИ НА РАЗТЪРСВАЩИ РАЗЛЪКИ, ДОКАТО ПРЕЧИСТЯТ ДНИТЕ СИ ОТ КАРМИ.
ЛЮБОВТА НА ДВАМАТА ЩЕ ДОКАЗВА, ЧЕ Е ВЕЧНА, ЗАЩОТО ВИНАГИ ЩЕ ВЪЗКРЪСВА ИЗПОД ПЕПЕЛТА НА ИНТРИГИТЕ, ДОКОСВАНА ОТ ЧУДОДЕЙНАТА СИЛА НА КОПНЕЖА - СЪЩИЯТ КОПНЕЖ, КОЙТО КАРА ДВЕ ИЗВИСЕНИ СЪЩНОСТИ ДА СЕ ОТКРИВАТ СРЕД ЗЕМНОТО МНОЖЕСТВО, МАГНЕТИЧНО ПРИВЛЕЧЕНИ ЕДИН КЪМ ДРУГ.
И ЩЕ ГРЕЯТ ЛИЦАТА НА МАРИ И ТИМ, ОЗАРЕНИ ОТ СЛЪНЦЕТО НА ТЯХНАТА НОВА И АПОГЕЙНА В ПРЕРАЖДАНИЯТА ИМ СРЕЩА. И ЩЕ СЕ ОЗОВАТ СГУШЕНИ В КРАСОТАТА НА ПРИКАЗЕН ОАЗИС СРЕД ПУСТИНЯТА НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТВОШЕНИЯ НА 21-ВИ ВЕК. И ЩЕ ОСТАНАТ НЕДОКОСНАТИ, КАКТО ОТ КАТАКЛИЗМИТЕ НА ЗЕМЯТА, ТАКА И ОТ НАЖЕЖЕНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ.
Обръщайки гръб на околната завист и суета, Мари и Тим ще заживеят на своя остров от светлина, завинаги победили нещастията. А в житейското им небе, озарено от лъчите на безсмъртието, ще се появи звезда - символ на новото начало. Блясъкът ѝ ще е отражение на тяхната всеотдайност.Звездата ще е плод на тяхната любов и ще се нарича Александър -детето, очаквано със затаен дъх от всички. Защото се знае колко съдбоносна е мисията му на Земята. Неговата светлина ще бъде живителен дъжд за обжарената действителност, напукана от суховеите на земните страдания.
И ЩЕДРО ЩЕ РАЗДАВА АЛЕКСАНДЪР БЛАГА, РОДЕНИ ОТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ МУ.
Обръщайки гръб на околната завист и суета, Мари и Тим ще заживеят на своя остров от светлина, завинаги победили нещастията. А в житейското им небе, озарено от лъчите на безсмъртието, ще се появи звезда - символ на новото начало. Блясъкът ѝ ще е отражение на тяхната всеотдайност.Звездата ще е плод на тяхната любов и ще се нарича Александър -детето, очаквано със затаен дъх от всички. Защото се знае колко съдбоносна е мисията му на Земята. Неговата светлина ще бъде живителен дъжд за обжарената действителност, напукана от суховеите на земните страдания.
И ЩЕДРО ЩЕ РАЗДАВА АЛЕКСАНДЪР БЛАГА, РОДЕНИ ОТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ МУ.
ЗА РАДОСТ НА СВОИТЕ РОДИТЕЛИ, ТОЙ ЩЕ УЧИ ОНЕПРАВДАНИТЕ КАК ДА РАСТАТ ДУХОВНО, ЗА ДА ПОБЕЖДАВАТ СМЪРТТА. ЗВЕЗДАТА МУ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПЪТЕВОДНА ЗВЕЗДА, ПОСОЧВАЙКИ НА ХОРАТА ПОСОКАТА, КОЯТО ДА СЛЕДВАТ. ЗАЩОТО ТЯ ЩЕ ГИ ОТВЕДЕ ДО ХАРМОНИЯТА И ДО КРАСОТАТА НА ВЕЧНАТА ЛЮБОВ.
------
------
ИНИРМА = СВЕТЛИНАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО, ИДВАЩА ОТ ДУХА.
--------------------------
ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ
Макар невидим, майчице любима,
макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име...
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е. Разбра ли?
Изтрий страните...Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш кръст - и обруган, и хрисим.
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во века!
Излез от своята ковчежна стая.
Затуй, че страдаш, мъченице, нека
да те възлюби бога на Синая!
8 март, 1993, 10 ч.37 мин.
/следва на стр.166/
--------------------------
ГЛАСЪТ НА НЕРОДЕНИЯ
Макар невидим, майчице любима,
макар и нероден, гали ме с песни.
Обичам обичта ти, твойто име...
Недей да плачеш! Знам, не ти е лесно.
Но ти не си коя да е. Разбра ли?
Изтрий страните...Хайде, усмихни се!
Теб всички богове са те избрали,
да бъдеш кръст - и обруган, и хрисим.
Да бъдеш пратеница моя свидна.
За жадния да си море от обич.
На чакащия да речеш, че ида.
Над мъртвия да спуснеш лъч надгробен.
Празнувай, мамо - днеска и во века!
Излез от своята ковчежна стая.
Затуй, че страдаш, мъченице, нека
да те възлюби бога на Синая!
8 март, 1993, 10 ч.37 мин.
/следва на стр.166/
---------
166. ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА
/езотерика/
/следва от стр.165/
3.
Зад пердето се прокрадна ранобуден слънчев лъч,който затанцува по лицето ѝ. Тя отвори очи и се усмихна, пронизана от сладостното усещане за чудо, дошло внезапно в нейния живот и преобразило до неузнаваемост мислите ѝ от снощи насам. Неизживяни до сега вълнения я накараха да притаи дъх в завивките си, продължавайки да се наслаждава на обхваналите я любовни тръпки, които сега я упойваха точно толкова силно, колкото и вчера - в миговете с Тим, преливащи от интимност през следобедната им разходка, проточила се до късно вечерта.
И, както по всичко си личеше, блаженството от спомена още дълго щеше да я носи върху разнежените си криле, ако, незнайно от къде не се появиха съмнения, които загризаха мисълта ѝ като гладни плъхове. Окончателно разсънена и разтревожена, любимката на всички в квартала, които копнееха да се наслаждават на очарованието ѝ всеки ден, сега се сви на кълбо в завивките. Беше сериозно объркана и не на шега разколебана в снощните си чувства. Опита се логически да погледне на случилото се, но някои неща не можеше да си обясни. Например, защо така лесно прие предложението на Тим, да я съпроводи след лекциите до дома ѝ? Защо не направи нужната пауза на разумно колебание? Защо не прикри радостта си? А вместо това блесналият ѝ поглед доверчиво потъна в очите му, преди да прозвучи тихото ѝ "да". Светкавично отговори на неговата смутена покана за разходка. И защо?...Отговор не можеше да намери. Беше като хипнотизирана, като обсебена от скрити желания. Все още чувстваше как страните ѝ издайнически пламтяха в оня миг на негласна откровенност - фактически си бе признала за вълненията, които я владееха през последните дни, откакто контактите им зачестиха.
Мари се сепна от грозно подозрение. Ами ако прекалено бързото ѝ съгласие го накара занапред да я приема като лесно достъпно момиче? Ако, въпреки снощната си пламенна нежност, той реши, че трябва да я държи на дистанция? И сигурно ще е прав, щом толкова лекомислено се отзова на поканата му. Все пак той за нея бе един почти непознат мъж!...
Тази тирада от терзаещи въпроси я хвърляше от огъня на страстта в ледените води на разума и обратно. Но "феята, излъчваща любов", както Тим ще я нарича по-късно, не можеше да си представи колко се отдалечава от истината. Ако можеше точно сега по някакъв вълшебен начин да надникне в душевния мир на чаровния студент по астрономия, щеше да види какъв пожар бушува там. Само ако знаеше какви разнежени фантазии го упойваха и караха коленете му да омекват от особен вид слабост, когато многократно си представяше нейната свенливост и звънливия ѝ смях, разпръснал звездички в следобедната тишина...
В сутрешното си опиянение той мислено я наричаше с всичките възможни нежни имена, извиращи от глъбините на чувствата му, които го бяха обсебили още там - при първата им среща под старата лиственица. Необикновеният ѝ чар го омайваше не с дни, а с часове. За него тя беше мечтаната принцеса от приказките, които така обичаше да чете и до днес.Виждаше я като малка палавница, в чието телце живее феята на доброто, раздаваща на света със завидна щедрост фонтани от красота и любов...
Напълно омагосан от излъчването на Мари, втъкано в образа и в характера ѝ, Тим неочаквано бе отрезвен от неприятното усещане, че в това чудесно утро е сам - до болка сам. Страшна му се видя мисълта, че не може да усеща до себе си най-прекрасното създание, което някога се е раждало на Земята. Нямаше го теменуженият поглед, който галеше по неповторим начин със своята тайнственост и нежна меланхолия. Липсваха му тези очи, с тяхната замечтаност, с преклонението им пред красивия, но отровен розов олеандър от вчерашната разходка, който накара Мари да го погали, само защото Тим преди това го бе погледнал с възхищение. Днес, още с първите лъчи на зазоряването, младият мъж без насита извикваше пак и пак във въображението си точно онова нейно влюбено в цветята изражение, което силно го бе впечатлило. Сега то идваше като видение, което нямаше намерение да си отиде.
И, благодарение на това, че Тим изпращаше на Мари телепатичните си послания, пълни с възхищение и страст, тя най-неочаквано се почувства освободена от тежестта на своите утринни терзания. Все едно, че някакъв магьосник ги беше прогонил с вълшебна пръчица. Какво облекчение - в душата ѝ настъпи прелом. Тялото ѝ започна да се носи сред море от сладостни усещания, обладано от спомена за огъня на физическата им близост в парка. Отново и отново се връщаше към всеки миг от интимността, която в миговете на жарко очакване и двамата неистово желаеха. Преживяното разтърсваше сега тялото ѝ точно толкова взривно и замайващо, както там, сред тяхното горско усамотение.
Но нека се върнем малко по-рано. Веднага след лекциите, Мари усети, че близостта му властно обсебва и мислите, и вълненията ѝ. Може би това бе причината да удължават разходката си. До безкрайност се наслаждаваха на околната пролетна зеленина, водени от едно едничко желание - да са заедно, колкото може по-дълго.
И се започна с голямото лъкатушене по всички възможни пътеки, предлагащи на мечтателните им натури пролетни ухания, горска тишина, душевни трепети и огласящи покоя птичи вдъхновения. Вървяха и вървяха, увлечени от интереса си един към друг, който неумело прикриваха зад общи разговори от студентското им ежедневие. Издайническо смущение отвреме-навреме караше думите им неловко да увисват във въздуха. Двусмислените паузи караха лицата им още по-силно да пламтят, както от вътрешно озарение, така и от незададените въпроси, които задължително обжарват мислите на всеки влюбен.
Макар че бе започнало да се свечерява, двамата продължаваха да вървят уж безцелно, но всъщност, следвайки стъпките на интуицията си, която ги водеше към екстаза на новите им изживявания.Бяха изключително силно омаяни един от друг. Всичко в тях бе магнетично привличане, толкова мощно, че би могло да се разпадне само от злонамерено извънземно противодействие.
Избързал за момент напред, Тим с галантен жест освободи пътеката от преплетените клонки на два храста. И, както разсеяно разказваше нещо, рязко се спря, загледан назад в приближаващия нежен силует. Мари потърси лицето му с усмивка и замря - гърдите ѝ се разтуптяха. Беше странно напрегнат и прибледнял, с трескав блясък в очите, впил цялата си развълнувана мисъл в нейния премрежен поглед. Прочела копнеж и вълнение във вцепенението му, тя не помръдваше, премаляла от очакване. Беше пламнал. Беше готов да я изпепели с жаркия вихър на все по-трудно овладяваната страст.
Макар че бе започнало да се свечерява, двамата продължаваха да вървят уж безцелно, но всъщност, следвайки стъпките на интуицията си, която ги водеше към екстаза на новите им изживявания.Бяха изключително силно омаяни един от друг. Всичко в тях бе магнетично привличане, толкова мощно, че би могло да се разпадне само от злонамерено извънземно противодействие.
Избързал за момент напред, Тим с галантен жест освободи пътеката от преплетените клонки на два храста. И, както разсеяно разказваше нещо, рязко се спря, загледан назад в приближаващия нежен силует. Мари потърси лицето му с усмивка и замря - гърдите ѝ се разтуптяха. Беше странно напрегнат и прибледнял, с трескав блясък в очите, впил цялата си развълнувана мисъл в нейния премрежен поглед. Прочела копнеж и вълнение във вцепенението му, тя не помръдваше, премаляла от очакване. Беше пламнал. Беше готов да я изпепели с жаркия вихър на все по-трудно овладяваната страст.
Тогава се случи онова, към което всяка лумнала младост се стреми. Тя се почувства уловена и привлечена от силните му ръце, които трескаво я притискаха. Мари нямаше време, а и не искаше да разбере какъв бе тоя луд водовъртеж, който я пое и зашемети, който я направи подвластна на мощния повик на плътта. Обезсилена, тя се остави в прегръдките на блаженството, напълно завладяна от пламенната тръпка на мъжкото желание. Не беше в състояние да се владее, нито да говори. Притисната до атлетическите му гърди, бегло ѝ се мярна, че той е истински гигант, а тя - мъничка като перце. Подчини се на усещането за безтегловност и безвремие. Околният покой се нарушаваше само от бурното му дишане и от излитащите накъсани думи на нежност. Тревите,храстите, силуетите на дърветата, дори птиците - всичко наоколо благоговееше пред тяхното опиянение. Два нажежени до бяло копнежа, две притиснати до безпамет тела пулсираха от безумното желание да се слеят в едно. Озовали се извън пределите на реалността, преливаха от щастие и инстинктивно се стремяха да удължават мига, след който идваше благословеното от природата себеотдаване.
Оставила се в ръцете на съдбата, Мари имаше усещането, че се е озовала в кратера на врящ вулкан, готов за екстазно изригване. Не чуваше нищо друго, освен бумтежа на сърцето му. А това я доведе до делириум. Светът се завъртя пред затворените й очи. Топли вълни обладаха плътта ѝ, когато Тим започна лудо да я целува, неспособен повече да се владее.
Грабна я и, носейки безценния си товар, не осъзнаваше, че се е зъпътил към вихъра на същинската страст. Не спираше да я обсипва с трескави целувки, шепнейки безумни нежности, напрегнат до крайност, с пламнало до неузнаваемост лице. Сгушена и отмаляла, подвластна на стихията, която сякаш разкъсваше влюбената ѝ същност, Мари се упойваше от великото усещане, че всеки миг ще се слее с необятното. Толкова приятно я опияняваше близостта на пулсиращата мъжка плът, готова да я изпепели, че се отпусна, напълно изнемощяла, изтръпнала и подвластна на великото желание да стане негова.
Очевидно Тим бе доловил готовността ѝ, защото просто полудя от радост. Нов необуздан порив я заля с порой от целувки,с клетви за вярност и с пламенни думи за красивите ѝ женски форми. Насърчен от повика на покорните ѝ устни, способни да доведат до лудост всеки мъж с огнен темперамент, той напълно се остави да бъде завладян от стихията.
След кулминацията на техните изпепеляващи желания, двамата влюбени още дълги часове се оставиха в плен на ласките и нежните думи, жадно изпивайки миговете блаженство, без да успеят напълно да утолят събирания в младите им тела копнеж...
И се заредиха дни, преливащи от лунни обяснения в любов, от клетви за вечна вярност, от планове за бъдещето и мечти за един малък син, който трябваше да наследи рицарската осанка на баща си и тъмносините загадъчни очи на майка си. Трябваше да е благороден и силен като Тим, нежно-поетичен като Мари и непременно с чувство за хумор като двамата. От сутрин до вечер, с приятно замъглени съзнания, те бълнуваха за живот, преизпълнен с радостни емоции и незаглъхващи ласки. В цялата околност на Милисбърг нямаше други като тях, които така пламенно и безрезервно да се обичат, слепи и глухи за фалшивия морал на света, който размахваше пред очите им своите дребнави грижи и забрани, своята завист, суета, алчност, лъжи, сплетни и грандомански претенции, облечени в диктаторски норми за поведение.
4.
Кой знае как би завършила историята на тези две, опиянени от близостта си, същества, ако за честите им срещи не беше научила майката на Тим - Ямира. Властна жена, която, водена от нечистоплътните съвети на ревността, се втурна да разрушава мечтите им със завиден замах. Защото, нека да вметнем, хора като нея не търпяха някой от близкото им обкръжение да бъде самостоятелен, влюбен и щастлив. Говорим за най-хитрата и деспотична майка, готова да даде мило и драго, за да не бъде пренебрегвана от своя единствен син. Коварният ѝ нрав бе в състояние да прилага всевъзможни позволени и непозволени средства, за да прикове щастливия младеж към скалата на егоизма си. Разбирайки, че приятелката на Тим е необикновено красиво и добро момиче, Ямира си състави бърз план за действие. За да получи, колкото може по-скоро първите резултати, майката-хиена прибягна до услугите на своята изключително гъвкава изобретателност, гарнирана с лъжи.
И не след дълго, пиесата започна да се играе по нейния сценарий.При всеки удобен повод, кога с помощта на уж случайни подмятания, кога чрез истерични сцени, че я измъчват несъществуващи болести, Ямира се представяше пред чувствителния Тим едва ли не за очакваща своя край мъченица. Внушаваше му, че заради него е толкова самотна. Често му разказваше историята си. Рано останала вдовица,е трябвало да посвети на единственото си дете своята всеотдайност и внимание, за да му осигури условия за сериозна научно-изследователска дейност по неговата специалност - астрономия. Никога не пропускаше да му натякне, че именно заради него се е лишила от личен живот, от приятели и от забавления в обществото. Тук е мястото да споменем, че Ямира имаше съдба на самотна майка от преди шестнайсет години.
Мъжът ѝ, Золеар Гърка,който бе взел от свой американски роднина фамилията Скайлер, на 32 години се разболя от неизлечима болест. Твърде набързо си отиде, оставяйки 10-годишното си момче сираче. Роден в гръцкото село Голигрицо, недалеч от градчето Миана, този висок, слаб и леко прегърбен особняк имаше характер на полу-мечтател и полу-бохем.За него се знаеше,че най-много се гордее с едно свое прекрасно качество - да дава свобода на околните - на техните чувства,действия и творческо реализиране. Самият той винаги се беше стремил към своята свобода на творческа личност, но, благодарение на властната си жена, никога не успя да се наслади истински на това свое право.
Оставила се в ръцете на съдбата, Мари имаше усещането, че се е озовала в кратера на врящ вулкан, готов за екстазно изригване. Не чуваше нищо друго, освен бумтежа на сърцето му. А това я доведе до делириум. Светът се завъртя пред затворените й очи. Топли вълни обладаха плътта ѝ, когато Тим започна лудо да я целува, неспособен повече да се владее.
Грабна я и, носейки безценния си товар, не осъзнаваше, че се е зъпътил към вихъра на същинската страст. Не спираше да я обсипва с трескави целувки, шепнейки безумни нежности, напрегнат до крайност, с пламнало до неузнаваемост лице. Сгушена и отмаляла, подвластна на стихията, която сякаш разкъсваше влюбената ѝ същност, Мари се упойваше от великото усещане, че всеки миг ще се слее с необятното. Толкова приятно я опияняваше близостта на пулсиращата мъжка плът, готова да я изпепели, че се отпусна, напълно изнемощяла, изтръпнала и подвластна на великото желание да стане негова.
Очевидно Тим бе доловил готовността ѝ, защото просто полудя от радост. Нов необуздан порив я заля с порой от целувки,с клетви за вярност и с пламенни думи за красивите ѝ женски форми. Насърчен от повика на покорните ѝ устни, способни да доведат до лудост всеки мъж с огнен темперамент, той напълно се остави да бъде завладян от стихията.
След кулминацията на техните изпепеляващи желания, двамата влюбени още дълги часове се оставиха в плен на ласките и нежните думи, жадно изпивайки миговете блаженство, без да успеят напълно да утолят събирания в младите им тела копнеж...
И се заредиха дни, преливащи от лунни обяснения в любов, от клетви за вечна вярност, от планове за бъдещето и мечти за един малък син, който трябваше да наследи рицарската осанка на баща си и тъмносините загадъчни очи на майка си. Трябваше да е благороден и силен като Тим, нежно-поетичен като Мари и непременно с чувство за хумор като двамата. От сутрин до вечер, с приятно замъглени съзнания, те бълнуваха за живот, преизпълнен с радостни емоции и незаглъхващи ласки. В цялата околност на Милисбърг нямаше други като тях, които така пламенно и безрезервно да се обичат, слепи и глухи за фалшивия морал на света, който размахваше пред очите им своите дребнави грижи и забрани, своята завист, суета, алчност, лъжи, сплетни и грандомански претенции, облечени в диктаторски норми за поведение.
4.
Кой знае как би завършила историята на тези две, опиянени от близостта си, същества, ако за честите им срещи не беше научила майката на Тим - Ямира. Властна жена, която, водена от нечистоплътните съвети на ревността, се втурна да разрушава мечтите им със завиден замах. Защото, нека да вметнем, хора като нея не търпяха някой от близкото им обкръжение да бъде самостоятелен, влюбен и щастлив. Говорим за най-хитрата и деспотична майка, готова да даде мило и драго, за да не бъде пренебрегвана от своя единствен син. Коварният ѝ нрав бе в състояние да прилага всевъзможни позволени и непозволени средства, за да прикове щастливия младеж към скалата на егоизма си. Разбирайки, че приятелката на Тим е необикновено красиво и добро момиче, Ямира си състави бърз план за действие. За да получи, колкото може по-скоро първите резултати, майката-хиена прибягна до услугите на своята изключително гъвкава изобретателност, гарнирана с лъжи.
И не след дълго, пиесата започна да се играе по нейния сценарий.При всеки удобен повод, кога с помощта на уж случайни подмятания, кога чрез истерични сцени, че я измъчват несъществуващи болести, Ямира се представяше пред чувствителния Тим едва ли не за очакваща своя край мъченица. Внушаваше му, че заради него е толкова самотна. Често му разказваше историята си. Рано останала вдовица,е трябвало да посвети на единственото си дете своята всеотдайност и внимание, за да му осигури условия за сериозна научно-изследователска дейност по неговата специалност - астрономия. Никога не пропускаше да му натякне, че именно заради него се е лишила от личен живот, от приятели и от забавления в обществото. Тук е мястото да споменем, че Ямира имаше съдба на самотна майка от преди шестнайсет години.
Мъжът ѝ, Золеар Гърка,който бе взел от свой американски роднина фамилията Скайлер, на 32 години се разболя от неизлечима болест. Твърде набързо си отиде, оставяйки 10-годишното си момче сираче. Роден в гръцкото село Голигрицо, недалеч от градчето Миана, този висок, слаб и леко прегърбен особняк имаше характер на полу-мечтател и полу-бохем.За него се знаеше,че най-много се гордее с едно свое прекрасно качество - да дава свобода на околните - на техните чувства,действия и творческо реализиране. Самият той винаги се беше стремил към своята свобода на творческа личност, но, благодарение на властната си жена, никога не успя да се наслади истински на това свое право.
Золеар имаше скитнически ген, вероятно наследен от някой пра-прародител-трубадур. И може би той му бе внушил още на 17 години да се вслуша в свободолюбивия повик на кръвта си, да напусне красивата си родина и да се засели в Северна Америка. За негова голяма изненада, получил навреме щедър подарък от съдбата, - на новото място го очакваше немного голямото наследство на негов покоен далечен роднина. От този неизвестен полу-грък, полу-американец получи две неща: от една страна начален капитал, за да пусне корени в новите земи и от друга - небесната си фамилия Скайлер /СКАЙ= небе/. Колкото до Тим, трябва да уточним, че той винаги е бил някак на дистанция от своя странен баща. Знаеше, че е писател по призвание и че обичал да обикаля околностите, събирайки сюжети за своите неиздадени книги. Но момчето не знаеше, че този романтично настроен мъж, воден от желание да избягва контактите си със своята деспотична жена, все гледаше да се усамоти, нахвърляйки на разни тетрадки откъси от чужди драми, които го бяха впечатлили при разговорите му със случайно срещнати или нарочно търсени страдалци. Мъжът на Ямира изпитваше удоволствие да отприщва бента на своя вдъхновен творчески гений, без да се стреми към публичните изяви на утвърден писател.
В редките вечери пред семейната камина, вечери, които дълбоко се бяха врязали в паметта на Тим, бащата, полуизлегнат на голям люлеещ се стол, обичаше да чете пасажи от своите много колоритви откъм интересни преживявания чернови. В ония паметни вечерни моменти на откровения малкият беше особено впечатлен от блясъка в очите на Гърка. Това бяха наистина необикновени очи. Понякога страстни, пълни с искряща жар, но най-често меланхолни, замъглени от спомена за нереализираните му мечти. Върху палитрата от незабравими детски спомени на Тим, най-отчетливо се беше запечатала една мимолетна, но вълнуваща сцена, говореща за силния магнетизъм между двамата. Затова в съзнанието на вече израсналия Тим често се появява образът на Золеар именно от онази паметна вечер.Огрян от пламъците в камината, бащата милва къдрокосата главица на своя притихнал син. А от глъбините на поетичната му душа се изтръгва красив глас, зареден с тъга:
- Аз не пожелах да публикувам нито един ред от моите книги, момчето ми. Но знам, че ти някога ще станеш известен писател, четен по цял свят. Нищо, че ще започнеш живота си, запътен в погрешна посока. Важното е, че след много- много години натрупаният в теб опит ще се излива върху страниците на важни за хората томове...
Малкият, още твърде неориентиран тогава, нямаше как да прозре в думите на бащата-мечтател голямото пророчество за своето бъдеще. Пък и първите му творчески влечения, които вече владееха мислите и желанията му, щяха да го тласнат твърде далеч от писателското поприще. Малко преди паметния разговор пред камината, Тим вече бе заявил на Ямира, че ще стане математик. Другояче не би могло и да бъде, след като с лекота можеше да разшифрова решенията на прекалено сложни за неговата възраст математически задачи.
В редките вечери пред семейната камина, вечери, които дълбоко се бяха врязали в паметта на Тим, бащата, полуизлегнат на голям люлеещ се стол, обичаше да чете пасажи от своите много колоритви откъм интересни преживявания чернови. В ония паметни вечерни моменти на откровения малкият беше особено впечатлен от блясъка в очите на Гърка. Това бяха наистина необикновени очи. Понякога страстни, пълни с искряща жар, но най-често меланхолни, замъглени от спомена за нереализираните му мечти. Върху палитрата от незабравими детски спомени на Тим, най-отчетливо се беше запечатала една мимолетна, но вълнуваща сцена, говореща за силния магнетизъм между двамата. Затова в съзнанието на вече израсналия Тим често се появява образът на Золеар именно от онази паметна вечер.Огрян от пламъците в камината, бащата милва къдрокосата главица на своя притихнал син. А от глъбините на поетичната му душа се изтръгва красив глас, зареден с тъга:
- Аз не пожелах да публикувам нито един ред от моите книги, момчето ми. Но знам, че ти някога ще станеш известен писател, четен по цял свят. Нищо, че ще започнеш живота си, запътен в погрешна посока. Важното е, че след много- много години натрупаният в теб опит ще се излива върху страниците на важни за хората томове...
Малкият, още твърде неориентиран тогава, нямаше как да прозре в думите на бащата-мечтател голямото пророчество за своето бъдеще. Пък и първите му творчески влечения, които вече владееха мислите и желанията му, щяха да го тласнат твърде далеч от писателското поприще. Малко преди паметния разговор пред камината, Тим вече бе заявил на Ямира, че ще стане математик. Другояче не би могло и да бъде, след като с лекота можеше да разшифрова решенията на прекалено сложни за неговата възраст математически задачи.
Именно затова в онази есенна вечер, сгушен в скута на Золеар, синът му унесено се наслаждаваше на гласа, който го респектираше със своята нежна и дълбока мелодика. Притихнал под милувката на бащината мечта, Тим просто не беше дорасъл да вникне в смисъла на посланието.
В интерес на истината, се налага да се намесим с едно уточнение. След двеста години нещата така ще се подредят, че по приумица на съдбата пророческите думи на Гърка ще се сбъднат дословно. Преминал през три прераждания и, черпейки мъдрост от житейските си университети, някогашният астроном-математик Тим Скайлер ще отключи подсъзнателните истини в себе си и ще започне по телепатичен път да ги диктува на преродената Мари Хигелс. Чрез автоматично писане тя ще ги излива в повествования. И на бял свят ще излязат същите онези книги, за които бе пророкувал Золеар - книги, носещи послания за най-духовните хора на планетата.
--------------------
/следва на стр.167/
В интерес на истината, се налага да се намесим с едно уточнение. След двеста години нещата така ще се подредят, че по приумица на съдбата пророческите думи на Гърка ще се сбъднат дословно. Преминал през три прераждания и, черпейки мъдрост от житейските си университети, някогашният астроном-математик Тим Скайлер ще отключи подсъзнателните истини в себе си и ще започне по телепатичен път да ги диктува на преродената Мари Хигелс. Чрез автоматично писане тя ще ги излива в повествования. И на бял свят ще излязат същите онези книги, за които бе пророкувал Золеар - книги, носещи послания за най-духовните хора на планетата.
--------------------
/следва на стр.167/
------------
167. ПРЕРОДЕНА В СВЕТЛИНА
/езотерика/
/следва от стр.166/
5.
КАК СЕ РАЖДА ЕДНА ГЕНИАЛНОСТ?
Когато се запозна с Мари Хигелс, синът на Золеар Скайлер мечтаеше да превземе университетския рубеж и да стане учен астроном и математик, покорител на впечатляващи научни открития. Силата на неговата подсъзнателна логика му даваше основание да вярва, че съвсем скоро ще бъде в състояние да овладее до прецизност знаците и новите закономерности на звездната карта. Той редовно се интересуваше от текущата информация, свързана с небесните тела, като с лекота изчисляваше разстоянията между тях. Но най-много се гордееше, че, притежавайки откривателска математическа мисъл на талантлив астроном, умееше много точно и безпогрешно да определя магнетичните характеристики на звездните гравитационни силови полета. Истинско удоволствие за всеки специалист в тази област бе, да изслушва подредените като в аптека логически съждения, установявайки, че те безпогрешно доказват хипотезите на младия учен. Предпочитанията на Тим бяха насочени към една от тях, в която влагаше особено голяма страст.Ето какво гласеше тя:
НАПЪЛНО ВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ЛОКАЛИЗИРА МЯСТОТО НА ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ДАДЕНА ЗВЕЗДА, КОЯТО Е ИЗМЕСТЕНА ПО МАГНИТЕН ПЪТ СЛЕД ПРЕТЪРПЯН ГИГАНТСКИ КАТАКЛИЗЪМ.
След време в елитните научни среди ще гръмне и второто му откритие, изумително с категоричното си доказателство, рожба на математически изчисления:
ЕНЕРГИЙНАТА СЯНКА НА ВСЯКА ПЛАНЕТА СЪЩО Е ПЛАНЕТА. НО ТЯ СЕ НАМИРА В ДРУГО ИЗМЕРЕНИЕ.
Третото голямо откритие на 28-годишния Тим Скайлер е особено революционно с твърдението си:
СВЕТЛИНАТА С НЕЙНИТЕ ФОТОНИ ПРИТЕЖАВА МОЛЕКУЛЯРНО-КРИСТАЛЕН СТРОЕЖ И МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ.
Потомъкът на Золеар Гърка недоумяваше, а и нямаше как да разбере, от къде в мисловната му зона постъпва всичката тази информация на неговите сензационни за 18-ти век открития. Информация толкова интересна и впечатляващо силна, че активизираше логическите му търсения денонощно. Той си даваше сметка, че смелите му твърдения, които бе доказал с цифри, графики и логика, граничеха със зоната на фантастиката. Но от друга страна изчисленията му категорично потвърждаваха, че въпросните открития са реално доказуеми. Колкото до неговите следващи също толкова революционни идеи, той се нуждаеше от време, за да ги облече в математическа категоричност.
И дойде денят,когато, обладан от последното си силно прозрение, взрян в току-що изписаните листове, Тим не можеше да повярва на очите си - резултатът на неговия едноседмичен труд бе направо смайващ. Изведнъж младият астроном се почувства като изхвърлен от пружина далече зад предела на спокойния му нрав. Започна дивашки да крещи, после го разтресе луд смях, съпроводен с маймунски скокове из тясната му стаичка. А когато на вратата се показа Ямира, зяпнала пред тази животинска какафония, той я грабна и въвлече в ритмиката на нещо, подобно на танц. И имаше за какво да се радва нашият изследовател на космическото пространство. Важността на новото му откритие може да бъде оценена по достойнство само от гениален ум, подобен на неговия. За по- обикновените хора ще е достатъчно само да се цитира новото откритие на Тим Скайлер, което е:
НАЙ-ВАЖНАТА ПЛАНЕТА ОТ СЪЗВЕЗДИЕ СИРИУС - МЕРКУРИЕВА СЯНКА, ВЕЧЕ ИМА СВОИТЕ КООРДИНАТИ!
По математически път Тим доказва точните координати на СЯНКАТА - така ще наричаме занапред планетата, на която сме дали кодираното название МЕРКУРИЕВА СЯНКА. От въпросния знаменателен ден нататък творческите възможности на младия гений пълноводно се отприщиха. Защото задръжките, идващи от консерватизма на разума му, поне за сега бяха преодоляни.
Ръката му автоматично и с голяма скорост изписваше купища листове с идеи, придружени от доказателствени формули и изчисления. А в следващия момент логиката му стремглаво се заемаше да ги разшифрова. Мисля, че е крайно време да уточним, от къде точно идваше тази чудовищна по значението си новаторска информация - неин източник бе пробуденото подсъзнание на Тим Скайлер. Целият поток от твърдения бе аргументиран с подробни математически анализи и изводи. От младия учен се искаше само едно - да повярва и да се довери на интуитивното си АЗ То го убеждаваше, че написаното познание си е негово. Защото то идва от инирмената му памет -паметта на подсъзнанието, която от своя страна е свързана с най-високото ниво на божествената енергия, чиито центрове са в човешката плът, наречено Нирвана. Важно е да се знае, че НИРВАНА е седмото енергийно поле, което свързва човека с космоса. Тя е запечатала в себе си като на харт диск великото вселенското познание и, когато се е активизирала в най-висша степен, човек започва да проявява фантастични способности - гениални научни открития, левитация, телепортиране, и пр.
Влюбеният в звездите млад учен имаше за задача, да вземе най-важните си математически изследвания и твърдения, и да се яви пред университетския СЪВЕТ на научните корифеи за защита на бакалавърска степен.
За съжаление, разумът му, притежаващ доста голяма доза негативизъм, насочи всичките си сили срещу собствената му силно пробудена интуитивна логика. И той взе, че се поддаде на натиска. Разколеба се. Рязко започна да се противи на своя подсъзнателен глас, който упорито го убеждаваше, че до великите открития се стига с голяма лекота. Стига човек да има наследено от минали животи огромно позитивно излъчване, което носи в себе си цялото космическо познание.
/недовършено/
За съжаление, разумът му, притежаващ доста голяма доза негативизъм, насочи всичките си сили срещу собствената му силно пробудена интуитивна логика. И той взе, че се поддаде на натиска. Разколеба се. Рязко започна да се противи на своя подсъзнателен глас, който упорито го убеждаваше, че до великите открития се стига с голяма лекота. Стига човек да има наследено от минали животи огромно позитивно излъчване, което носи в себе си цялото космическо познание.
/недовършено/
--------
Няма коментари:
Публикуване на коментар