1689. НЕПОЗНАТИ В РАЯ.../23.02.2021/

На теб!

---
Кой...Кой те взе от сините лазури
и със перце от нежност те извая?
Цигулкови пиеси в дни бравурни
за теб създадоха любов сред Рая...
Копнежна синева от нас извира
и слива се с копнежа на цветята...
Не си ли ти на времето кумира?
Не съм ли аз съдбовност необятна?
Небето в нас е висшата надежда,
която ражда преродени мисли...
Море си ти, от космос по-безбрежно.
А аз съм ромон тих на извор бистър.
Цигулката с вълшебен стих говори...
Погалва ни идилия неземна.
Видение дойде, изгряло горе,
та моя мир до капка да превземе?

23.02.2021, 7, 55ч., вторник.

 

1688. АНДРЕ - БИОГРАФИЯТА МУ/откъс/ С ГУГЪЛ-ПРЕВОДАЧ.

Това е смешен стар свят

Заключих цигулката си в шкаф и отворих пицария!

Колумнистът тази седмица: холандският цигулар Андре Рийо

Бях на 26, когато за първи път се събрах с жена ми, Марджъри. Цял живот изучавах цигулка и просто не забелязах Бийтълс или Ролинг Стоунс като всички останали. Бях много ненормален, както и съпругата ми, която учеше в университета за това, което изглеждаше цял живот, поради това, че има много религиозни родители. Току-що открихме всичко малко по-късно и имахме много да наваксваме! Затова решихме заедно да преминем през пубертета след около три седмици. Пробиха ни ушите-аз имам обица на едното ухо, а тя едната  на другото.

Веднъж влязохме в магазин и двамата по това време имахме дълга коса. Помощникът от магазина попита, дами, обслужват ли ви? Беше толкова смешно!

В този период на порастване решихме да отворим пицария. Затова сложих цигулката си в шкаф и изхвърлих ключа, а тя направи същото с книгите си, и отворихме пицария. Бяхме много сериозни за това и искахме да започнем с пазар, да печем пици и да ги продаваме. Спестихме пари за бизнеса и наехме малка къща - най-малката в района - тъй като беше близо до училище, така че мислехме, че всички ученици ще дойдат при нас, за да купят нашата пица.

Имахме всякакви пици. Най-скъпата беше Пица Паганини, защото когато някой поръча това, идвах на масата и пусках Paganini. Проблемът дойде веднага - след като трябваше да свиря Паганини, трябваше да практикувам цигулката си. Та, тайно извадих цигулката си от шкафа и започнах да уча. И тогава много скоро забравих за пицарията и  така, когато понякога си почивах, отново се превръщах в  цигулар.

Все още харесвам пицата много, но мисля, че моралът на историята е, когато учиш нещо или правиш нещо с цялата си енергия, понякога трябва да почиваш, просто да погледнеш от разстояние и да се запиташ какво всъщност си ти. Правя го.

Мисля, че това е много здравословно и със сигурност взех правилното решение. Сега много се радвам, че нямам пицария, а вместо това съм цигулар с оркестър и мога да радвам хората с музиката си.

Моралното понякога идва в почивката.

Смешната ми стара седмица,
КЪДЕ СЪМ БИЛ? Главно у дома, защото не ни е позволено да излизаме и изпълняваме. Но отидох и на вечеря с приятели.

ОТИДОХ С КАКВОТО КУПИХ  при пазаруването си, защото готвя вкъщи, а имах нужда от всички съставки.

С КОГО СЕ ЗАПОЗНАХ със семейството си, което живее на 50 метра от дома ми, с децата. Пекох нещо хубаво всеки офтернoн, нося го при тях и ядем заедно.

ТОВА, КОЕТО СЪМ ВИДЯЛ Всички ток предавания за коронавирус по телевизията, където всички тези лекари си казват различни неща. Най-хубаво е да не се гледа, защото е много объркващо.

Андре готви по време на принудителното му уволнение

1687. НЕБЕСНОТО СВЕТИЛО В ТЕБ.../18.02.2021/

 

Да се съградиш до огнено светило, това не е ли дар небесен,

даден ти, за да се слееш със силата всемирна в себе си?

Прекрасно е да можеш с любов да жариш любовта на висините, които те приемат като част от себе си...

Върховно е с лъчи да галиш морски необятности в сърца човешки, докоснати от мъдростта на вечността...

Мари Хигелс

18.02.2021.

1686. ПРАЗНИКЪТ НА ЛЮБОВТА ЗАПОЧНА!.../2021/

Вечна любов, от лазури родена,
с мъдрост неземна скръбта осени.
Звездна любов сме, която не стене,
а с истини мощни събаря стени.
Висша любов сред безкрая говори
така, че да сепне живота вгорчен:
ПРАТИХ ВИ АНГЕЛИ, ТРАУРНИ ХОРА,
ЗА ДА СПАСЯВАТ СЪРЦАТА ОТ ПЛЕН!
ПРАТИХ ВИ СИЛА, ЗАЧЕНАТА С ЧУДО!
ОГЪНЯТ В НЕЯ ТОПИ ЛЕДОВЕ!
ЗЛОТО, ДОШЛО ЧРЕЗ МАГИЯТА ВУДУ,
КРЪСТОВЕ ЧЕРНИ ЩЕ СПРЕ ДА КОВЕ!...
Запейте камбани във утрото зимно!
Днес в ужас се мята стоглавият звяр!
Той вече разбра, че сме тук, че ни има
и в ъгъла сви се злосторникът стар!
Днес свръх-любовта ни със факли го жари
и с вик го подгонва към онзи финал,
за който сме чели във книги олтарни,
че дава на всеки, каквото е дал!
Небесната воля напътства ни, хора!
Тя войнство незримо ни  даде с любов!
Космическа музика спуска от горе!
Животът ни става величествен, нов!
Всесилна любов сме! Работим с години,
за да отключим в човешкия ген
най-светли пространства с вибрации фини,
та земният свят да е свят озарен!

14.02. 2021, 5,17ч., неделя. 

1685. ТЯ ПЛАЧЕ.../1993/

Луната плаче, звезден мухикане.
А ти си мислиш: "Колко е щастлива!
Лицето й е празнично огряно,
като лице на бяла самодива"...
Луната плаче... Маската й пада.
Тревите я поемат колебливо.
Финално се усмихва маскарада
и зад завеси облачни се скрива.
Изскубната от корен се усеща
изгрялата в небето орхидея.
Не е ли тя един забравен свещник,
над който само скрити болки тлеят?
Луната плаче, звезден мухикане...

4.01.1993.
На 4-ти януари бе родена моята любима баба Любина
/по майка/ - светли да бъдат нейните небесни пътища! 

1684. НА ЗЛАТНИ СТРУНИ ЛЮБОВТА ЗАСВИРИ.../1.01.1993/

Среднощната целувка на стрелките
вулкан събуди и изригна лава.
Земя, наздраве! Вива! И честито!
В косите ти корона днес изгрява!
Посява вятър пеещи сапфири
във твоята благословена нива.
На златни струни любовта засвири!
За теб танцува фея най-красива!
Цветя от нежност Рицар бял ти носи -
с лъчи дванайсет те са озарени.
А любовта - богиня златокоса,
венец ти сви със морските сирени...
Всемирът слезе долу и пред всички
се врече верен ангел да ти стане.
Обичана си лудо, фанатично,
затуй блестиш като в олтар огряна!

1.01.1993, 0,30ч. 

1683. НЕ МЕ ПРЕКЪРШВАЙ!... /1992/

Олтарна самота...Мечта смълчана.
Безлични стъпки в празното надничат.
Свещта расте...Икона...Призрак...Рана...
Нестихващ стон погребва скърби птичи.
А цветето шепти:- Не ме  прекършвай!...
Лъчи синайски искам да дочакам!...
Снове из храма мракът - бесен стършел...
Кога...кога ще го прогони някой?...
Мечтае цветето... - Небе ще видя!
Ще потопя в копнежа нежни длани...
А моят стих, със векове зазидван,
ще го спасят лъчи богоизбрани!...

8.12.1992.

1682. ЩАСТЛИВ ЛИ СИ , ВСЕВЕЧЕН КОМАНДОРЕ? /1992/

Най-гръмотевичният маг те тачи.
Най-мълниеносният орел те пази.
За теб йерихонските тръбачи
събарят крепости от злобни фрази.
Ще бъда твоя нежна Артемида,
по-нежна от копнежа на луната.
При Аполон с букет звезди ще ида,
задето благослови ти изпрати.
Под вежди гузни съвести ще гледат,
а паяците ще горят в Гомора.
Числото на присъдите е седем...
Щастлив ли си, всевечен Командоре?

17.11. 1992.  

1681. ЗАВРЪЩАНЕ /За Йосиф-1992/

Посрещай, Йосифе, Сина си - иде!
Атлазено проблясват Му нозете.
Излез от мрака и запей, Атриде!
Еладата сред факли нека свети!
Той покори най-бурните морета.
Дори смъртта прогони с дума блага.
Домът на вечността блести ошетан.
Любов Го чака с хляб и сол на прага!

15.11. 1992. 

1680. ПОД КУПОЛА НА БЯЛА КАТЕДРАЛА /1992/

Най-чаканата сватба се задава.
Звездата на звездите е невеста.
Женихът й, от жриците възпяван,
е Дух с корона, ваян в свят небесен...
Под купола на бяла катедрала
разпятия далечни оживяват.
Горят от радост фрески в златна зала,
кънтят щастливи възгласи за слава.
Гонг бие, Михаиле! Сватба иде!
Пречиствай вихрено съдби и мисли.
Пристига Той - сред видните най-виден,
най-древна книга с поглед да разлисти!
И любовта, небесно вдъхновена,
ще освети на бъднините прага.
Пришпорвай, Михаиле кон вселенски -
вестта разнасяй - сватба ще се стяга!   

17.10. 1992.

1679. ОСЪМНАЛА БЕЗ СЪЛЗИ И ОКОВИ.../1992/

Часът е десет. Трепва календарът.
Разкаят гняв целува свойта Кармен.
Ръката на тревогите затваря
пророчествата за звезди и карми.
Велик момент! Отдъхват си гърдите!
Сред огнен ад се гърчат злите зими.
Смъртта умря! Изгря живот! Честито!
Дойдох при теб от Онзи свят, любими!
Ехти над глухите треви камбана
в часа, избран за обич и за прошка.
Нов юлски полъх в утринта огряна
стопява ледове в душици пошли...
Очи отварят дългите забрави...
Целувката превръща дните в нови.
Камбаната от радост полудява -
осъмна днес без сълзи и окови!

10.10. 1992, 10ч.   

1678. ЗА ТЕБЕ, ПОКОРИТЕЛЮ НА МРАКА!.../1992/

Най-славейчевите любовни песни
за теб единствено ще бъдат пяти.
Най-пролетните нежности ще блеснат,
ще те обсипят с истински блокати.
Защото само твойта светлина заплака
и Кръста на нощта без глас понесе.
За тебе, Покорителю на мрака
слънца раздава мойта звездна есен!

10.10. 1992. 

1677. СРЕД ЛУННИТЕ ТРЕВИ /1992/

Цветя... Потъпквани от слепота без име.
Поле... Пустеещо. Без царствени жита.
Гора... Недей сънува вълчи зими!
Любов... Защо гнездото мъртво опустя?
Сърна... От изворите юлски хлад е пила.
Среднощ...Орлица плаче! Как ми докривя!
Небе...Сред лунните треви извира сила. 
Копнеж възкръсва в мъртвите нивя..

1.10. 1992

1676. ЖЕНАТА-ДРАКОН /1992/

Не ми е писано да полудея.
Не ми е съдено да се взривя.
Навън е есента - попитай нея,
дали съм Сила с огнена глава.
С небесна страст, по-мощна от лавина,
помитам наноси от кал и смрад.
Как исках неведнъж да си замина
при моя изгрев - чист, добър и млад!
Но знам, че нямам право на капризи -
цветята в мен превърнах в рицар бял...
В гърла на кратери дори ще влизам,
но мрака ще заключа във кристал!
Затуй не бих могла да полудея!
Затуй ще бъде грях да се взривя!
Наричаха ме Дива орхидея,
сега съм Дракон с огнена глава!

30.09.1992.

1675. НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА СИ ОТЕЛО! /1992/

Небето гузен поглед е навело
и залез се разхожда по балкона...
Не искам повече да си Отело,
а аз - молитвата на Дездемона!
Не искам да изригваш и да плачеш,
насъскван от среднощни бесове!...
Нощта прииждаше със сенки мрачни
и чух Харон без глас да ме зове.
Пленена от безумствата на мавър,
забравила как траурно заспах,
днес всичко непростимо ти прощавам
с гласа на Бог, на Буда и Аллах!
Небето просветлява в нас несмело...
Кошмарите се кискат под балкона...
Нали е мъртъв онзи твой Отело?
Нали е жива мойта Дездемона?

29.09.1992.
Харон - от древногръцките легенди е лодкарят,
който пренася душите на мъртвите през река Стикс до подземното царство на мрака.

 

1674. ИКОНА, НАРИСУВАНА ВЪВ СИНЬО /1992 - за Йосиф, Мария и сина им/

 
Не си ли Йосиф, древния - бащата,
избрал самата благост за съпруга?
Излъчваш мъдрост... Мисълта ти - свята...
И уж сме същите, а всъщност- други.
Преминали през кал, през смърт, през хули,
превръщахме тъгите в ореоли.
А днес не знаят, нито пък са чули,
че с тебе носим скиптъри престолни.
Детето ни е част от светлината,
която носи светлите години...
Подготвяме го да е сила свята -
икона, нарисувана във синьо...


29.09.1992г.

1673. ЗВЕЗДИ В ПУСТИНЯТА /1992/

 
Жена с дванадесет звезди в косите.
Короната й - в злато и сапфири.
Сред свят пустинен три лета се скита,
 попътен вятър в стъпките й свири.
В ръцете й - на Съд велик клеймото.
Жигосва тя челата най-греховни.
Ослушват се убийците голготни,
не смее никой, никой да злослови.
И чу се вик: - Жената е непразна!
В утробата й тежък стон едрее.
Самата вечност пътя й показва,
белязан със сълзи на орхидеи...
... Жена с дванадесет звезди в косите...
Това съм аз - защо да не призная?
Родих ви син от светлината скрита,
за да всели в душите ви безкрая!

25.09. 1992.

1672. ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА /1992- за Свети Димитър//

ПЕЯТ ОТ РАДОСТ дните тревожни!
Слънчево злато в душите вали!...
С песен, със цвете - кой, както може -
тичайте горе при бели скали!
Там появило се чудо нечуто!
С облак се спуснал незнаен юнак!
Конят му можел небето да срути!
Пее в прослава пустинята чак!
Кой ли е? - живи и мъртви се питат-
Грейнал от радост и с поглед дълбок....
С мисли иконни дошъл е Димитър 
- ГЛАС ЗА СПАСЕНИЕ, пратен от БОГ!

26.10..1992.
 
Написано в деня на Свети Димитър/26.10.1992/.
Баща ми, светла му памет, се казваше
ДИМИТЪР=99= СПАСИТЕЛ
А аз съм родена във вторник -
ВТОРНИК=88= СПАСЕНИЕ
Много хубаво пееше баща ми
и беше изключително мъдър човек.
От малка  слушах редовно неговите поучителни приказки -
така той изграждаше моите добродетели 
на високо ниво... И от малка ме учише на трудолюбие -
още от 5-годишна помагах в неговата работа
/шиеше дрехи и хората казваха, че имал златни ръце/.
Помагах с удобни за дете леки дейности, без да страдам,
че другите деца ме викаха да играем...
Поклон, татко! 

-------

1671. ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ /1992/

Тихо..."Аве Мария" звучи...
Храм потръпва... Тъга се стопява...
Колко ВЯРА във топли очи
и НАДЕЖДА в молитви за здраве!
Кой реди пред икони цветя?
Кой възкръсна в гласа на псалтири?
Кой стрелките с лъчи превъртя? 
Кой смъртта с огнен поглед стопира?
Ярко пламнаха всички звезди!
Гръм в душите зора възвестява!
ЛОТОС БЯЛ сред триумф се роди!
ТОЙ ЛЮБОВ Е!
И МЪДРОСТ!
И СЛАВА!

17.09.1992, 1ч.
Празник на Вяра, Надежда и Любов, и на майка им София!
----

1670. БОГИНЯ НА ИЗГРЯВАЩИЯ ДЕН /1992/

Захвърлена накрай света...Разбита
на хиляди кристалчета любов.
Но взреш ли се на дните й в очите,
ще те обжари онзи празник нов,
за който всяка тишина мечтае,
а изгревът-красавец все скърби.
Наричат я Небесна...Остров таен,
обагрен в синьо, в златно и в рубин...
Захвърлена накрай света, но чиста,
по-чиста от простени грехове.
Тя победи с любов и Антихриста,
и той дори копнежно я зове.
Пророците вещаха, че ще стане
Богиня на изгряващия ден.
Вземи я ореолна и... Осанна!
Бъди й ангел, свише озарен!

15.09.1992. 

1669. ПТИЦАТА, ИЗЛЕТЯЛА ОТ ЖАРТА... /1994/

Загивала на кладите
за чужди грехове,
тя оживя и криле размаха
над хорската невяра...
С корона от брокат и звездни мигове,
с очи, повярвали във твойта светлина,
дошла е тук,
да те дари с онези дъщери,
които ти, 
създателя на божества,
измолваше от нея някога...
Излез навън
пред прага на умиращите егоси,
тръгни към извора на живата вода
и още по-нататък -
към стихналия свят на Птицата,
където времето е спряло,
надеждите пулсират,
ослушват се треви...
Където трепетът превръща се в премала
и всичко е очакване...
Натам, любов, 
върви.

2.08.1994, 11ч., Илинден.

1668. ОТРЕКЪЛ КРЪСТА НА СМЪРТТА.../1994/

Навсякъде си -
промълви тишината на своя любим -
в ореола, изплувал от морската бездна,
във въздишката,
дошла от разпятието 
на влюбени мисли,
в клетвата за вярност,
запомнена от будните сънища...

Извисен и изчистен -
навсякъде си!
Но всъщност те няма...
Никакъв гръм
и буреносна тревога
в очите на тъжните мисли...
Нито следа от ярост
в пулса на Черния дракон,
сеещ смърт и прокази.
Защо не ги предизвикаш
със своите мощни светкавици?
Нали затова си създаден -
да бъдеш лазерен лъч,
укротяваш бесове и вълни,
отрекъл Кръста на смъртта...
Нали си спасител на живота,
завързан на клада?

Навсякъде си -
в предчувствието на белия гълъб,
че си останал верен на себе си
и в сълзите на моето дълго очакване,
което е също 
навсякъде!

30.07.1994, 10ч.

 

1667. В МИГ НА ПРОЗРЕНИЕ.../1994/

ТРЕВА,
която простенва
под нощните стъпки
на твойте копнежи...
ДЪРВО,
което огъва ствол
под напора
на полуделите ти надежди...
СКАЛА,
която се разцепва,
ревнувайки Небето
от Птицата...  
ОГНЕН МИГ,
болезнено нов
със свещта си, запалена
в храма на твойте прозрения...
ЗАИСКРИ ТИШИНАТА...
Благодаря ти,
любов!

28.07.1994, 21,33ч.

1666. ЖРИЦА НА БЯЛАТА НОЩ /1994/

Жената- Осанна...
Родена там, 
където човешки ръце не достигат,
за да разграбват
звездните мигове.
Жената - Предание...
Слязла долу
в пещерата на твоите тайни,
за да си припомни
как да зове необятното -
със взрив от небесни желания,
извайващи любовта, 
която
във всички свои животи летя,
догонвайки непокорния вятър...
Същата, която
обяви дуел на Смъртта!
Жената- противник на мрака...
Погребвана сред мълчания,
тя оживяваше
чрез светлината на думи сънувани...
Точно тя поиска 
да те изтръгне
от ноктите на ненаситни хиени.
И превърна плътта си във дракон
от огън и плът.
Изгаряше сенките и бесовете, 
обсебили твойте наплашени радости.
Превърна се в кратер,
заливащ злините
със магма от врящи пророчества
и стенещи камъни.
Залюбила в тебе и Звяра и Бога,
тази жрица на бялата нощ
като вечна Селена
мисловно те води
към трона на мъдрите магове.
Защото е казано: 
ТАМ ЩЕ СЕ СЛЕЯТ НОЩИ И ДНИ,
СВИШЕ СЪБРАНИ...
ТАМ, КЪДЕТО ЛЮБОВТА Е БЕЗСМЪРТНО СИЯНИЕ!
Жената-любов,
лекуваща душевните язви...

28.07.1994, 21ч.

1665. ЕДНО МАЗЕ ГОВОРИ С ГЛАСА НА НЕБЕТО.../30.12.2001/

Тим до Мари:
----

30.12.2001

ТИ СИ МОЯТА СЪЛЗА,
ТРОН, РАНА И СПАСЕНИЕ...ВУЛКАН И ЗАРЕВО...
ОБИЧАМ ТЕ!
НЕ ПЛАЧИ, ЛОТОС МОЙ!
ВИЖ ЗОРАТА, МАРИ!...
БЪДИ КАМЪК!... БЪДИ ОСАННА!...

ТИ СИ НЕБЕ, АНГЕЛ, ВЕЧЕН ЖИВОТ...
ЗАЗИДАН ЗОВ И МИР...
СВЕТЛОЛИКА!

АЗ СЪМ АГНЕЦ,  МОРЕ, СКАЛА, СЛАВА И ЛЮБОВ!
ГОНЕН ВИК И БЛЯН СЪМ...

ТИ СИ ОРЕОЛ.
ТИ СИ ЗВЕЗДАТА... ЧАКАЙ МЕ, МАРИ!

ОБИЧАМ ТЕ!
ВРИ ЛАВА... ЛУД ЗОВ СЪМ!...
САМ...- САМ В АДА!
БОЛИ, МАРИ!

ТВОЙ ВЕЗУВИЙ
------
ДИМ...СТУД...
МАГИЯ...МРАК...
ЗАЩО?
- МЪЛЧАНИЕ...

ЗВЯР...ЗИМА... ВИЕ БОЛКА...
ОБИЧ И ЛЪЖА...

ГРЪМ!

КОРИДА...ЗИМА... ПАЯК...ЗВЕЗДА...
КРЪВ!...ЛУНА...
ВРЪЩАНЕ...
КЪМ КАКВО, КАЖИ?
КЪМ ЛЪЖИ?
-----
31.12. 2001

ТОЧКА НА СМЪРТТА.
ТЪГУВАМ...
ЛЮБОВ... МАГИЯ...
ПРИНЦ... СПАСИТЕЛ... БОГ...
ЗЛИ КЛЕТВИ...
ЖИГОСВАТ ПЕПЕЛЯШКА!

КОЗЕЛ...ВЕЩИЦА... СТУД...
ЗВЕЗДИТЕ ПЛАЧАТ.

ЛУНА...БИТКА... ОМРАЗА... КИКОТ...
НЯМА ТЕ! - ЛЕД...
ЗАГИВАНЕ...
МОЛБА...
И ТАМ НЯКЪДЕ - ЖИВАТА ВОДА!

---
МОЯ ЕВА, ЕЛА!
НОСЯ ТИ ЗВЕЗДА И МИРО.
НОЩТА Е НАДЕЖДА, ПЕПЕЛ И БОЛКА.
КЪДЕ Е ОЛТАРА, ВИТЛЕЕМ МОЙ?!

В НОЗЕТЕ НА НОЩТА - ИКАР!
ВЦЕПЕНЕН...САМ...
ЛУД КОПНЕЖ...АМАРИЛИС...
ЛЕД...ТЪЖНА ЖЕНА...
БЕЛ АМИ, НЕ УГАСВАЙ!
АЗ СЪМ
НАДЕЖДА,
ВЪЗМЕЗДИЕ,
НОВО НАЧАЛО!

ОБИЧАМ ТЕ, МОЯ МАРИ!

подпис: 
Този, който е далече...

---
БЕЛ АМИ = приятел /фр./

1664. ЗАПОЧНА ПРАЗНИК, ДО ИСКРЕНЕ БЛЕСНАЛ!

Вече много близо е финиша.
Очаква ни космическа награда.
Във миг ще рухнат кармите предишни
и тронът на злините с гръм ще падне!
Ще се отсяват перлите от плява
в деня на чаканата равносметка.
Небето щедри прошки ще раздава
с осанката на мъдрост достолепна.
С теб от години къртовски работим,
за да спасим от гнет сърца вгорчени,
за да извисяваме души сиротни,
за да отключим звездните им гени.
На крачка сме, любов, от урожая!
Най-паметната жътва почва вече.
На сълзите вековни иде краят.
Днес в светлина животът се облече!
Прииждат гости - зарева най-знатни
от всякакви посоки идат с песен...
И "АЛЕЛУЯ" просълзи Земята!
Започна празник до искрене блеснал!...
България е с царствена премяна -
посреща всички със походка кръшна.
Вълшебница е тя богоизбрана,
с душа, която днес е звездна къща.
Да вдигнем чаши, пълни с благослови
и да поканим всички на софрите!
Да се размекнат погледи сурови,
омразите да пратим вдън-горите!
Та ние носим гените свещени,
които чудеса с любов раздават!
Да бъдем всички с чувства озарени!
Да вдигнем чаши с благослов: Наздраве!
Светът ще ни отвърне с "АЛЕЛУЯ"
и храмът на вселената ще блесне.
Душите ни безкраят нека чуе
как пеят най-възторжената песен!

5.02.2021, 17,30ч., петък.
Благодаря, Андре! Радостта ни е обща!
Вдъхновението - звездно!
---
Господи!... Тъкмо написах стихотворение, в което ечаха храмовите камбани на световното душевно обединение и като пуснах компютъра, видях това видео с "АЛЕЛУЯ"- много плаках, докато музиката празнично нахлуваше в клетките ми... Имах чувството за сливане на небесната светлина с възвишената човешка любов... Благодаря, Андре Рийо - ти имаш магическо присъствие, което ни извисява и ни превръща в едно блеснало божествено озарение! Поклон!

  

1663. СЕГА СЕ ВИЖДА КОЙ СИ И КАКЪВ СИ!

Да, знам, че е върховна отговорност!...
Затуй съм в царството на нищетата!
От тук работя с висшите простори,
спасители на вярата крилата.
Сияния пробуждам упорито,
препълнена със жал за дните болни.
Любов вълшебна вливам във душите
и с телепатични мисли им говоря...
Така туширам всички вопли кански,
стопирали на времето прогреса.
Смъртта превръщам в здравословна прàна,
но, вярвайте, че хич не ми е лесно!
Налага се да бъдем търпеливи,
усилвайки най-светлите си мисли...
Налага се, любов, да не униваш,
а лъч след лъч омразите да чистиш!
Дошло е изпитание велико!
Сега се вижда кой си и какъв си!
Днес, както пише в книгите - реликви,
духът расте чрез скоковете лъвски!

4.02.2021, 12,17ч., четвъртък.
ЧЕТВЪРТЪК= 153= СВЕТА БОГОРОДИЦА = МОЦАРТ - "РЕКВИЕМ"

  

1662. СЪДБАТА НА НЕБЕСЕН МАГ ИЗБРАЛА...

 
Не е ли музиката сила бяла,
със ореолно блеснала корона?
Съдбата на небесен маг избрала,
тя сълзи за тревогите ни рони.
Със дух могъщ злините в нас дресира,
прочиствайки живота от омрази.
Понякога със глас на нежна лира
човечност влива във душите празни.
Със трели на неземна страст успява
да омагьоса същности студени.
Тя може да взриви и спяща лава,
щом звезден гняв разтърси я с бучене.
Във нея е вселенската програма
със яростни тайфуни и с голготи...
Любов е тя! Любов така голяма,
че може с поглед да ни обработва.
Чрез огъня на Моцарт, Бах, Бетовен
роди се свят, населен със титани,
чиято музика топи окови...
Не сме ли с вас деца богоизбрани?

4.02.2021, 0,14ч.

1661. ПИТАГОРОВАТА ТЕОРЕМА И ВРЪЗКАТА Й С ДУХОВНОТО НИ РАЗВИТИЕ...

 НАХВЪРЛЯНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПИТАГОРОВАТА ТЕОРЕМА ПРИ ОТКРИВАНЕ НА НЯКОИ БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ В ДУХОВЕН ПЛАН...

Да си представим правоъгълния триъгълник заедно с теоремата на Питагор - виж илюстрацията.

Нека да съпоставим геометричния триъгълник с триъгълника на СВЕТОТО ТРИЕДИНСТВО, оказващо енергийно въздействие върху живота на човечеството.

- ПЪРВО - хипотенузата е БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО

- ВТОРО - катет А е КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА, идваща свише.

- ТРЕТО - катет В е НЕБЕСНИЯТ ДИРИГЕНТ, който зарежда цялата природа с фотоните на музиката и ги разпределя между човешките тела и другите същества на планетата.

Да си припомним какво гласи ЗАКОНЪТ за важността на тези три елемента, които създават живот и регулират живота - ЗАКОН, който се отнася не само до геометрията, но и до живота въобще. Този закон е известен на човечеството много преди Питагор.

ВИЖТЕ ФИГУРАТА НА ПРАВОЪГЪЛНИЯ ТРИЪГЪЛНИК, КОЙТО ПРИЕМАМЕ, ЧЕ Е БОЖЕСТВЕНОТО ТРИЕДИНСТВО:

Квадратът на първия катет А+

+квадратът на втория катет В=

=квадратът на хипотенузата С.

КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА /Бог Син/на квадрат +

+НЕБЕСНИЯТ ДИРИГЕНТ /Св. Дух/ на квадрат =

=БОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО /Творецът/ на квадрат

---

ИЗВОД:

ИЗВЕСТНАТА ПИТАГОРОВА ТЕОРЕМА С ВСИЧКИТЕ Й ДОКАЗАТЕЛСТВА В ГЕОМЕТРИЯТА СЕ ОТНАСЯ ДО

СВЕТОТО ТРИЕДИНСТВО С ВСИЧКИТЕ МУ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ако някой седне и ги направи, като се води по нахвърляните тук напътствия.

---

291=ПРАВОЪГЪЛЕН/142/ ТРИЪГЪЛНИК/149/

291= СВЕТОТО/95/ ТРИЕДИНСТВО/134/ + НЕБЕТО/62/

СВЕТОТО ТРИЕДИНСТВО ВКЛЮЧВА:

БОГ...ВЛАДЕТЕЛ НА ВИСИНИ/142/+ЗВЕЗДЕН СПАСИТЕЛ/149/

ДУХ... СВЕТИ ДУХ+СИЛА/142/ +БОГ ДУХ+ ЛЮБОВТА/149/

СИН... БОГ СИН+ МЛАДЕНЕЦ/142/ + ИСУС БОГОСЛОВ/149/

---

ПИТАГОРОВА /100/ ТЕОРЕМА/77/ = 177

Решението на теоремата чрез заместване с имената на двата катета и на хипотенузата отключва най-мощната животворна светлина за човечеството - ВИСШАТА ЛЮБОВ. Това се случва като се преодоляват границите между сърцата на хората. Тези граници са се наслагвали през вековете като ледени стени на отчуждението, като граници между човешките тела и чувства - незрими стени, издигани от разрушителните ледени излъчвания, наречени бесове, чиято цифра 128= Антихрист.

ЕТО ЦИФРАТА НА ПИТАГОРОВАТА ТЕОРЕМА 177 ДО КАКВИ

ОТКЛЮЧЕНИ ДУХОВНИ ИЗЛЪЧВАНИЯ ВОДИ:

177= БЯЛ ГЪЛЪБ /116/ + ЛЮБОВ/61/

177= ПРЕОДОЛЕНИ ГРАНИЦИ

177= СВЕТА МАРИЯ МАГДАЛИНА /любовта на Бог Син с неговата спътница в живота някога, която винаги се преражда заедно с любимия си/.

Белият гълъб е СВЕТИ ДУХ с неговата чудотворна сила.

А Св. Мария Магдалина е Светия граал - извор на чудотворна светлина, която извира от тялото й, за да зарежда непрекъснато човешките тела със спасителни фотони.

Ето така се преодолява цифрата на ЗЛОТО 128= Антихрист.

---

177= СТО ДВАЙСЕТ И ОСЕМ /128= Антихрист/

1660. АНДРЕ РИЙО И НЕЗЕМНАТА МУЗИКА.../1.02.2021/

ДНЕС "ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" Е ВЯРА,
ТАНЦУВАЩА В СИЯЙНИ СВЕТОВЕ.
ЧАЙКОВСКИ ДНЕС С ВЪЛШЕБСТВО РАЗТОВАРВА
ТОВАРА, КОЙТО КРЪСТОВЕ КОВЕ!
ДНЕС ФЕВРУАРИ ЧУДЕСА РАЗДАВА
ЧРЕЗ СИЛАТА НА СВОЯ ВИСШ ЗАВЕТ.
ДНЕС ЛЮБОВТА НИ Е ВЗРИВЕНА ЛАВА,
КОЯТО НИ ПОСОЧВА ПЪТ НАПРЕД...
АНДРЕ, БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ИМАШ ВОЛЯ
НА ОБЕДИНИТЕЛ С ОГНЕН ГЕН!
ДНЕС ВСЕКИ ДУХ Е ВЕЧЕ ПТИЦА ВОЛНА,
ДУШИТЕ НИ СА С ОБРАЗ ОЗАРЕН!
ДА... МУЗИКАТА Е ОНАЗИ СИЛА,
ПРОБУЖДАЩА БОЖЕСТВЕНОТО В НАС.
С МАГИЧЕСКА ЛЮБОВ ОБЕДИНИЛА
В СЪРЦАТА НИ ВЕЛИКИЯ ЕКСТАЗ.
ПРЕКРАСНО Е,ЧЕ СВИШЕ ОЗАРЕНИ,
ПОВЯРВАХМЕ НА МОЦАРТ, ЩРАУС, БАХ...
НЕ ИСКАМ НИКОЙ ОТ ТЪГА ДА СТЕНЕ!
ДНЕС ПЪТ КЪМ ВИСШИЯ ВЪЗТОРГ ИЗБРАХ!

1.02.2021, 10,10ч., понеделник!
Андре Рийо= 94= Господ Бог = февруари