1683. НЕ МЕ ПРЕКЪРШВАЙ!... /1992/

Олтарна самота...Мечта смълчана.
Безлични стъпки в празното надничат.
Свещта расте...Икона...Призрак...Рана...
Нестихващ стон погребва скърби птичи.
А цветето шепти:- Не ме  прекършвай!...
Лъчи синайски искам да дочакам!...
Снове из храма мракът - бесен стършел...
Кога...кога ще го прогони някой?...
Мечтае цветето... - Небе ще видя!
Ще потопя в копнежа нежни длани...
А моят стих, със векове зазидван,
ще го спасят лъчи богоизбрани!...

8.12.1992.