1685. ТЯ ПЛАЧЕ.../1993/

Луната плаче, звезден мухикане.
А ти си мислиш: "Колко е щастлива!
Лицето й е празнично огряно,
като лице на бяла самодива"...
Луната плаче... Маската й пада.
Тревите я поемат колебливо.
Финално се усмихва маскарада
и зад завеси облачни се скрива.
Изскубната от корен се усеща
изгрялата в небето орхидея.
Не е ли тя един забравен свещник,
над който само скрити болки тлеят?
Луната плаче, звезден мухикане...

4.01.1993.
На 4-ти януари бе родена моята любима баба Любина
/по майка/ - светли да бъдат нейните небесни пътища!