Среднощната целувка на стрелките
вулкан събуди и изригна лава.
Земя, наздраве! Вива! И честито!
В косите ти корона днес изгрява!
Посява вятър пеещи сапфири
във твоята благословена нива.
На златни струни любовта засвири!
За теб танцува фея най-красива!
Цветя от нежност Рицар бял ти носи -
с лъчи дванайсет те са озарени.
А любовта - богиня златокоса,
венец ти сви със морските сирени...
Всемирът слезе долу и пред всички
се врече верен ангел да ти стане.
Обичана си лудо, фанатично,
затуй блестиш като в олтар огряна!
1.01.1993, 0,30ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар