1679. ОСЪМНАЛА БЕЗ СЪЛЗИ И ОКОВИ.../1992/

Часът е десет. Трепва календарът.
Разкаят гняв целува свойта Кармен.
Ръката на тревогите затваря
пророчествата за звезди и карми.
Велик момент! Отдъхват си гърдите!
Сред огнен ад се гърчат злите зими.
Смъртта умря! Изгря живот! Честито!
Дойдох при теб от Онзи свят, любими!
Ехти над глухите треви камбана
в часа, избран за обич и за прошка.
Нов юлски полъх в утринта огряна
стопява ледове в душици пошли...
Очи отварят дългите забрави...
Целувката превръща дните в нови.
Камбаната от радост полудява -
осъмна днес без сълзи и окови!

10.10. 1992, 10ч.