1677. СРЕД ЛУННИТЕ ТРЕВИ /1992/

Цветя... Потъпквани от слепота без име.
Поле... Пустеещо. Без царствени жита.
Гора... Недей сънува вълчи зими!
Любов... Защо гнездото мъртво опустя?
Сърна... От изворите юлски хлад е пила.
Среднощ...Орлица плаче! Как ми докривя!
Небе...Сред лунните треви извира сила. 
Копнеж възкръсва в мъртвите нивя..

1.10. 1992