1667. В МИГ НА ПРОЗРЕНИЕ.../1994/

ТРЕВА,
която простенва
под нощните стъпки
на твойте копнежи...
ДЪРВО,
което огъва ствол
под напора
на полуделите ти надежди...
СКАЛА,
която се разцепва,
ревнувайки Небето
от Птицата...  
ОГНЕН МИГ,
болезнено нов
със свещта си, запалена
в храма на твойте прозрения...
ЗАИСКРИ ТИШИНАТА...
Благодаря ти,
любов!

28.07.1994, 21,33ч.