На теб!
---
Кой...Кой те взе от сините лазури
и със перце от нежност те извая?
Цигулкови пиеси в дни бравурни
за теб създадоха любов сред Рая...
Копнежна синева от нас извира
и слива се с копнежа на цветята...
Не си ли ти на времето кумира?
Не съм ли аз съдбовност необятна?
Небето в нас е висшата надежда,
която ражда преродени мисли...
Море си ти, от космос по-безбрежно.
А аз съм ромон тих на извор бистър.
Цигулката с вълшебен стих говори...
Погалва ни идилия неземна.
Видение дойде, изгряло горе,
та моя мир до капка да превземе?
23.02.2021, 7, 55ч., вторник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар