1672. ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА /1992- за Свети Димитър//

ПЕЯТ ОТ РАДОСТ дните тревожни!
Слънчево злато в душите вали!...
С песен, със цвете - кой, както може -
тичайте горе при бели скали!
Там появило се чудо нечуто!
С облак се спуснал незнаен юнак!
Конят му можел небето да срути!
Пее в прослава пустинята чак!
Кой ли е? - живи и мъртви се питат-
Грейнал от радост и с поглед дълбок....
С мисли иконни дошъл е Димитър 
- ГЛАС ЗА СПАСЕНИЕ, пратен от БОГ!

26.10..1992.
 
Написано в деня на Свети Димитър/26.10.1992/.
Баща ми, светла му памет, се казваше
ДИМИТЪР=99= СПАСИТЕЛ
А аз съм родена във вторник -
ВТОРНИК=88= СПАСЕНИЕ
Много хубаво пееше баща ми
и беше изключително мъдър човек.
От малка  слушах редовно неговите поучителни приказки -
така той изграждаше моите добродетели 
на високо ниво... И от малка ме учише на трудолюбие -
още от 5-годишна помагах в неговата работа
/шиеше дрехи и хората казваха, че имал златни ръце/.
Помагах с удобни за дете леки дейности, без да страдам,
че другите деца ме викаха да играем...
Поклон, татко! 

-------