1673. ЗВЕЗДИ В ПУСТИНЯТА /1992/

 
Жена с дванадесет звезди в косите.
Короната й - в злато и сапфири.
Сред свят пустинен три лета се скита,
 попътен вятър в стъпките й свири.
В ръцете й - на Съд велик клеймото.
Жигосва тя челата най-греховни.
Ослушват се убийците голготни,
не смее никой, никой да злослови.
И чу се вик: - Жената е непразна!
В утробата й тежък стон едрее.
Самата вечност пътя й показва,
белязан със сълзи на орхидеи...
... Жена с дванадесет звезди в косите...
Това съм аз - защо да не призная?
Родих ви син от светлината скрита,
за да всели в душите ви безкрая!

25.09. 1992.