Не е ли музиката сила бяла,
със ореолно блеснала корона?
Съдбата на небесен маг избрала,
тя сълзи за тревогите ни рони.
Със дух могъщ злините в нас дресира,
прочиствайки живота от омрази.
Понякога със глас на нежна лира
човечност влива във душите празни.
Със трели на неземна страст успява
да омагьоса същности студени.
Тя може да взриви и спяща лава,
щом звезден гняв разтърси я с бучене.
Във нея е вселенската програма
със яростни тайфуни и с голготи...
Любов е тя! Любов така голяма,
че може с поглед да ни обработва.
Чрез огъня на Моцарт, Бах, Бетовен
роди се свят, населен със титани,
чиято музика топи окови...
Не сме ли с вас деца богоизбрани?
4.02.2021, 0,14ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар