Навсякъде си -
промълви тишината на своя любим -
в ореола, изплувал от морската бездна,
във въздишката,
дошла от разпятието
на влюбени мисли,
в клетвата за вярност,
запомнена от будните сънища...
Извисен и изчистен -
навсякъде си!
Но всъщност те няма...
Никакъв гръм
и буреносна тревога
в очите на тъжните мисли...
Нито следа от ярост
в пулса на Черния дракон,
сеещ смърт и прокази.
Защо не ги предизвикаш
със своите мощни светкавици?
Нали затова си създаден -
да бъдеш лазерен лъч,
укротяваш бесове и вълни,
отрекъл Кръста на смъртта...
Нали си спасител на живота,
завързан на клада?
Навсякъде си -
в предчувствието на белия гълъб,
че си останал верен на себе си
и в сълзите на моето дълго очакване,
което е също
навсякъде!
30.07.1994, 10ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар