Загивала на кладите
за чужди грехове,
тя оживя и криле размаха
над хорската невяра...
С корона от брокат и звездни мигове,
с очи, повярвали във твойта светлина,
дошла е тук,
да те дари с онези дъщери,
които ти,
създателя на божества,
измолваше от нея някога...
Излез навън
пред прага на умиращите егоси,
тръгни към извора на живата вода
и още по-нататък -
към стихналия свят на Птицата,
където времето е спряло,
надеждите пулсират,
ослушват се треви...
Където трепетът превръща се в премала
и всичко е очакване...
Натам, любов,
върви.
2.08.1994, 11ч., Илинден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар