Задали са се триумфални дати.
Сияния ни чакат занапред.
И ще живеем сред лазури златни.
Духът ни ще е вдъхновен поет.
Един самотник сто години чакал,
да срещне любовта очи в очи...
Вървях към него през калта напряко.
Че бързах, по обувките личи.
Букет от чудеса накъсах пътьом.
Безкрая исках да му подаря.
А той звезди за мене беше скътал,
като за фея, звездна и добра.
2.03.1993,9ч.10мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар