444. ПОД НАПОРА НА ВЯТЪРА /12-ти март/

До козирката пълен е балонът -
с поезия, с любов, с тъга, с нюанси...
А вятърът, решил да го подгони,
ми викна: Карай смело! Капитан си!
Засмя се силно. Вихрено ме грабна.
И ме понесе в петата посока.
Каква бе тая скорост баобабна?
Летяхме над морета най-дълбоки.
Озъбени тайфуни и цунами
променяха на времето съдбата.
Видях таланти за награда "Грами".
Тъги видях, от ангели изпяти.
От спомена извайвам днес куплети -
в сърцата им любов неземна вложих.
Те казват, че след Петъка Разпети
най-злите вълци носят овчи кожи.
Не помня колко мина оттогава,
когато литнах с вик над океана.
Балона на съдбата управлявам.
Дали пък,вярно, аз съм капитана?

12.03.1993, 9ч.42мин.