Цъфналите праскови и сливи
правят поносим пейзажа сив.
Нищо, че прииждат вихри диви,
а тъгата стана рецидùв.
Вятър черноглед свисти, напира,
блъска цветовете с хъс рогат.
Яд го е, че вдъхновяват лири,
пеещи за влюбения свят.
Облаци на глутници се спускат -
задушават всеки опит мой,
да превърна този ден намусен
в блеснал сред ухания покой.
Старата кармичност ще разчупя,
както се ломù опасен лед.
Демонът, озъбен, но и глупав,
ще е само спомен, смъртно блед.
Любовта ми - златна и безбрежна,
ще огрява цъфналия ден.
С ангелски хорал ще ни разнежва
птичи хор, небесно вдъхновен.
26.03.2007, 14ч.35мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар