Задава се най-чаканият ден!
Макар да знам, че скоро ще те видя,
съм вятър, стреснат и обезкрилен,
сираче, осланено от обиди.
Не може нищо да ме озари!
Дори стихът ми...Божичко, каква съм!
Самичка в Тилилейските гори,
за срещата ни нямам грам нагласа.
А как я чаках!...Чистих се от грях.
Изгладих овехтелите си дрехи.
В най-бистър извор своя мир изпрах...
Недей да питаш, любовта си взех ли.
Копнежи, нежност - всичко си е в мен.
Дори страхът, по-тежък от олово.
Ти как си? Стреснат или окрилен
от факта, че ще съм със теб отново?
12.03.1993, 14ч.12мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар