434. ИЗЛЪГА МЕ, ЧЕ СИ РОМЕО... /6-ти март/

Красимир си, но с тебе не помня
ни красива, ни мирна отрàда!
Като хиня със сила огромна,
осланù мойте пориви млади!
Бях наивност, която повярва,
че Ромео изгрял е сред мрака.
Не допусках, че всъщност си гарван,
че в капан от лъжи ме причака.
Твойта карма със страст заслепява
и повежда мечтите към трапа.
С обич звездна те сбърках тогава,
но добре, че прогледнах внезапно!
Чрез пълзящи отровни заблуди
ти се впи във наивната нежност.
Но с лъчи, наследени от Буда,
се превърнах във сила безбрежна.
И видях, че целувам горила!
Че съм в плен на шаманска хипноза!
Подлостта ти, очите присвила,
все твърдеше, че мракът бил розов.
Да - след няколко чашки ракия,
виждаш черното в розови багри.
Но защо ли омрази се вият
във душата ти, смугла и нагла?
Най-накрая със теб се преборих!
Озарена съм...Цялата светя!
Днес на кармата рухна затвора!
В звезден свят заживя Жулиета...

6.03.2007, 8ч.06мин., вторник.
----
Някога попаднах в капана на заблудата,
след като с един човек гледах филма
"Ромео и Жулиета". Но след време
успях да преодолея кармата си с този фалшив Ромео,
което завърши с развод.
И днес си казвам с облекчение: Колко е хубаво
да се изчистиш от такава ужасна карма! Колко е
прекрасно да се почувстваш свободен!