По повод срутването в мина "Ураново".
-------------------------------------------------
Натрупал се е газ гризу в тунела.
На прага сме на срутване съдбовно.
Смъртта, на прицел светлината взела,
насища дните с болки и с олово.
По списък набелязва свойте жертви.
В галерии ги праща да копаят.
И ти, превърнат в роб - отчаян, нервен,
не виждаш на каторгата си края.
Копнееш, да побегнеш от кошмара,
да се пробудиш, литнал във простора -
далече от живота претоварен,
от бункера, където си затворен.
Задъхват се гърдите от години.
Плътта се гърчи, с ужас заредена.
Жестоко е да бъдеш вик застинал
и, жив погребан, в тъмното да стенеш!
Не спирам да се питам - кой ни кара,
на риск да си подлагаме живота?
Защо си слагаме сами самара,
решавайки във рудник да работим?
Парите ли натам са ни повели -
при силикозата и при метана?
Не ни изпращай, Господи, в тунели!
Крила ни дай и висини огряни!
7.03.2007, 10ч.40мин., сряда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар